НАТО е изложена на риск. Основната цел на Организацията на Северноатлантическия договор е да пази мира в Европа. Като пазителка на този мир може да се приеме, че тя е най-успешната международна организация в историята. Но с наближаването на 60-годишнината й през април нейната историческа ефективност сега е под заплаха. Министърът на отбраната на Великобритания Джон Хътън отбеляза, че би желал редом с НАТО да има и европейска армия. Това не е предложение за нови военни сили, а просто за нова организация. По своята същност тя ще има различни цели от тези на алианса, поради което само ще обезсили НАТО и щe подкопае нейните усилия.
Освен това тя ще отслаби способността на Великобритания да използва националната си армия. За всеки войник под командване на Европейския съюз ще има един войник по-малко, който да изпълнява британския си военен дълг.
Що се отнася до бойните възможности на НАТО, престижът й претърпя съкрушителен удар в конфликта в Афганистан. ИСАФ - международните сили на НАТО за поддържане на сигурността в Афганистан, са с вързани ръце от правилата на отделните страни членки за ограничаване на местата на дислокация на техните военни, както и на оперативните им цели.
Междувременно Великобритания и САЩ все повече започват да споделят мнението, че без допълнителни войски Афганистан е изправен пред опасността да се превърне в провалила се държава под талибански контрол.
Миналото лято оттеглилият се от поста главнокомандващ на силите на НАТО в Афганистан, американският генерал Дан Макнийл, заяви, че само силите в провинция Хелманд трябва да бъдат увеличени с 50 процента. Но други страни от НАТО и Европа са твърдо против увеличаване на числеността на войските.
Докато президентът Обама ангажира САЩ с изпращане на подкрепления в Афганистан, най-малко две страни от НАТО планират да намалят числеността на войските си, което предизвика разочарование във Вашингтон. Войските на другите страни – без САЩ и Великобритания - съставляват повече от 50 процента от всички войски в Афганистан. Когато Варшавският договор се саморазпусна, възникна обяснимо желание да се приобщят нови държави под чадъра на НАТО - процес, в който взех значително участие като държавен министър във Форин офис. Но дори и тогава западните страни бяха изключително предпазливи по отношение на държавите, чиято отбрана би била трудна.
Освен това основно правило бе да не се внасят каквито и да било спорове или вражди: в центъра на вниманието винаги е било и трябва да бъде увеличаване на стабилността на страните вътре в тях и по границите им, а не прибавяне или засилване на споровете и нестабилността.
Не всички страни членки на НАТО отстояваха тази позиция. Почти няма съмнение, че няколко последователни американски правителства възприемаха разширяването на НАТО като средство, с което едновременно да разширят сферата на влияние на САЩ и да намалят тази на бившия Съветски съюз, а след това и на Русия. Това пролича най-ярко в случая с Грузия. Миналата година отношенията между Грузия и Русия от лоши станаха катастрофални. Същото се отнася и за Украйна, особено ако се вземат предвид честите спорове, които се водят за газопороводи и други енергийни източници.
Перспективите не са изцяло мрачни. Руснаците използваха идването на власт на Обама, за да смекчат неразумно войнствената си позиция за ракетите в Централна Европа. Те замразиха плановете да разположат ракети с малък обсег в Калининград след решението на Обама да преразгледа идеята за американски противоракетен щит.
Като съюз НАТО трябва да използва свежите възгледи на новия американски президент и да премисли точно какво да очакваме от организацията. Ако го направим, предполагам, че ние във Великобритания ще стигнем до извода, че искаме най-успешният военен съюз да бъде с по-малко амбиции, но много по-ефективен - да върши по-малко, но да го върши по-добре. (БТА)
* Авторът Дейвид Дейвис е бивш държавен министър във Форин офис и министър на вътрешните работи в консервативното правителство в сянка.
