В ЕДИН идеален свят всеки си знае мястото. Професионалист и визионер - независимо дали е шеф на парламентарна комисия, директор на интернет компания или телевизионен водещ. Като казвам "професионалист и визионер", имам предвид, че той или тя сами вземат решения (разбира се, след щателно проучване и консултации), понякога рискуват, за да открият нещо ново, ала почти никога не правят референдуми или обществени обсъждания. То ако питаш хората за цяло и нещяло (при това хора, които хабер си нямат от същината на проблема), какво решение ще вземеш? Неправилно, разбира се.
В този смисъл решението дали да се събори, или не паметникът пред НДК трябва да се вземе еднолично. След като Столична община има план за премахване на част от конструкцията или преобразяване в нова по-приемлива визия, добре. Така са решили, надяваме се решението да е визионерско и от него столицата да печели. Да печели пари.
Моята версия за този паметник е съвсем проста, туристическа и бизнес ориентирана. Очевидно е, че имаме някаква структура, за която едни твърдят, че е естетически издържана, други са готови да хулят и заплюват. Дискусията кой паметник е хубав и кой не е хубав е субективна, ала точно това им е хубавото на паметниците. Кой казва, че паметникът срещу Партийния дом е хубав например? На вас харесва ли ви? Знаете ли как се казва? Какво символизира? По-вероятно е да не знаете. Както казват моите приятели от Whata: "паметникът на Гарибалди на едноименния площад или св. София пред ЦУМ са далеч по-грозни". Но това е друга тема.
Що се отнася до паметника "1300 години България", имаме ясна ситуация. Погледната отгоре, това е една зона, която съдържа соцелементи, стари къщи, асфалтирани булеварди, красиви ниски сгради, безумни стъклени бизнес центрове. Едни са "соц", други са от годините на царска България, трети са глупави копия на чужди архитектурни стилове.
Този паметник е създаден така, одобрен е в ония години и има две решения за понататъшната му съдба - възстановяване в първоначален вид или срутване.
Ако се избере първата, тогава има възможност да се направи конкурс за създаване на адекватно околно пространство, което да включва видео- и фото-експозиция (речите на Бай Тошо при откриването, чертежите, строителството, асамблеите, дискусиите по събарянето му, визитите на чужди делегации, евентуални модели за прекрояване и т.н.). По този начин този соцмонумент ще има своето място и смисъл - туристите ще могат да видят какво се е случвало преди години, защо този паметник е там, да си купят сувенири, да се качат на върха му, да се снимат и т.н.
Втори вариант - събарянето. Също опция, само дето след това нито лев няма да влезе в касичката на Столична община.
Какъвто и да е този паметник (освен че в момента е опасен), той трябва или да бъде почистен, съхранен и опазен (просто защото е от една историческа епоха), или унищожен. Тъй като виждам по-голям бизнес смисъл във връщането на соцблясъка му, мисля, че парите за това няма да отидат напразно. Посочете турист, който идва в България и не се вълнува от гаргантюанската соцархитектура, и ще ви потупам по рамото.
Туристически чудеса от храброст можеха да бъдат направени и с мавзолея, уви, вече е късно. И тук не става дума за управление на кралски апартаменти, за които - дето пише Ришельо - излизат винаги по-скъпо от управлението на държавата. Става дума за управление на някакъв къс история, който би могъл да носи пари.
