Коментар

Летящи герои…

21 октомври 2008 12:29

Задръстванията в София са най-изтърканата и банална тема на света. Точно толкова банална, колкото и актуална, и неизчерпаема. Не за задръстванията обаче ще стане въпрос сега, а за най-новата мода да излезем от тях. Напоследък наблюдавам изнервени шофьори-тарикати, които явно са открили най-безотказния начин да излезеш от огромната колона спрели на светофара автомобили по един много практичен, разумен и гениален начин – като се качиш с едните гуми на тротоара, а с другите на платното, натиснеш газта и се промъкнеш в най-дясна или най-лява несъществуваща лента, на косъм и една боя разстояние от наредилите се, кротко и мирно чакащи коли по улицата.

Най-обичайните места за тази хитринка си остават бул. „Дондуков” – покрай Министерски съвет, на тротоара до ЦУМ, та чак до светофара на „Мария Луиза”, както и на „Раковски” и „Цар Освободител”, където поради ремонтни дейности, в определен участък, просто тротоар липсва и така всички пешеходци вървят по платното. А там където се появява тротоарът, пък автомобилите минават по него отгоре и така всички са квит.

Картинката е следната: Час пик-между 5 и 8 часа вечерта. Пешеходците се прибират от работа и чакат претъпканата си маршрутка пред Министерски съвет – малко след пресечката на „Сердика” и „Дондуков” и преди колоните на ЦУМ, точно пред Министерски съвет. Обзалагам се, че всеки от вас поне веднъж е чакал маршрутка там. Докато стоях откъм скосения за инвалиди тротоар, пред Министерски съвет, (за което евала, че най-накрая някой е помислил и за трудноподвижните хора). Та докато си стоях на скосеното на тротоара, взирайки се в маршрутка, бях леко казано ужасена и изненадана, когато черен джип, профучава със страшна скорост буквално на 2 см от мен и с тенденцията да ме помете. Обърнах се, мислейки си, че съм стояла твърде близо до платното и вината е в мен, когато видях, че лъскавият автомобил просто е решил да кара с две десни гуми по тротоара, за да се придвижи по-бързо в задръстването. И признавам, че успя. За буквално 10 секунди, той вече беше прекосил цялата отсечка на „Дондуков” от „Сердика” до „Мария Луиза” и докато се осъзная вече чакаше на светофара за към „Тодор Александров”. Хитро наистина. А останалите автомобили си чакаха вече 10 минути в задръстването, защото са балъци.

Признавам, че в яда си, на ум му пожелах някои не особено мили неща, бясна от случилото се, но отдадох нахалната му постъпка на факта, че кара скъпа кола и се мисли за безсмъртен и неуловим от закона. Продължавах да чакам маршрутка, когато втора кола ми връхлетя-още по-близо и още по нагло. Хората, които чакаха около мен, по цялото протежение на улицата, също се уплашиха и се отдръпнаха назад. В рамките на 10-те минути, в които аз упорито чаках, тази безумно нагла тенденция се повтаряше и повтаряше непрекъснато. Мерцедеси, БМВ-та,

Голфове, че дори и Лади се изхитряха и си караха по тротоара, за да стигнат по-бързо и стигаха. А аз, заедно с десетината разтреперани чакащи се изнервяхме все повече и повече и коментирахме наглото им държание.

Замислих се, няма ли как да се сложат колчета, които да спират летящите герои, по пътя им на унищожение на всичко живо. От общината ми обясниха обаче, че не могат да поставят колчета там, тъй като ще запушат паркоместата на Министерски съвет, които обаче са само шест, а пред сградата, спрелите автомобили редовно са поне 16. Като вариант измислиха да сложат падащи колчета, но и за това трябвало министрите да са съгласни. След това, от общината обвиниха и КАТ-аджиите, които не си вършат работата да глобяват тарикатите, които фучат по тротоара с машините си, а след това обвиниха и пешеходците, които са решили да чакат маршрутка на неподходящо място, където шофьорите са решили да хитреят.

Изведнъж взе, че се оказа, че няма нито виновни, нито невинни за случващото се, а изводът се оказа-всеки да се спасява кой както може. Пък когато прегазят няколко човека, които чакат маршрутка на неподходящ тротоар, може би пак ще си говорим и пак ще си прехвърляме топката и пак ще търсим виновни и невинни. На следващата вечер отново стоя и чакам маршрутка, а автомобилите преминават пред краката ми и ме стряскат…а на 10 метра от нас стои КАТаджията и люпи семки.

Летящи герои