Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Гласове под контрол”, коментира „Труд”. Краят на изборния ден е един много особен момент, когато сред компактни групи граждани „спонтанно” възниква желание да гласуват, и то само на определени места. Тази спонтанност я наричат контролиран вот. Правото на гражданите да избират държавни и местни органи, както пише в конституцията, понякога е силно ограничено от страх, от икономически, служебни, религиозни, етнически и дори роднински зависимости. Главната причина за разрастване на явлението е мизерията. Лесно е да обвиним хората, които гласуват както се иска от тях, за да си запазят работата или бизнеса. Въпросът е дали наистина имат избор. Според социолози на последните избори контролираният вот е бил 16%. Тази година имаме всички основания да очакваме още по-висок резултат.

МВР иска да проверява роднинските връзки и дори „фактическото съжителство” между полицаи и кандидат-депутати, членове на районни и секционни избирателни комисии в цялата страна, акцентира „Труд”. Мотивът - да се прецени дали да се прави ротация на служители на МВР, които ще охраняват изборните помещения и транспортирането на книжа, ако са свързани с някои от кандидатите за парламента или изборните надзорници по места. По най-груби изчисления настояването на МВР е да получи данни за проверка кои са роднините им на около 80 000 души.

„Как скандалите заглушиха предизборната кампания”, коментира „Преса”. Едва започнала, в публичния мир предизборната кампания утихна, смачкана от далеч по-шумни, значими и интересни държавни вълнения. Скандална милиционерщина, уволнения на провалени кадри, кратко вазкресение на кредитни милионери, знаково прощаване с недосегаеми силови фигури. Българинът не разбира езика на партиите, устремени напоследък в улов на гласа му. Но два пъти по-малко схваща същината на множеството скандали, които съпътстват кампанията. Простосмъртните не знаем какво кара боговете да уволняват този или развенчават онзи, тъй както не питаме защо отстранените днес бяха вчерашни любимци и отличници? Продължаваме да гадаем за истинските мотиви за разчистването на сметки, представено като жертва пред чистотата на народния олтар.

„За БСП доверието на хората е над властта”, заявява в интервю за „Труд” зам.-председателят на БСП и кандидат за депутат Янаки Стоилов. Той посочва, че днес мнозинството от хората не искат нищо по-малко от радикална промяна. В същото време БСП трябва да защити демократичните завоевания независимо от идейните различия в обществото. „Без да получим голяма подкрепа, това няма как да стане. Следователно ние трябва да спечелим убедително изборите, което означава да постигнем повече от удвояване на мандатите в предишния парламент. Като първа политическа сила с 90-100 мандата ще можем да формираме правителство, което няма да отстъпи от главните ангажименти, които сме поели”, посочва Стоилов.

„ГЕРБ са в капан, те губят дори да спечелят”, обобщава в заглавие „Преса” вчерашната дискусия за политическия април, организирана от института „Иван Хаджийски”. „Виждаме огромна дистанция между основните политически опоненти. Никога преди през прехода не сме виждали толкова персонализиран и криминализиран сблъсък”, отбелязва социологът проф. Петър-Емил Митев. Според него сегашната липса на рационални дебати ще направи труден и следизборния процес. Социологът Андрей Райчев очертава два варианта пред ГЕРБ според настоящите електорални нагласи. Първият е да търси пряко коалиция с Волен Сидеров, но като заплати съответната цена пред Европа, а вторият - да прави правителство на малцинството, зависещо от моментните нагласи на лидера на „Атака” Волен Сидеров. „ГЕРБ са в капан, в който те губят, дори ако печелят”, заключава Райчев.

„Конституционният съд е попълнен. Защо и сега не работи?”, коментира „Сега”. Институцията, на която бюджетът е отпуснал 2 млн. лв. за разходи, решава по едно дело на месец. Куп искания до 12-те висши съдии стоят нерешени. Конституционният съд може да свали президента, да отмени всеки закон, приет от парламента, да блокира или да пусне дадена реформа, да закрие политическа партия и да я обяви извън закона. Конституционният съд може не само да е една от важните институция. Той може да е самата власт в България. Но има изначално сбъркани неща в сегашната уредба на Конституционния съд. И те са заложени и в конституцията, и в закона, определящ работата му. Висшите съдии не са обвързани с каквито и да било срокове, в рамките на които да се произнасят с решения. Конституционният съд не е обвързан с никаква своя практика - по сходни казуси те могат да решат веднъж по един начин, а втори път по абсолютно различен. Конституционният съд определено има нужда от промени, при това кардинални.

„Частен бизнес на държавна сметка”, коментира „Стандарт”. Според последни данни частните клиники са над 90. Повечето са малки и специализирани в лечението на пет-шест диагнози. Те са добре подбрани според държавното финансиране. Колкото по-добро е то, толкова повече частни клиники се заемат с тези диагнози. За държавните и общинските болници остават всички непечеливши дейности. Така те са принудени да работят на загуба, защото все някой трябва да ни лекува от всичко. Роенето на клиники води и до по-ниско качество на услугата, защото болниците започват да се бият за пациенти. В другите сфери на икономиката това обикновено означава по-ниска цена на продукта и екстри. В здравеопазването това е равно на лечение без нужда или на лечение на място, където липсват подготвени кадри. Край на абсурда могат да сложат само управляващите политици. Като кажат, че болници могат да се отварят само там, където има нужда от тях.

„Българите стават все по-пестеливи и предпазливи”, съобщава „Сега”. Въпреки наложения данък върху депозитите, те остават най-сигурният начин за спестяване и за домакинствата, и за фирмите. Статистическите данни на БНБ сочат, че за година депозитите са се увеличили със 7,9%, или 3,85 млрд. лв. В края на март миналата година банковите депозити са били 49,31 млрд. лв., а в края на март тази година са достигнали до 53,16 млрд. лв. Големият ръст идва от депозитите на домакинствата, които са нараснали с 11,6% спрямо март 2012 г. Сега те възлизат на 35,295 млрд. лв., а година по-рано са били с 3,67 млрд. лв. по-малко. Заради несигурната икономическа ситуация в България кредитирането расте с много по-бавни темпове от депозитите. За първи път от 10 години насам, на годишна база намаляват лошите и преструктурирани кредити.

„За следващия програмен период още 33 общини ще имат достъп до Програмата за развитие на селските райони в частта за инфраструктурни инвестиции”, съобщава в интервю за „24 часа” Илияна Цанова, вицепремиер и министър по управление на средствата от Европейския съюз. Променихме дефиницията за селски район, за да се разшири териториалният обхват, и я предложихме в Брюксел. Искането ни беше подкрепено, обяснява Цанова. Това не означава, че ще ни бъдат отпуснати още средства, а че ще се даде справедлива възможност на абсолютно всички общини да кандидатстват за финансиране. Ще заложим критерии в програмата, които да дават предимство на проекти, водещи до растеж в съответната община, допълва Цанова.

Защо седемгодишният натиск на Европейската комисия над България да разобличи корумпираната й върхушка не даде съществен резултат, коментира „Сега”. Възможни са две обяснения: Първо, защото България е непревземаема твърдина за обединените европейски сили; второ, защото атаките срещу нея са бутафорни. Иска ли Европа да удари олигархичната власт, която дирижира политическите процеси в страната, издига и сваля нейните премиери? Може и да иска, но не го прави, защото рискува да освети инструменти и канали за финансови машинации, които не са чужди на управляващите елити и в утвърдените демокрации в Европа. За хармонизацията на поведението на европейските държави в сферата на правосъдието и вътрешния ред, която доскоро се смяташе забранена зона за външна намеса, може да допринесе предстоящата трансформация на Службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ) в европейска прокуратура. По този начин корупцията ще подлежи на преследване на общата територия на ЕС, независимо че може да ощетява само бюджетите на отделни държави.

Заради забавяне в прилагането на европейските директиви по време на управлението на ГЕРБ Брюксел е започнал 12 процедури срещу България, отбелязва „Сега”. За две от тях - свързани с либерализацията на енергийния сектор, вече сме заплашени от глоба по 16 896 евро на ден. Служебното правителство се надява да прекрати 7 от процедурите и да не се плащат огромни глоби на Еврокомисията. (БТА)

Последвайте ни

Коментар