По стъпките на Фидел Кастро
По стъпките на Фидел Кастро / netinfo

Повече от осем години на върха на властовата пирамида във Венецуела е Уго Чавес - бивш подполковник, който през февруари 1992 г. вдигна бунт срещу легитимния държавен глава. Той излежа присъдата си и след като излезе на свобода, преразгледа своите тактически ориентири, създаде политическа партия - Движението "Пета република" - и спечели президентските избори през декември 1998 г.

Широката известност на Чавес в латиноамериканския регион и далеч зад неговите предели се дължи на нападките му срещу САЩ и лично към стопанина на Белия дом. Театралната червена риторика се харесва на световните медии и те с охота я тиражират.

Чавес съзира навсякъде интриги на "империалистическия лидер", по-специално в оранжевите революции в Грузия и Украйна. Венецуелските медии неуморно разказват за кроежите на ЦРУ физически да премахне лидера на страната и за опита Чавес да бъде свален през април 2002 г. Тази омраза към "империята" впрочем безпроблемно се съчетава с редовни доставки на петрол (Венецуела осигурява 11 на сто от потреблението в САЩ) и солиден стокооборот, достигнал 50 милиарда долара.

Антиамериканизмът се използва под форми, непознати по-рано в международната практика. Стига само да припомним как Чавес буквално преследваше Джордж Буш по време на обиколката му в Латинска Америка през март 2007 г. Венецуелският лидер също предприе пътуване из континента и така изчисли маршрута, че при всяка спирка на Буш да пристига в някоя съседна държава. И да говори там на протестни митинги.

Напук на Вашингтон Чавес лансира проект за интеграция, известен като "Боливарска алтернатива за Америка" (АЛБА). В превод от испански съкращението означава "зора". Освен Венецуела и Куба в инициативата се включиха Боливия, оглавявана от левия радикал Ево Моралес, и Никарагуа, където след дълго прекъсване отново дойде на власт легендарният партизански вожд Даниел Ортега.

Останалите страни обаче не горят от желание да ги последват. Те се обявяват за истинска взаимноизгодна интеграция, включително със САЩ, а не за някакъв субсидиарен вариант.

Това породи принципни разногласия между Чавес и бившия президент на Мексико Висенте Фокс. Последният заяви на среща на върха на двете Америки през ноември 2005 г., че повечето страни от региона подкрепят варианта за интеграция, предложен от САЩ. Венецуелският президент заклейми мексиканския си колега като лакей на империализма.

След това Венецуела се оттегли от Андската общност, тъй като Перу и Колумбия, членки на субрегионалната групировка, бяха подписали договори за свободна търговия със САЩ. В момента пък Чавес, едва-що присъединил Венецуела към МЕРКОСУР, смята да се сбогува и с това интеграционно обединение на страните от Южния конус.

В региона има вменяеми политически лидери, настроени за диалог със Съединените щати въпреки разногласията. Сред тях виждаме умерено леви дейци - президента на Бразилия Лула да Силва, държавния глава на Уругвай Табаре Васкес, президентката на Чили Мишел Бачелет и лидера на Аржентина Нестор Кирхнер. Те не си позволяват изявления извън рамките на приличията и дипломатическия протокол, редовно се срещат и преговарят с вашингтонския си колега.

Неотдавна при обиколка из континента Джордж Буш посети Бразилия и Уругвай, срещна се с лидерите им в задушевна атмосфера и води преговори по широк кръг от проблеми. По-късно Лула да Силва направи посещение във Вашингтон и продължи там консултациите за алтернативните източници на енергия.

Конфронтационният курс на венецуелския президент естествено не получава подкрепа и от социалдемократите, които са на власт в Коста Рика и Перу, камо ли от консервативните правителства на Мексико и Колумбия. Като цяло повечето страни в региона се отнасят крайно отрицателно към антиамериканизма, култивиран от Чавес.

До голяма степен това бе и причината Чавес да потърси съюзници извън региона, по-специално да укрепи връзките с Иран. След като за президент бе избран Махмуд Ахмадинеджад, антиамериканизмът внесе нова динамика в отношенията с Венецуела. Ахмадинеджад вече два пъти гостува на Чавес и бе удостоен с изключително топло посрещане. Страните не само сключиха редица нови споразумения, но договориха и създаването на специален фонд в подкрепа на режимите, "водещи борба срещу империализма".

Неотдавна антиамериканизмът на Венецуела й направи лоша услуга. Въпреки огромните си материални и пропагандни ресурси тя не успя да заеме вакантното място в Съвета за сигурност на ООН и да стане негов непостоянен член като представител на Латинска Америка.

Кубинският вожд Фидел Кастро дълго време държеше здраво и високо издигаше червеното знаме на антиамериканизма; днес то премина в ръцете на Уго Чавес - негов верен ученик и млад съратник. Дружбата им датира от 1994 г., когато бунтовният подполковник, пуснат от затвора, получи покана да посети Куба. Там го посрещнаха с почести, достойни за кралски особи.

Сърдечните отношения между двамата се задълбочиха, щом екипът на Чавес пое управлението. Венецуелският лидер безмерно тачи и уважава Кастро, смята го за свой учител. Чавес неведнъж е идвал да види своя наставник, който е в болница от август 2006 г. Според британската телевизия Би Би Си, в разгара на тежкото си заболяване Кастро заявил в послание до Чавес, че може спокойно да се оттегли в отвъдното, убеден, че делото му вече е в сигурни ръце. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар