Непоколебимият дух на Грозни
Непоколебимият дух на Грозни / снимка: BGNES
Предизвикателно отношение цари в Грозни напоследък. Сякаш градът заявява на Кремъл: Окей, спечелихте войната. Убихте 15 процента от населението и ни разпръснахте по света като бежанци. Все още може да извършвате произволни арести. Но не можете да убиете духа ни.

Когато неотдавна пристигнах в Грозни, очаквах да видя купчини от развалини, каквито имаше на снимките във вестниците през последните 12 години от войната с Русия. Видях новостроящи се къщи, някои от които приличаха на замъци, с модерни тухлени фасади и декорирани порти, водещи към вътрешни дворове. Улици се ремонтират, летището в Грозни се строи наново. Турците в града градят джамия, която изглежда ще е една от най-големите в света. Руската Ортодоксална църква е възстановена и има планове за строеж на синагога.

"И всичко това стана за една година", каза един от помощниците в кабинета на кмета. Трудно е да се повярва, мислех си, докато шофирах по главната улица, по протежение на която се бяха появили малки кафенета и козметични салони. Това трябва да е някаква "показуха" /фасада/, създадена специално, за да покаже на света успеха на Кремъл от прекратяването на войната с Чечения.

След прекарани 10 дни в Грозни мога да потвърдя, че чеченската столица не е "потьомкиново село". След разрушенията от войната това е завръщане на прочутата чеченска жизненост. Духът на хората е приповдигнат, тъй като вече не живеят сред бомбардировки, летящи шрапнели и надупчени от куршуми стени. Ще минат години, преди кръвопролитията и изгубените роднини да бъдат забравени, но новият вид на града дава надежда и перспектива за връщане към нормален живот.

Сякаш за да подчертаят това завръщане, забулени млади жени вървят по осеяните с дупки улици на 12-сантиметрови токчета и с тесни черни поли, украсени с паети, ципове, верижки, безопасни игли и сребърни копчета. Мъже се перчат с черни обувки с остри върхове, толкова лъскави, че човек може да се огледа в тях.

Всички вярват, че обратът е заслуга на 31-годишния президент на Чечения Рамзан Кадиров. Чеченците харесват Кадиров по същата причина, поради която руснаците харесват Владимир Путин. Той е човек на реда и закона, който върши работата докрай. Той поставя крайни срокове и праща хора, които да се погрижат заповедите му да се изпълняват. Забравете демокрацията.

Откъде идват парите за възстановителните работи е някаква мистерия. Всички, с които говорих, включително кметът Муслим Хучиев, казват, че в по-голямата си част финансирането идва от заможни чеченци и от фондация Кадиров. Кадиров принуждава богати чеченски престъпници да връщат крадени пари. Засега повечето чеченци сякаш с готовност пренебрегват култа към личността, който се изгражда около техния президент.

Трудно е да се предположи още колко време политиката на железен юмрук ще бъде приемана от народ, който винаги се е гордял със свободата си. Нарушения на човешките права продължава да има. Безработицата стига 80 процента. Под новата лъскава конструкция лежат социални проблеми, които не могат да бъдат решени дори с помощта на чеченските традиционни роднински връзки. Точно сега хората са оптимисти, но ако Кадиров не прояви достатъчно мъдрост да реши някои от другите сериозни проблеми, тяхното търпение може да свърши.

В Девета градска болница в Грозни зъболекарка лекува пациентите си, докато от тавана капе дъждовна вода. Малката стая е подредена и чиста. Като мюсюлмани чеченците уважават чистотата. Но зъболекарските инструменти са стари, а някои и импровизирани. Тълпи от хора чакат в коридор, боядисан в отвратително зелено. Лампите над главите ни са счупени и е тъмно. Доктор преглежда малко момиче, което има подобен на наденица израстък на врата. По рождение е, казва майката, сваляйки якето на детето. "Никога не съм виждал подобно нещо", казва докторът изумен.

"Чеченците са с най-голяма раждаемост в Русия", казва докторът: "Дори по време на бомбардировките жените забременяваха. От личен опит мога да кажа, че нивото на раждаемостта се покачи от 20 до 30 процента. Това е така, за да се компенсират жертвите сред населението."

Чеченците може да заселват отново страната си, но заради посттравматичния стрес и замърсяването на околната среда в Чечения има висок процент на деца с недъзи. Всяко десето дете се ражда с някакъв вид аномалия, която изисква лечение, обяснява докторът в Детската болница в Грозни. Ако родителите имат пари, детето се праща в съседен Дагестан, където здравеопазването е значително по-добро. В болницата има малко диагностични апарати и никакви специалисти по генетични аномалии. Лекарите имат късмет, ако намерят хирургични конци. Социалната мрежа, с която се е ползвала лекарската професия по времето на Съветския съюз, я няма и няма нищо, което да я замени.

Сега хората се шегуват, когато видят портретите на "Свещеното трио", разлепени из целия град: Ахмед Кадиров, убитият баща на сегашния президент, неговият авторитарен син Рамзан Кадиров и руският президент Владимир Путин.

Въпреки това има спотаен страх, че популярността и властта на Рамзан Кадиров могат така да го замаят, че да се върне към младежката си необузданост. Не остават незабелязани неблагоразумните му постъпки, страстта му към модерни чужди коли, опитоменият му лъв, огромният му замък и няколкото жени.

Междувременно близо 50 000 руски войници остават в Чечения, дискретно разположени близо до летището, на пътно-пропускателни пунктове и в огромната военна база Ханкала. Руските войници с нездрав тен стоят на пост скрити от погледа, знаейки колко дълбоко са презирани. Те знаят също, че ако избухнат сериозни размирици, те ще бъдат извикани да ги потушат. Чеченците също знаят това и усещат, че днешната стабилност се крепи на твърде крехък мир. /БТА/

Последвайте ни

Коментар