През погледа на континентална Европа отношенията на Великобритания с Европейския съюз могат да поемат в три посоки - настрани, леко надолу и рязко надолу към бездънната пропаст. Вариантът "нагоре" към този момент е фантастика.
След победата на привържениците на Лисабонския договор на референдума в Ирландия миналата седмица много европейски политици се чувстват по-добре в сравнение с последните години. Облаците обаче никога не изчезват от европейския хоризонт, а според някои най-буреносните се задават откъм острова.
Причините са добре известни - заплахата на торите, че ще свикат референдум за Лисабонския договор, ако поемат управлението преди споразумението да е ратифицирано от всичките 27 страни в Европейския съюз. А ако тази заплаха не се осъществи, остава безмилостно враждебното им отношение към европейската интеграция. И в двата случая проблемите изглежда са гарантирани.
Германците, французите и останалите не смятат, че са готови за бой. Те по-скоро недоумяват защо Дейвид Камерън, лидерът на торите, би желал да обремени началото на своето управление със спорове за Европа. Нали несъмнено неговият основен приоритет ще бъде стабилизирането на пострадалите от кризата държавни финанси на Великобритания, питат те.
За мнозина на континента това е типичният за британците проблем с идентичността, който се простира отвъд изтънелите нерви на съвременната Консервативна партия. Те твърдят, че Обединеното кралство е полуотдръпнал се играч от европейската сцена. То защитава лондонското Сити, но не се включва в Еврозоната. Участва във формирането на външната политика на ЕС, но стои настрана от шенгенския режим на свободно пътуване. Подписва Лисабонския договор, но изразява резерви по въпросите на правосъдието и вътрешните работи. Никоя друга членка на ЕС не е толкова сдържана.
Все пак не може да се отрече, че Европа и торите никога не са били особено близки. Тед Хийт, премиерът, който договори присъединяването на Великобритания към Европейската икономическа общност през 1973 г., беше страстен привърженик на европейската идея и по тази причина не се разбираше с партията си.
По-типично за торите се държа Маргарет Тачър, която поиска намаляване на британските вноски в бюджета на общността, противопоставяше се на обединението на Германия и си спечели безсмъртната реплика на френския президент Франсоа Митеран, според когото тя имала "очите на Калигула и устните на Мерилин Монро".
Джон Мейджър, третият и последен премиер консерватор, с когото европейските лидери са си имали работа след 1973 г., беше смятан за добронамерен към Европа, но в крайна сметка заложник на войнствено настроените към ЕС елементи в своята партия.
Затрудненията на днешните европейски лидери, които са наясно с огромното британско влияние върху политиката на ЕС в икономиката, външните работи и отбраната, се изразяват в това, че в момента в Консервативната партия доминират евроскептиците и то в степен, невиждана нито при Хийт, нито при баронеса Тачър, нито при Мейджър. Едно проучване, публикувано през юли на уебсайта ConservativeHome.blogs.com, привлече особено внимание в Европа.
То показва, че от кандидатите на торите, които ще се състезават за възможни за спечелване мандати на изборите догодина, 47 процента искат връщане на правомощията, които Великобритания е предоставила на ЕС, 38 процента искат да се предоговорят условията на членството на Лондон в блока, а 5 процента искат Великобритания да напусне Евросъюза. Само 10 процента са доволни от сегашния правен статут на Обединеното кралство в системата на ЕС.
В допълнение към това евроскептичен натиск оказват не само депутатите на торите от задните банки в Камарата на общините или агитационните групи и местните партийни активисти на консерваторите, но и някои от най-важните колеги на Камерън - външният министър в сянка Уилям Хейг, министърът на отбраната в сянка Лиъм Фокс и министърът по европейските въпроси в сянка Марк Франсоа.
Изводът, до който достигат в Брюксел, Берлин и Париж, е, че като министър-председател Камерън ще бъде натоварен с тежката отговорност да държи стабилен курс по европейските въпроси. Някои се надяват, че британският бизнес ще му напомни колко е важна Европа за британската икономика. Други таят надежди, че ще се вслушва внимателно в главните съветници като Ед Луелин, бивш сътрудник на Крис Патън, проевропейския умерен консерватор и бивш еврокомисар, който се радва на широко одобрение в Брюксел.
Мнозина обаче бяха поразени, когато Камерън оттегли торите от дясноцентристката Европейска народна партия в Европейския парламент. В отговор германският канцлер от Християндемократическата партия Ангела Меркел гневно ограничи отношенията на своята политическа сила с британските консерватори.
С приближаването на торите към властта това беше своеобразно напомняне, че в европейската политика, както и в природата, за всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. (БТА)
