Никола Саркози само от три месеца е президент на Франция, но вече доказа, че може да бъде страшно непредвидим, пише германското списание "Шпигел" в статия, посветена на ролята на Саркози в освобождаването на българските медици и африканската обиколка на френския президент. Статията е в интернет изданието на "Шпигел" на английски език.
Саркози си приписа освобождаването на българските медици и бързо предложи на либийския диктатор Муамар Кадафи ядрен реактор в замяна, което предизвика доста раздразнение сред европейските партньори на Франция, припомня "Шпигел".
Саркози е много динамичен мъж - той е като подскачаща топка, пълен е с енергия, но следващият му отскок трудно може да бъде предсказан. След като беше избран през май за президент на Франция, Саркози нахлу в европейските дипломатически среди като комета без контрол, коментира списание "Шпигел".
Саркози е навсякъде и което е по-важно - винаги е на гребена на вълната, най-вече във Франция. Той е първият френски президент, който включи няколко жени от френските малцинствени групи в своето правителство. Той не се посвени да покани и представители на социалистите, отбелязва германското издание.
Разглеждайки външната политика на новия френски президент, германското списание откроява някои от най-големите му постижения, при които Саркози успя да склони към компромис неподатливи политици. Посочени са три примера, сред които е освобождаването на българските медици, постигнато, след като съпругата на Никола Саркози - Сесилия, посети Либия и участва в преговорите за свободата на българите.
Вторият пример е срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам в Германия. Тогава американският президент Джордж Буш изненадващо промени възгледа си за общата стратегия за борба с глобалното затопляне и се присъедини към позицията по този въпрос на ЕС. "Шпигел" припомня, че именно Саркози е помогнал за този обрат в позицията на Буш, като го е заплашил, че ще напусне срещата на върха на Г-8. След това Саркози отпразнува тази победа като рицар в бляскави доспехи.
Третият пример, посочен от списание "Шпигел", е компромисът за нов европейски договор, постигнат на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21 и 22 юни. Тогава Саркози успя да склони Полша да промени позицията си и да приеме компромисен вариант за новия договор.
Този нисичък мъж пое ролята на велик държавник и след няколко години на европарализа се превърна в лидер на обхванатия от все по-голяма летаргия ЕС. Има обаче един проблем. Победите на Саркози са откраднати победи и в много от случаите други хора години наред полагаха усилия за постигането на успеха, който Саркози си приписва, посочва "Шпигел".
Като пример германското издание цитира случая с българските медици. В усилията за освобождаването им участваха и Тони Блеър, и Романо Проди, и германското председателство на ЕС, припомня списанието. Направиха ли Саркози и съпругата му нещо по-специално, та да постигнат нещо, което европейските посредници не успяха? - пита "Шпигел" и допълва, че както обикновено, френският президент не се е посвенил отново да си присвои успеха от тази мисия, а след това е побързал да подпише пет споразумения за сътрудничество с Либия, от които най-важното е за доставка на ядрен реактор за обезсоляване на морска вода.
Саркози сега излага на риск репутацията си, ставайки партньор на един още по-непредвидим управник, на политик, в чието присъствие Западът никога не се е чувствал добре, отбелязва списанието. Кадафи от дълго време се опитва да прокара идеята си за Африкански щати, подобни на САЩ, и сега успя да си осигури подкрепата на Никола и Сесилия Саркози по този въпрос, коментира "Шпигел".
Саркози е господар на Елисейския дворец от съвсем скоро, но вече се показа като непокорното момче на Европа, като политик, който брани яростно собствения си интерес, а не интереса на ЕС, добавя "Шпигел".
Германското издание отбелязва, че подобно на предшественика си Ширак, поддържал добри отношения с африканските диктатори, сега Саркози иска да въведе морални принципи във външната политика на Франция. Но въпреки тези на пръв поглед благородни идеи, както изглежда, Саркози в крайна сметка се интересува само от петрол, природен газ и уран - природни ресурси, които Кадафи има в изобилие. И те ще бъдат доставени на Саркози на доста висока цена, включваща признание на международната сцена, пари в брой, оръжия и ядрен реактор, заключава "Шпигел". (БТА)
Вторият пример е срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам в Германия. Тогава американският президент Джордж Буш изненадващо промени възгледа си за общата стратегия за борба с глобалното затопляне и се присъедини към позицията по този въпрос на ЕС. "Шпигел" припомня, че именно Саркози е помогнал за този обрат в позицията на Буш, като го е заплашил, че ще напусне срещата на върха на Г-8. След това Саркози отпразнува тази победа като рицар в бляскави доспехи.
Третият пример, посочен от списание "Шпигел", е компромисът за нов европейски договор, постигнат на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21 и 22 юни. Тогава Саркози успя да склони Полша да промени позицията си и да приеме компромисен вариант за новия договор.
Този нисичък мъж пое ролята на велик държавник и след няколко години на европарализа се превърна в лидер на обхванатия от все по-голяма летаргия ЕС. Има обаче един проблем. Победите на Саркози са откраднати победи и в много от случаите други хора години наред полагаха усилия за постигането на успеха, който Саркози си приписва, посочва "Шпигел".
Като пример германското издание цитира случая с българските медици. В усилията за освобождаването им участваха и Тони Блеър, и Романо Проди, и германското председателство на ЕС, припомня списанието. Направиха ли Саркози и съпругата му нещо по-специално, та да постигнат нещо, което европейските посредници не успяха? - пита "Шпигел" и допълва, че както обикновено, френският президент не се е посвенил отново да си присвои успеха от тази мисия, а след това е побързал да подпише пет споразумения за сътрудничество с Либия, от които най-важното е за доставка на ядрен реактор за обезсоляване на морска вода.
Саркози сега излага на риск репутацията си, ставайки партньор на един още по-непредвидим управник, на политик, в чието присъствие Западът никога не се е чувствал добре, отбелязва списанието. Кадафи от дълго време се опитва да прокара идеята си за Африкански щати, подобни на САЩ, и сега успя да си осигури подкрепата на Никола и Сесилия Саркози по този въпрос, коментира "Шпигел".
Саркози е господар на Елисейския дворец от съвсем скоро, но вече се показа като непокорното момче на Европа, като политик, който брани яростно собствения си интерес, а не интереса на ЕС, добавя "Шпигел".
Германското издание отбелязва, че подобно на предшественика си Ширак, поддържал добри отношения с африканските диктатори, сега Саркози иска да въведе морални принципи във външната политика на Франция. Но въпреки тези на пръв поглед благородни идеи, както изглежда, Саркози в крайна сметка се интересува само от петрол, природен газ и уран - природни ресурси, които Кадафи има в изобилие. И те ще бъдат доставени на Саркози на доста висока цена, включваща признание на международната сцена, пари в брой, оръжия и ядрен реактор, заключава "Шпигел". (БТА)
