Либия – най-добрият враг на ЕС
Либия – най-добрият враг на ЕС / netinfo
Колоритният беларуски президент Александър Лукашенко, последният европейски авторитарен лидер, тръгна срещу течението на икономическата логика и през седмицата прекъсна за кратко петролопроводът „Дружба”, който свързва Русия и части от Западна Европа. По този начин не бяха доставени над 80 хил. тона руски нефт, предназначен за ЕС. Бяха засегнати Германия, Полша и Унгария, която дори отвори нефтените си резерви.

Според доклад на експерти от Европейската комисия към 2030 г. зависимостта на ЕС от внос на енергоносители ще се увеличи от 50% до 65%. При това зависимостта от доставките на природен газ ще се увеличат до 84%, а от петрол – до 93%.

Ясно е, че Европейският съюз ще потърси нови източници на енергия, защото енергийната зависимост от Русия започва да прилича все повече на рекет за Стария континент. Проектът НАБУКО, който трябва да свърже Каспийския регион и централна Европа през Балканите, все още не е реално осъществим. Той е неудобен както за Русия, която ще срещне конкуренцията на Азербайджанския нефт, така и за САЩ, които не биха позволили разгръщане на иранските енергийни запаси (Иран е втората страна по залежи на газ в света).

Как тогава ще бъде заситен енергийният глад в Европа, след като условията на руския монополист стават все по-задължаващи за 27-те?

Част от отговора на този въпрос, колкото и да не ни харесва, е Либия. Джамахирията е потенциален доставчик на петрол и газ за Европа, която може да се окаже принудена да засили сътрудничеството си с Триполи с цел по-малка зависимост от Москва. И то при изключително изгодни условия.

Африканските залежи на газ, които се изчисляват приблизително на 394 трилиона кубически фута, представляват около 8% от световните запаси. Лъвският пай от това количество е на територията на Либия. Освен, че държавата е близо до континентална Европа, вече има и трасе, което свързва Европейската енергийна мрежа и северно африканската държава. Газопроводът започва от Мелита, Северна Либия, минава по дъното на Средиземно море и завършва в Южна Италия. Около 500 километровото трасе струва над 5 милиарда евро, а неговото пускане в експлоатация съвпада със свалянето на санкциите срещу Либия през 2004 година. Припомням ви, тогава освобождаването на българските медицински сестри не беше поставено като задължително условие за премахването на ембаргото.

Две години по-късно, около един месец преди българските медицински сестри отново да бъдат осъдени на смърт, италианска делегация от държавни представители беше в Триполи на международния панаир за малки и средни предприятия. Тогава стана ясно, че за първите шест месеца на 2006 година, Италия е увеличила вноса на либийски нефт и газ с над 50%, потребявайки либийска енергия на стойност 6,1 милиарда евро. Това е доказателство, че въпреки ясните политически позиции на европейските лидери за освобождаването на българските медици, Европейският съюз надали ще предприеме някакви реални икономически стъпки за принуждаването на Кадафи да освободи затворниците.

„Международният имидж на Либия е по-добър от всякога”, каза в брифинг пред световните медии външния министър на Либия Шалкам, минути след като съдът отсече за втори път: смърт за българите!

“ЕС не е в позицията да упражнява ефективен натиск”, пък заяви неотдавна Оливър Майлс, бивш британски посланик в Триполи. Той е един от малкото дипломати, които имат смелостта да признаят колко апетитна за Европа всъщност е Либия днес.

Ако това не беше вярно, не би било възможно преди три години с такава лекота министрите на външните работи на страните-членки на ЕС да вдигнат ембаргото наложено над Триполи през 1986 година. Затова българските политици трябва да бъдат по-критични към бъдещите уверения на поредния западен лидер, че свободата на българските медици е задължителна, за подобряването на отношенията с Триполи.

Очевидно, те вече са достатъчно добри. Европа обаче трябва да избере категорично – дали държи повече на спазването на правата на човека на шестима свои граждани или на енергийната си независимост, която със сигурност трябва да бъде засилена на всяка цена. Изборът е труден, но резултатите от него ясно ще покажат дали всъщност България има международната подкрепа или думите „свобода за българските медици”, изречени на английски, френски или италиански, са се превърнали просто в едно клише без никаква цена, която всъщност е далеч по-малка от тази на либийския нефт и газ, които текат към Стария континент.

Връзка с автора: sveivanov@abv.bg

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар