Пандемията и климатичните промени - златна възможност за авторитарните режими
/
iStock/Getty Images
В момент, когато беше огласено експертно становище, че Световната здравна организация трябва да бъде укрепена с по-голямо финансиране и повишена способност да разследва произхода на пандемии въз основа на нов договор, а държавни ръководства трудно сключиха споразумение за сдържане на нивото на температурата на планетата, не дотам почтени политически лидери по света безцеремонно се облагодетелстват от ограниченията, които тези две дългосрочни кризи налагат.
iStock/Getty Images
Показателно е, че САЩ, които при управлението на президента Джо Байдън продължават да изтъкват, че се грижат пламъкът на демокрацията да не угасва, са принудени да се вгледат в реалната картина на състоянието на демократичните ценности. Тя показва, че влиянието на Вашингтон понастоящем не достига успокояващо устойчив хоризонт. Най-прясната констатация е за Африка. Там миналата седмица американският държавен секретар Антъни Блинкън се увери на място, както посочват наблюдатели, че авторитаризмът, растящите заплахи от получили нов импулс екстремисти и постоянните предизвикателства от ковид и променящия се климат, упорито не се поддават на американска интервенция. Първи случай на новия щам на COVID-19 в Европа
В столицата на Нигерия Блинкън трябваше да признае, че "правителствата стават по-непрозрачни, в цяла Африка лидерите не се съобразяват със срока на мандатите си, фалшифицират или отлагат избори, възползват се от социалното недоволство, за да спечелят и задържат властта, арестуват опозиционери, репресират медии и позволяват на службите за сигурност брутално да налагат пандемични ограничения".
iStock/Getty Images
Парадоксът е, че в същото време Международният институт за демокрация и помощ при избори (ИДЕА) посочи в доклад, че все повече държави се плъзгат към авторитаризъм, а броят на утвърдените демокрации, които са заплашени, никога не е бил толкова висок. А сред държавите, споменати като разочароващи, са и САЩ.
Ерозията на демокрацията е поразила повече държави от всякога, алармира ИДЕА и посочва областите, в които отстъплението се набива на очи: отчетността на изпълнителната и съдебната власт, медийната свобода и човешките права. Популистка политика, използване на ограниченията, свързани с пандемията, за смълчаване на опоненти, склонност на някои държави да подражават на недемократичното поведение на други, дезинформация, използвана за вътрешно разделение в обществото, са основни причини за това 70 на сто от световното население днес да живее или в недемократични режими, или в държави с отстъпление от демокрацията.
Печален факт е, че пандемията от COVID-19 е довела до скок в авторитарното поведение на правителства, отчита ИДЕА. В доклада на базираната в Стокхолм междуправителствена организация с 34 членове изрично се посочва, че няма доказателства, че авторитарните режими се справят по-добре в борбата с пандемията, независимо че китайски държавни медии съобщават за обратното.
ИДЕА заключава, че пандемията е осигурила допълнителни инструменти и оправдание за репресивни тактики и задушаване на инакомислието в държави като Беларус, Куба, Мианма, Никарагуа и Венецуела.
В резултат автократичните режими са станали "дори още по-безогледни в репресиите си, свободата на словото е била ограничена, а върховенството на закона - отслабено."
Само за десетилетие броят на държавите, в които има отдалечаване от демокрацията, се е удвоил, изтъква докладът на ИДЕА, а поименно споменатите в тази връзка държави са САЩ, Унгария, Полша и Словения.
Сега е моментът демокрациите да бъдат смели, да са иновативни и да се заредят с нова енергия, призовава генералният секретар на тази организация Кевин Касас-Самора.
iStock/Getty Images
В пространния документ от 80 страници се подчертава, че влиянието на Китай, съчетано със собствената му задълбочаваща се автокрация, също излагат на риск легитимността на демократичния модел. Освен това, пандемията е разширила съществуващия отпреди разлом между представящите се много добре западноевропейски демокрации и по-слабите им партньори в централната и източната част на Стария континент, смята ръководителят на програмата за Европа в ИДЕА Сам ван дер Стаак, цитиран от Асошиейтед прес.
Според Ван дер Стаак, това разделение ще продължи да бъде предизвикателство за европейското единство, защото то е изправено пред външния натиск на недемократични световни сили. Недемократичните правителства в Европа, според доклада на ИДЕА, са Азербайджан, Беларус, Русия и Турция.
Що се отнася до Северна и Южна Америка, ерозия на демокрацията е диагностицирана в САЩ, Боливия, Бразилия, Колумбия и Салвадор.
За съжаление, "изходните рани" в резултат от пандемията, не се ограничават само до нивото на държавното ръководство. В свой доклад Международната федерация на червения кръст и червения полумесец посочва, че бедствието е поразило социалната тъкан на обществата. Социално-икономическото му въздействие е особено тежко за жените и мигрантите. Това е вторичният ефект на пандемията, а уязвимите групи са косвените й жертви.
Лицата в неравностойно положение в резултат на конфликти, климатичните промени и бедността са тласнали хора в неравностойно положение още по-близо до ръба на пропастта, заяви на пресконференция президентът на МФЧК Франческо Рока.
На този фон правозащитници и западни законодатели предупреждаваха, че дори и мощната мрежа от полицаи в цял свят, които Интерпол обединява, може да се окаже под властта на авторитарни правителства след завършилото вчера общо събрание на организацията в Истанбул. И това се случи, нищо че Интерпол твърди, че отказва да бъде използвана за политически цели. Но единият й ръководен пост - този на президент, беше зает от командващия силите за сигурност на Обединените арабски емирства генерал Насер Ахмед Насер ар Раиси, срещу когото има обвинения в изтезания, подадени във Франция и в Турция. Този избор накърни имиджа на Интерпол.
С такъв човек на президентския си пост, Интерпол може би вече няма така добросъвестно да преследва наркотрафиканти и трафиканти на хора, лица, заподозрени във военни престъпления и предполагаеми екстремисти. Точно обратното - ресурсите на международната полицейска организация може да се използват максимално, за да бъдат залавяни дисиденти, живеещи в изгнание, и дори политически опоненти вътре в определени държави, посочват активисти. Според преподавателя в Тексаския университет A&M Едуард Лемън, специалист по авторитарни режими, избирането на генерала изпраща сигнал към другите авторитарни режими, че не е проблем Интерпол да бъде използвана за преследване на техните опоненти в чужбина. Много е вероятно, според Лемън, генералът да работи с правителства, които имат възгледи, сходни с неговите, за да осуети реформите за по-голяма прозрачност на Интерпол.
И ако тук рязко направим остър завой към последиците от повишаването на температурата на Земята за животинския свят, можем да видим друга жива картина - с величествения американски лос. 19-годишно проучване на популацията на тези бозайници в северните части на САЩ стига до извода, че глобалното затопляне не вещае нищо добро за тях. Лошата новина за американския лос е, че след по-дълги и по-горещи лета той ще е още по-уязвим гостоприемник за нашествието на кърлежи, които прекарват месеци, впити в тялото му и това много по-често ще е смъртоносно за младите животни.
Защото в природата, а и не само там, се очаква, че повишаващите се температури ще помагат на паразитите да се развиват по-бързо и да оцеляват по-дълго.
