Преглед на печата

„Ако някой си мисли, че прокуратурата ще бъде пасивен наблюдател на престъпления, е объркал времето, обстановката и човека”, цитира „Труд” изявление на главния прокурор Сотир Цацаров. На безпрецедентна пресконференция прокуратурата защити акцията си в Костинброд и извади доказателства, че в печатницата „Мултипринт” е имало 350 000 бюлетини, с които е можело да се опорочат изборите. На три пъти незаконно бюлетини, за които сега от печатницата твърдат, че са брак, са давани на избирателни комисии. Цацаров направи страшния извод, че контролът над бюлетините е бил „нула цяло и нула” и се възмути, че печатането е дадено на частна фирма. Часове преди брифинга до някои медии бе изпратено писмо от „група достойни прокуори”, в което акцията в Костинброд бе наречена „компромат”. Прокурорите, които са достойни, не са анонимни и са грамотни, бе отговорът на Цацаров. Тезите в писмото удивително съвпадат с обвиненията на ГЕРБ към прокуратурата, че с акцията в печатницата се е намесила във вота. Цацаров отхвърли обвиненията на Бойко Борисов, че прокуратурата е свалила с 5-6% резултата за ГЕРБ на изборите.

Час след пресконференцията на главния прокурор Бойко Борисов му изпрати „благодарствено писмо”. В него лидерът на ГЕРБ декларира, че е удовлетворен от „волята, която прокуратурата проявява” по разследването на случая „Костинброд”, информира „Преса”.

Президентът Росен Плевнелиев е доволен от решението си да не спре изборите на 12 май заради скандала с иззетите бюлетини в печатницата в Костинброд, съобщава „Труд”. Плевнелиев обяви, че на 10 май е получил информация за сигнала до прокуратурата и за предприетите действия по случая „Мултипринт”. Според държавния глава отлагането на изборите би навредило на нацията. 

„ДАНС е фабрика за скандали”, коментира „Стандарт”. Има ли „къртица” в Държавната агенция „Национална сигурност”? Въпросът стана актуален, след като главният прокурор Сотир Цацаров директно посочи агенцията като източник на анонимния сигнал на „достойни прокурори”. В мейла, разпратен до различни редакции, „магистратите” се жалват, че са притискани покрай разследването за бюлетините, открити при акция на ДАНС и прокуратурата в печатница „Мултипринт” в Костинброд. „Достойните” са прикачили четири факсимилета от два сигнала за готвени манипулации на вота. Терористи и мафиоти ли лови ДАНС или е фабрика за компромати? След 6-годишна история, пълна със скандали, въпросът започва да звучи риторично.

Осезаемият глад за истина обяснява защо днес всички погледи са вперени в един човек - главния прокурор. Сотир Цацаров показа, че има твърдата решимост законът наистина да важи за всеки, че недосегаеми няма. Бързите действия на прокурорите по всеки щекотлив проблем обаче засилват още повече обществените очаквания към държавното обвинение. То за първи път има шанса да се очисти от товара на минали прегрешения и докаже на всички, че вързаните очи на Темида виждат едно нещо: справедливостта. Затова нито Цацаров, нито екипът и подчинените му имат право на недомлъвки, пише „Стандарт”.

„Правосъдие в името на хората”, коментира „Монитор”. Вчера за първи път прокуратурата заговори на езика на хората и в реално време обясни какво всъщност са открили в печатницата в Костинброд. Цацаров реши да използва най-силното изразно средство - демонстрацията. И така за пръв път хората станаха свидетели на провеждане на следствен експеримент по телевизията. Всичко това вещае една сериозна и дълго чакана реформа, която да върне правосъдието на хората.

„Да правим все по-тежък кръста на Цацаров”, коментира „Труд”. В България единствената институция - най-корумпираната, най-бездейната и с най-ниско обществено доверие досега, изведнъж се оказа единствената, на която можем да разчитаме. Дали пък главният прокурор не играе своя игра или заедно с президента и коалиция от влиятелни желаещи, които искат да превземат ГЕРБ отвътре? Или главният прокурор може да играе с БСП и коалиция, с цел да изхвърлят изобщо ГЕРБ от властта? В тази продънена институционна среда, в тази похабена публична култура главният прокурор дори да не играе никаква игра, трябва да го доказва ежедневно. Кръстът на обещаващия нов главен прокурор ще става все по-тежък. Ще трупа все повече очаквания, на които трябва да отговаря неуморно чак до края на мандата.

„Ние избираме правителство на интелекта пред правителство на интуитивното начало”. Такава позиция изрази председателят на ДПС Лютви Местан, цитиран в „Новинар”.
Той обясни, че при съставяне на следващия кабинет трябва да се заложи на емоционалната зрялост, която излъчва номинираният от БСП за министър-председател Пламен Орешарски, вместо на интуитивната и егоистична политика на Бойко Борисов. В същото време Местан отново потвърди, че коалиция с „Атака” и ГЕРБ е невъзможна.

„Атака” няма да се коалира с никого, заявява в интервю за „24 часа” лидерът на партията Волен Сидеров. Той допуска, че може да бъдат остен за един програмен кабинет. Сидеров обявява, че с „Атака” до момента никой не е разговарял за съставяне на кабинет. „Такива разговори трябва да се водят на територията на Народното събрание, а не по квартири и резиденции. Те трябва да са открити и публични - пред медиите, за да няма съмнение за задкулисни договорки”, допълва той. Според него няма съмнение, че поръчката за допълнително отпечатаните бюлетини в Костинброд идва от ГЕРБ. „Смятам, че този път прокуратурата ще стигне докрай. Надявам се да има и присъди”, казва Сидеров.

„Орешарски ще е добър премиер, ако го оставят да направи финалния подбор на министри”, смята икономистът Владимир Каролев. В интервю за „24 часа” той посочва, че един добър вариант за България е правителство, което изпълнява икономическата програма на ДПС. Тя определено е най-добрата от всички, с най-малко популизъм, с най-малко вредни мерки. БСП също има някои разумни икономически предложения и ако се откаже от неразумните, може да стигне до съгласие с ДПС. Икономическата програма на „Атака” обаче е неописуема, тя не е близка до нито една от другите икономически програми. „Ако „Атака” не се откаже от икономическата си програма, не виждам как ще стане правителство с тяхна подкрепа”, посочва Каролев. По думите му Пламен Орешарски е много добър кандидат за премиер, особено ако БСП се вслушва в неговите предложения за Министерски съвет.

„В парламента влизат стари познайници, които никой не понася”, отбелязва в интервю за „Сега” специалистът по политически пиар Арман Бабикян. Според него излязоха да гласуват единствено тези, които искат да смъкнат ГЕРБ от власт и затова гласуваха за БСП, независимо дали ги харесват. Другите пък отидоха да гласуват за ГЕРБ само за да не се върнат комунистите, както те ги наричат. И така гласуваха за ГЕРБ, независимо дали ги харесват. Всичко останало е добре познатата ни везна на ДПС и „Атака”, които в цифрово изражение също губят избиратели. Управляващите поискаха извънредни избори и получиха временен резултат. По думите му бъдещото програмно правителство има много полезна работа, която може да свърши, ако в него влязат грамотни хора. То едва ли ще има 100 дни толеранс и не бива да се оплаква, защото няма да има кой да го чуе.

„А оставки при „Зелените” ще има ли?”, коментира „Сега”. Партия „Зелените” взе 0,75 от гласовете при 51% активност. Преди четири години процентите бяха 0,5 при 60% активност. На фона на острите екологични проблеми в страната и вече натрупания опит (участие на четири вота) резултатът е фиаско. В блогове, социалните мрежи, а и при една медийна група партията е твърде добре представена, така че не може да се оплаче от липса на трибуна. Но никой не се осмелява да им каже, че партията е обсебена от младежи, „вечно протестиращи”, специалисти по всичко. Голяма част от авангарда на „Зелените” са хора, придобили известност във Facebook и политиката и на нито едно житейско поприще преди това. „Демократична гражданска инициатива”, която приюти лидерите на февруарските протести, пък постигна изборен резултат 0,4%. Най-голямата новина след Избори 2013 е, че след продължителни екологични протести, а и бурни внезапни срещу партиите и монополите, за т.нар. партии на протеста гласуваха 50 000 българи. Да не би защото новите партии да са като старите?

„На изборите от ДСБ бяхме последните носители на това, което наричате синя идея. Единственото, което може да се случи оттук нататък, е да продължаваме напред с друга структура, организационна, комуникационна стратегия. На изборите никой не посмя да спори с нас за идеите за излизане от кризата. Не посмя, защото няма аргументи. Загубихме на полето на доверието, което е политически избор. Промяната е нужна, за да могат решенията, които предлагаме, да се превърнат в публично доверие”, казва в интервю за „Преса” Петър Москов, член на националното ръководство на ДСБ. След загубата на 12 май той подаде оставка.

„Партийният пир за 200 млн. лева трябва да свърши”, е анализът в „24 часа”. Авторът припомня, че държавата от години плаща по 12 лева на глас за всяка партия, която е влязла в парламента. Както и на онези, които са събрали 1% от гласовете на българите. Само за последния мандат на Народното събрание това беше сума от порядъка на 200 млн. лева. На тази история трябва да се сложи край. Поне докато падне наполовина броят на хората, които ровят по кофите за боклук. Поне докато се намерят пари за лечение на болни деца. Поне докато броят на безработните спадне от 400 000 на 200 000 души. Когато дойде това време, пак можем да говорим за държавните партийни субсидии.

„Колко километра ни остават до Шенген?”, коментира „Сега”. Темата за Шенген изобщо не е популярна днес - и в България, и в ЕС, и това е напълно разбираемо. България е приклещена в капана на бедност, безработица и други собствени проблеми. Членството в Шенген беше актуална тема, докато се смяташе за лесно постижима и сигурна цел. След като се видя, че влизането в Шенген се усложнява, то постепенно остана на заден план, защото критиките и отхвърлянето се отразиха зле на управляващите. Допълнителните препятствия, които се налагат неофициално в областта на правосъдието и вътрешните работи за недопускането на България и Румъния в шенгенското пространство дори след покриването на „техническите критерии”, са демонстрация от европейските партньори за недоверие и сериозни недостатъци. България и Румъния трябва да решат тези проблеми - и не заради критиките от Европа, а заради собствените си граждани. (БТА)