Много е тъпо, когато не ти идва нищо друго, освен Алековото „Всички са маскари”. Но нямам избор, като се сетя какви ги приказваха в националния ни ефир през уикенда едни от най-известните ни политици.
В събота в предаването „Седмицата” се проведе един истински махленски спор между представители на левите и десните, и малко по средата – една либералка от НДСВ.
Лявата дама викаше силно на десните господа, те не й се притесняваха много и й отвръщаха със същото. Обиждаха се кой от кое село и от коя планина е дошъл и си хвърляха кални топки от думи един връз друг. Така наречените „остри дебати” бяха свързани с вината и невинността относно Савойската афера, агент Гоце, псувачът Никола Филчев.
Невинни се оказаха всички – и леви, и десни, и жълти. Виновни се оказаха пак всички – оплюти и заклеймени от политическите си опоненти.
На следващия ден в „Пропаганда” на две идеи по-възпитан език поспориха други двама важни политици от дясно.
Преди да ви пусна част от величествените словесни престрелки в ефира на Дарик, искам да въздъхна и да попитам – така ли трябва да звучат и изглеждат хората, които по едно или друго време ни управляват в последните 15 години? Те ли са единствено достойните да правят закони, взимат важни решения, да ни представят пред света? По-умни ли са от нас, по-добре ли боравят с думите? И позволено ли е всеки от тях да приказва каквото си пожелае, да послъгва или откровено да лъже, разчитайки, че верните му политически привърженици ще си го обичат и като лъжец?
Но, да не ви бавя повече – ето ги част от героите в събота – Татяна Дончева и Атанас Атанасов. Води колегата Вълчев:
Водещ: Темата Никола Филчев – псуването и напускането на страната...
Атанас Атанасов: Никола Филчев и Георги Първанов са една тема, господин Вълчев...
Водещ: Може да се каже и...
Татяна Дончева: Ама то и Иван Костов е същата тема бе, господин Атанасов. Иван Костов и Георги Първанов се оказаха в една тема с Никола Филчев, бе господин Атанасов, не го ли виждате това, то и вчера се потвърди.
Атанас Атанасов: Вижте, казвам ви го тука откровено...Вие...
Татяна Дончева: Единият вика на другия „ти що си го назначил за посланик”, а вторият му отговаря „ми, ти що го назначи за главен прокурор”. Това е темата Филчев. Няма к’во да бягате...
Атанас Атанасов: Прощавайте, прощавайте, с цялото си съжаление го казвам. Личи си, че първите си седем години сте прекарали в планината.
Водещ: Чакайте сега...
Татяна Дончева: Не в планината, господин Атанасов, не в планината...
Почти същите теми, но с други герои бяха дебатирани в неделя. Предлагам ви Богомил Бонев и Иван Костов в изумително фундаменталния спор била ли е госпожа Елена Костова партиен секретар в опитното производство на един институт или не:
Богомил Бонев: С цялото ми уважение, не искам да пренасяме разговора към семействата си, но с цялото ми уважение към вашата съпруга, тя е член на партийното бюро на целия институт, това са 1200 човека, работейки в дирекция „Опитно производство” – това е даже повече от партиен секретар.
Иван Костов: Току-що скалъпихте една клевета по адрес на госпожа Костова. Член на бюрото – касиерът е бил член на бюрото, където тя се е занимавала със събирането на членския внос. Много ясно го казах това, така че не съм излъгал нищо.
Богомил Бонев: Мога да ви запозная с хората.
Иван Костов: Ама няма к’во да ме запознавате. Хората, които са членували там, знаят с какво се е занимавала тя. Тя не е била партиен секретар на ЦНИКА, нито на „Опитно производство”. Не е заемала такава длъжност. Така че да й се лепи на госпожа Костова това, че е била партиен секретар, това си е чиста клевета по отношение на нея. Вие току-що признахте, че тя не е била партиен секретар – нито на „Опитно производство”, нито на института.
Е как да не възкликнем като едни съвременни бай Ганьовци – дами и господа, всички сте маскари!
Съдбата на красивата ни, печална и смаляваща се България е в ръцете на тези хора – те се държат невъзпитано, замерват се с досиета и папки, всеки си приказва наистина каквото си пожелае и някак си очаква, като дойдат изборите, всички ние да се построим във войнишка редичка и да зачакаме чинно пред урните.
И тъжното е, че стискаме зъби и го правим. Преглъщаме неистините, дори и когато ги виждаме ясно, приемаме по-малката злина и я караме някак си. Докога?
И накрая – не, че има някакъв смисъл от извод, но ще си позволя да го направя – с думите на още една политическа героиня от събота – Антония Първанова, която беше над всичко – и над досиетата, над псувните на Филчев, над Савойската афера. Та тя, извисено заключи:
Антония Първанова: Чувам един дебат между политици, който прилича на махленски разговор. Все едно сме се събрали тука в момента и се караме кой да боядиса стълбището на входа.
