автор: Крис Баулби от Би Би Си
Революцията от 1989 г. има своите незабравими мигове като падането на Берлинската стена, както и своите известни лица - Лех Валенса, Вацлав Хавел и Михаил Горбачов. Но на Запад човекът, който направи решаващия първи пробив в Желязната завеса, разделяла Европа по времето на Студената война, се обръща далеч по-малко внимание.
Това е Миклош Немет, икономист, който през 1988 г. стана министър-председател на Унгария и изхвърли правилника, който следваха лидерите на страните от комунистическия блок. Колкото и странно да звучи, неговата атака срещу Желязната завеса започна докато той анализира бюджета на страната за 1989 г. Немет забелязал мистериозно голяма сума в списъка с разходи на министерството на вътрешните работи. Той си спомня, че когато му казали, че парите са предвидени за подновяване на бодливата тел по границата между разделените от Студената война "източна" Унгария и "западна" Австрия, той веднага мигновено я изтрил. Негови изнервени колеги го предупредили за възможните последици. Спомените за бруталната съветска интервенция в Унгария през 1956 г. все още са живи. Но Немет решил да подложи на изпитание обещанията за нова ера, дадени от съветският лидер Михаил Горбачов.
През март 1989 г. той се срещнал с Горбачов и го информирал за принципното решение на унгарското правителство да започне да премахва границата. "Не му поисках разрешение", казва Немет. Въпреки всичко, когато бодливата тел започнала да изчезва, а мерките за сигурност по границата постепенно отслабвали, той донякъде очаквал ядосано телефонно обаждане от Москва, и въздъхнал с облекчение, когато това не станало. Немет бил убеден, че така наречената "доктрина Брежнев", в която бившият съветски лидер изтъква правото на намеса в други страни в защита на господството на ортодоксалния комунизъм, вече се била превърнала в отживелица. Но опасността Горбачов да бъде свален от власт от хардлайнери, които разчитат на факта, че в Унгария все още има многохиляден съветски военен контингент, непрекъснато тревожела Миклош Немет. Той си спомня за "тревожните сигнали" от разузнавателни източници в Москва.
Решението на Миклош Немет да отслаби граничния контрол и готовността му да обсъжда възможността за многопартийно управление, разярило по-консервативните лидери и в други комунистически страни. На срещата на страните от Варшавския договор през юли 1989 г., Немет бил порицан от румънския лидер Николае Чаушеску и лидера на ГДР Ерих Хонекер. "Наричаха ме "господине", вместо "другарю", казва Немет с горда усмивка. Да се обърнеш към някого с "господин" се считало за ужасна обида в средите на комунистическия елит на Европа. Михаил Горбачов, който също присъствал на срещата, не казал нищо, само "ми намигна" няколко пъти в знак на безмълвна подкрепа, разказва Немет.
Немет бил на път окончателно да си навлече гнева на Хонекер с решението си да "пресече Рубикон", като отвори напълно границата през септември. Това позволи на хиляди източногерманци, събрали се в Унгария след слуховете за премахването на граничния контрол, да заминат на запад без виза през границата на Унгария с Австрия. Но най-напред Немет сключил тайно споразумение с правителството на ФРГ, като по този начин им дал време да се подготвят да приемат наплива от хора. В замяна, признателният канцлер на ФРГ Хелмут Кол помогнал на Унгария с обслужването на големия й дълг към западните банки.
Необратимото отваряне на Желязната завеса значително подкопало авторитета на режима във ГДР. Скоро след това Хонекер загубил властта си, а в рамките на няколко седмици паднала и Берлинската стена. "Никой от нас, включително и Кол, не беше предвидил ефекта на доминото", казва Немет. Кол посетил Немет малко преди съдбоносната си визита в ГДР, която проправи пътя към германското обединение. Немет забелязал колко изнервен е Кол. Канцлерът му доверил, че не знае какво да каже на германците от изток, толкова по-различни от германците, които той самият познавал на запад. Немет го посъветвал "да не обещава нищо", а да наблегне на необходимостта от търпение и упорита работа.
Освен това, Немет трябвало и да вдъхне увереност на Маргарет Тачър, която била заклет противник на обединението на Германия. Тя му казала, че след 40 години стабилност по време на Студената война, "сега се случва нещо странно". "Подчертах, че няма друг избор", казва Немет. "Трябваше да работим заедно, за да се гарантира сигурността в новите условия".
Миклош Немет продължил усилията си за изграждането на нова Европа, като вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Но нищо не може да се сравни с драматизма и личната удовлетвореност от ролята, която той изиграва през годината на европейските революции преди две десетилетия. "Не направих невъзможното, просто направих онова, което бе възможно по онова време", казва сега Немет. И одобрението, на което се радва най-силно, идва не от големите политически лидери, с които се е срещал, а от много по-близо. "След като подадох оставката си като премиер през 1990 г.", спомня си той, "се върнах обратно в родното ми село. Баща ми ме потупа по гърба и ми каза, "Браво, сине! Все още държа главата си високо, докато вървя към входната врата". (БТА)
