София иска министър по европейските средства. Тази идея нито е нова, нито има изглед за успех - тя е просто поредният отчаян опит да се задвижи лошо скърцащия механизъм за усвояване на еврофондовете, анализира темата Емилиян Лилов.
И като се шмугнал охлювът в близкия храсталак...!? Разбира се, никой не вярва, че подобни резки движения са по силите на един охлюв. Метафората обаче е вярна, щом ще говорим за скоростта, с която в България върви усвояването на европейските фондове. Двете неща (европейските пари и усвояването им) в България вървят ръка за ръка с епитетите "бавно", "мудно", "незадоволително", и с констатации като "забавяне и злоупотреби", "липса на административен капацитет", "текучество на кадри" и др.
Този филм вече сме го гледали
С езика на цифрите - по средата на програмния период от 2007 до 2013 г. реално изплатените средства към бенефициентите в България по всички оперативни програми на Европейския съюз едва надвишават 2,5%! Казано иначе - ако приемем, че държавата може да ползва 100 евро готови пари, за да свърши нещо полезно за себе си и гражданите си, то за три години членство в ЕС тя е съумяла да вземе само две евро и половина от тези 100!
Това може да се нарече всичко останало, само не и ефективно използване на тези средства, които особено в условия на криза като сегашната могат да се окажат и най-сигурната антикризисна мярка. Да се чуди човек, за подарени пари ли в крайна сметка иде реч, или за суми, които страната има да дава!? На този фон е похвална идеята за назначаване на министър, който ще отговаря за европейските средства. Даже е много логична такава стъпка. Стига обаче да не бяха някои подробности, които смущават.
Такъв министър, че даже и вицепремиер, България вече е имала. Предишните управляващи изпробваха същата формула, очакваните резултати обаче така и не дойдоха. И това няма нищо общо с личността на г-жа Меглена Плугчиева, а с начина, по който беше реализирана самата идея. Тогава се заложи основно на личността, авторитета и опита на бившата българска посланичка в Германия - както е добре известно една страна с ключова роля в ЕС.
Не беше ясна обаче нито институцията, нито пък имаше политическа воля у партньорите, с които г-жа Плугчиева трябваше да работи. И това до голяма степен предопредели скромните резултати от нейните усилия.
Политически римейк
Сега имаме сходна ситуация - отново се залага само на личността, без да е ясно има ли ги и другите два задължителни елемента за крайния успех - институционалната дреха и подплатата от безрезервна политическа воля. Страхувам се, че без тях бъдещият министър ще напредва със скоростта на охлюв в усилията за смазване на ръждясалия механизъм за усвояване на средствата от европейските фондове.
