Френският адвокат Емануел Алтит от правозащитната организация „ Адвокати без граници” иска екипът му да бъде включен в защитата на българските медицински сестри в Либия. Той каза, че е изненадан от повдигнатия в някои медии въпрос за поискано заплащане от страна на екипа му заради ангажирането със случая , но и отправи апел за набиране на средства към всички, които са заинтересовани от съдбата на българските медицински сестри.
По думите му с колкото повече средства разполага защитата, толкова по-ефикасна би била тя. По време на двудневното си посещение в България адвокат Алтит даде специално интервю за Дарик радио.
Господин Алтит, заявихте, че сте изненадан от повдигнатия в някои медии въпрос за поискано заплащане от страна на екипа Ви заради ангажирането със случая с българските медици в Либия. Как според Вас се е стигнало до повдигането на този въпрос?
Разберете ме, аз съм френски адвокат. Не съм български журналист и не мога да отговоря на въпрос, на който вие бихте могли да отговорите. Не мога и да си обясня факта, че има подобен слух, след като много хора в България, и особено журналисти, са наясно с условията, при които участваме – т.е. при напълно доброволни начала. Става въпрос за това, че работим на доброволни начала, но и губим пари, защото ръководим адвокатски кантори, които трябва да живеят от нещо. Когато съм тук с вас, кой мислите, че плаща на сътрудниците ми. Единственото, което ми се иска в крайна сметка да кажа в отговор на тези слухове, е че не само, че не печелим, но и губим пари. Харчим доста сериозни средства. Никой не може да ни заподозре в това, че участваме за пари. Повече от година показваме, че участваме абсолютно всеотдайно, без да изчисляваме нито изразходваната енергия, нито времето, което ни е отнело. И по-голямата част от познавачите на това дело го знаят. Знаят, че нашият интерес е интересът на медицинските сестри и че постъпката ни е абсолютно морална. Винаги има причина за всяко нещо, така че явно има и причина за този слух, както и за други слухове. Но не мога да ви кажа защо и кой стои зад всичко.
Как смятате да помагате занапред на българските медици. Все пак нямате пряк достъп до документите по делото?
Ами аз имам достъп до документите, свързани с процеса. Досието по делото е много голямо. Някои от документите, не всички, бяха преведени на български език. Българските ни колеги ни изпратиха и ни изпращат документи на български и арабски език. Така в общи линии събираме информация.
Но все още не сте конституиран като адвокат от защитата?
Вижте, искам ди припомня, че по процедурни въпроси на заседанието на 11 май решихме да не поставяме въпроса за нашето конституиране. Като следствие от това една от медицинските сестри припомни желанието си, но тава беше потвърдено от всички сестри. Това от една страна, и от друга, получихме мандат и от палестинския лекар за това, че той желае ние да го защитаваме. Тук трябва да призная, че ако бях на мястото на българските медицински сестри и на палестинския лекар, щях да искам да бъда защитаван от международни адвокати. Да, заради това, което са преживели и спецификата на държавата, в която се намират. Те са на мнение, че присъствието на „ Адвокати без граници „ е вид гаранция”. Гаранция за тяхната сигурност. За добър край на процеса. За всичко. Що се отнася до конституирането, ние направихме постъпки да бъдем конституирани много отдавна. Каквото и да говорят, това е реалността. В либийския контекст, ако нещата не се развиват, то това означава, че някой има интерес от това. Тоест ние може би сме на верния път. Не ние определяме това, дали ще бъдем конституирани, или не. Това е работа на либийската страна Надяваме се, че добрата воля ще надделее заедно с уважението на правата на човека. Тъй като конституирането е политически акт, решението може да бъде взето много бързо Това от една страна, и от друга, когато бъдем конституирани няма да има никаква причина ние да забавим процеса, защото чух и това като аргумент. А тези, които твърдят това, са хората, които желаят ние да не бъдем конституирани. Въпросът е защо?
В случай, че ви конституират как смятате да си сътрудничите с българските адвокати и либийския адвокат Бизанти? Възможен ли е сблъсък на гледни точки?
Това, което желаем ние от „ Адвокати без граници”, е да помогнем. Не става въпрос да заместим нашите български и либийски колеги, които са на първа линия от много време. Всяка помощ е добре дошла. Става въпрос да засилим професионалния характер на нашата постъпка. За да имаме резултати както в близко бъдеще, така и в по-дългосрочен план. Ние сме на разположение на всеки, за да помогнем и работим по-добре. Готови сме да поддържаме контакт през цялото време. Да се виждаме.
Като стана въпрос за време, през миналия месец съдът в Триполи показа привидна воля за бързо приключване на случая „ Бенгази”, обещавайки, че ще заседава по делото срещу българските медици всяка седмица. След това обаче съдията заяви, че заседанията ще са през две седмици. На какво според Вас се дължи тази разлика в първоначалното обещание?
Тук става въпрос за деликатна и сложна афера и е възможно да има етапи. Това, че съдията реши да организира процеса на различни етапи, за да види какво се е случило и какво не, смятам за напълно нормално. И ще бъде напълно нормално също така, ако в края на този процес той организира заседания, които да траят по няколко дни, за да има истински дебати.
Българската защита поиска съдът да назначи нова международна медицинска експертиза за установяване на причините за СПИН епидемията в Бенгази. Необходима ли е тази експертиза и дали съдът би позволил тя да бъде извършена?
Въпросът не е в това, да предвиждаме какво ще каже съдът, а да имаме професионално поведение. Всъщност има две възможности: или просто ей така да искате някаква експертиза - имате всички шансове тя да бъде отказана. Но решението все пак се подчинява на някакви критерии и ако се депозира едно аргументирано искане, на което би било трудно да се откаже, то тогава би било вероятно да имате позитивен отговор.
Наблюдавате правната атмосфера в либийското правосъдие от доста време вече. Според Вас реалистично ли е да смятаме, че делото може да приключи в рамките на няколко месеца?
Пак ще кажа – въпросът не е в това, какво би направил, или не би направил съдът, а да погледнем себе си. Какво трябва да направим, за да имаме резултати.
