Тази година се очаква нарастване на сделките със земеделски земи, а пазарът на жилищни имоти в големите градове също ще се раздвижи, като там се очаква ръст от 1,5 - 2 процента на цените на апартаментите. Това коментира в пред БТА експертът в областта на недвижимите имоти и бивш председател на Национално сдружение "Недвижими имоти" Орлин Владиков.
Предпазливи са прогнозите за общ ръст на сделките с недвижими имоти през тази година и единствено забележимо ще бъде активизирането на сделките в областта на земеделските земи, каза Владиков и допълни, че очаква драстично да се увеличи търсенето на такива земи.
Владиков напомни, че през 2013 година това беше единственият сегмент на пазара, отбелязал по-високи нива в сравнение с предходната година. Очакванията за ръст на сделките със земя са базирани най-вече това, че в страната има добри условия за развитие на модерно земеделие, за което допринасят и европейските програми.
Владиков посочи, че се очаква раздвижване на пазара на жилищни имоти в големите градове - София, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Благоевград тази година. Прогнозите са достиганите равнища на цените като цяло в страната да се запазят, а в тези градове да има ръст от около 1,5 - 2 процента.
През първата половина на миналата година достигнахме дъното на цените на недвижимите имоти в България, като доближихме нивата от 2005 и 2006 година, коментира Владиков.
След стремглавото падане на цените четири години подред, за първи път през третото и четвъртото тримесечие на 2013 година беше отчетено повишаване на цените на жилищата в София, Варна, Пловдив, Бургас и Благоевград с 0,25 до половин процент от равнищата, достигнати в началото на 2013 г. Очакванията са за запазване на тази тенденция. Причината, според експерта, за този плах ръст на цените е заради падането на лихвите по ипотечните кредити и фактът, че пет години хората очакваха нещо да се случи и разбраха, че въпреки финансовата и дългова криза, животът продължава и отлаганите с години решения на проблеми от всякакво естество трябва да се намират. Тази година вложението в ликвидни жилищни имоти ще продължи да е сигурна инвестиция, смята експертът.
Миналата година цените на земеделските земи поскъпнаха между 10 - 13 процента, напомни експертът и отбеляза, че тази тенденция ще се запази. Най-високите цени на земеделски земи, които сега се отбелязват, са в района на Дунавската равнина - Добрич, където има окрупнени масиви от житни култури и комасирани земи. В този район минималните цените надхвърлят 1000 лева за декар. Друга зона със стабилни цени е Тракийската низина - пловдивското, старозагорското, сливенското, пазарджишкото и ямболското поле, където има сериозни лозови, зеленчукови и плодови насаждения. Там цените се движат в рамките на 450 до 850 лева в зависимост от местоположението, големината на земята, наличието на водоизточник или хидромелиорация, близостта до път и др.
По отношение на темата за мораториума върху покупка на земя от чужденци експертът изрази мнение, че България не може да твърди, че е в европейското семейство и постоянно да прави някакви рестрикции и ограничения. Когато трябва да защитаваме правата на нашите граждани, имаме претенции към ЕС, а когато нашите интереси бъдат засегнати, започваме да вадим несъстоятелни доводи, които са неразбираеми за европартньорите ни, коментира експертът. Темата със земята е поредната стъпка, която спира чуждестранните инвестиции, наред с идеите за преглед на договори с концесионери, с енергийни дружества, преразглеждането на цените на дружествата за алтернативна енергия, допълни Владиков.
Според Владиков единственото разумно решение е изпълнение на поетите евроангажименти на България по отношение на продажбата на земеделски земи на чужденци. Редица европейски страни дават възможност да се купи земята им и това по никакъв начин не допринесе те да загубят националната си идентичност или да се отрази на техния суверенитет, отбеляза експертът. Той допълни, че продължава интересът към нашите земи от компании от Израел, Китай, Гърция, Турция и Русия. Не е спирал и интересът от Испания, прибалтийските републики и скандинавските страни. (БТА)