Коментар на чужди издания за споразумението Бургас-Александруполис

Петролопроводът "Бургас-Александруполис" ще заобиколи натоварения от морски трафик пролив Босфора, но отново ще бъде с участието на Русия, пише в. "Ню Йорк таймс" по повод подписаното вчера в Атина споразумение за петролопровода "Бургас-Александруполис".

Дълго обсъжданият проект ще повиши доставките на петрол за Европа, но дава на Русия контрол върху значима част от европейската енергийна инфраструктура, допълва авторът на публикацията в американското издание.

Петролопроводът ще позволи на компаниите да доставят повече петрол от Русия и региона на Каспийско море през Черно море до международните пазари. Количествата в момента са ограничени от изискванията за безопасен трафик на танкерите през Босфора, припомня изданието и добавя, че сега корабите, движещи се през Босфора, все едно преминават през дневните стаи на жителите на Истанбул.

Авторът на статията отбелязва, че през годините са били обсъждани множество варианти за петролопроводи, тъй като добивът на петрол в басейна на Каспийско море се е повишил. Проектът "Бургас-Александруполис" беше предложен за първи път за обсъждане в началото на 90-те години на миналия век. Когато бъде завършен, 1,3-милиардният петролопровод ще представлява конкуренция на подкрепения от САЩ проект "Баку-Джейхан", отбелязва изданието.

Вестникът допълва, че петролопроводът е с доста по-скромни размери от тези, заложени в световните стандарти. През него ще бъдат транспортирани 600 000 барела петрол на ден, пише изданието, като цитира изявлението на руския президент Владимир Путин, направено вчера в Атина. За сравнение петролопроводът "Транс Аляска" например има капацитет от два милиона барела петрол на ден, но обикновено по него преминава само половината от това количество.

Вестникът допълва, че вчера в Атина руският президент е обещал, че новият петролопровод на Балканския полуостров ще бъде захранван с петрол от нови проекти в Русия и Централна Азия, без да се отклоняват доставките от други експортни канали.

Британският в. "Индипендънт" отбелязва, че посредством сключеното вчера в Атина споразумение Русия заздравява контрола си върху европейските енергийни доставки и утвърждава позициите си на главен енергиен доставчик за ЕС. Проектът "Бургас-Александруполис" ще направи за първи път възможно транспортирането на руски и каспийски петрол директно до ЕС, като избегне Турция. Споразумението идва в момент, когато европейските лидери изпитват все по-голямо безпокойство относно тяхната енергийна зависимост от руския петрол и природен газ. Русия сега доставя на Европа една трета от необходимия й петрол и 40 процента от необходимия й природен газ, припомня изданието.

Подписаното в Атина споразумение вероятно ще задълбочи европейската енергийна зависимост от Русия в момент, когато надеждността на Москва като енергиен доставчик е подложена на съмнение. Европейските лидери бяха разгневени от решението на Москва да прекъсне доставките на природен газ за Европа по време на енергийния си спор с Украйна миналата година и на този с Беларус преди два месеца, припомня изданието.

Гърция и България се надяват, че новият енергиен проект ще ги постави на световната енергийна карта. Според аналитици новият проект ще намали напрежението в Босфора, където сега почти на всяка една минута преминава кораб, отбелязва "Индипендънт".

Изданието припомня, че споразумението за проекта "Бургас-Александруполис" е подписано година, след като беше завършен конкурентен петролопровод между Азербайджан и Турция, смятан главно за подкрепян от САЩ опит да бъде намален монопола на Русия като главен енергиен доставчик в региона.

Темата за споразумението за петролопровода "Бургас-Александруполис" е отразена и в ливанския френскоезичен вестник "Ориан льо жур".

Изданието припомня, че според Европейската комисия проектът е от огромно екологично значение и ще намали замърсяването на моретата.

Изданието допълва, че посредством споразумението Русия се опитва да умножи изходните пътища за своите въглеводороди, за да избегне да бъде притисната до стената в случай на криза с някоя транзитна страна. Вестникът отбелязва, че заместник помощник държавният секретар на САЩ Матю Брайза, който при посещението си в Атина приветства България и Гърция за новия петролопровод, използва повода, за да повтори предупрежденията си, че Гърция и други европейски държави ще станат изцяло зависими от Москва и насърчи Гърция да инвестира средства в природен газ от Азербайджан, в момент когато Москва настоява Атина да се снабдява със суровината от нея.

Русия, Гърция и България сключиха нефтотранспортен съюз, известява на уводно място "Известия" под заглавието "Православен тръбопровод".

Русия най-сетне постигна подписването на договор за строежа на трансбалкански петролопровод, заявява "Время новостей". Вчера енергийните министри на трите държави подписаха в Атина споразумение за сътрудничество в осъществяването на проекта за петролопровод Бургас- Александруполис. Присъстваха руският президент Владимир Путин и премиерите на Гърция и България Костас Караманлис и Сергей Станишев, припомня "Время новостей".

Задоволството на тримата лидери от историческото събитие бе примесено със зле скривана досада от твърде проточилото се обсъждане на проекта. Първите преговори за изграждане на тръбопровода датират отпреди цели 13 години, допълва вестникът.

Вашингтон дълго време упорито възпрепятстваше ускоряването на проекта. За него очевидно спомогна и промяната в общополитическата ситуация - през 2004 г. гръцкото правителство бе оглавено от Костас Караманлис, представител на прочута местна политическа династия, която не търси излишно тясна дружба със САЩ. При все че потвърждава традиционния съюз между Гърция и САЩ, Караманлис е привърженик на европейската ориентация на страната си, отбелязват руски дипломати, цитирани в изданието.

Напоследък Вашингтон също промени акцентите в политиката си. Матю Брайза от Държавния департамент на САЩ подкрепи проекта Бургас-Александруполис - очевидно поради интереса към него от страна на американската компания "Шеврон", добавя "Время новостей".

Дни преди визитата на Путин в Гърция Брайза пристигна в Атина, за да увещава разбунтувалите се гърци, пише "Комсомолская правда", който съзира в това "последния опит на американците да осуетят споразумението".

Младият гръцки премиер Караманлис обаче безстрашно и бойко отвърна: "Не виждам защо това трябва да е тема за преговори с някого". Твърде ценни думи за Москва. Неслучайно в Гърция се говори, че този енергиен договор с Русия със сигурност няма да е последният, отбелязва "Комсомолская правда".

Проектът е почти идеален - той значително засилва позициите на Русия в транзита и не предизвиква възражения у геополитическите й противници. Много повече ги тревожи нарастващата зависимост на Европа от руския газ, коментира "Ведомости".

Борбата за Босфора и Дарданелите винаги е била сред най-важните направления в руската политика. С новото споразумение Русия донякъде отслабва зависимостта си от Турция, но ролята на проливите ще остане огромна, тъй като и след изграждането на новия тръбопровод през тях ще минава голям дял от руския износ на нефт и сухи товари, казва за "Ведомости" руски икономист.

Осъществяването на проекта Бургас-Александруполис рязко би укрепило позициите на Русия в енергийния диалог с Евросъюза по всички въпроси, убеден е германски наблюдател, говорил пред вестника.

Москва обаче не ще може да използва влиянието си, за да възпрепятства европейските проекти за транспорт на горива, заобикалящи Русия, като газопровода "Набуко". Нито България, нито Гърция не биха се решили явно да подкопаят стратегията на ЕС за енергийна сигурност, подчертава пред "Ведомости" лондонски експерт.

Руският промишлен и енергиен министър Виктор Христенко докладва на Путин, че проектът ще струва към един милиард евро. Други източници обаче твърдят, че все още е рано да се говори за стойността на тръбопровода, пише "Росийская газета".

Вестникът обяснява как ще се рентират руските инвестиции. От една страна, Русия ще има по-широк достъп до пазарите за пласмент в Южна Европа, които може да послужат и за по-нататъшни доставки за Западна Европа. От друга, Русия получава възможността да спести стотици милиони долари от средствата, с които плаща транзита през Украйна, пише "Росийская газета".

"Независимая газета" цитира Семьон Вайнщок - президента на руската компания "Транснефт", монополист върху петролопроводите за суров петрол. Запитан дали строежът ще трае 14 години - също като преговорите, Вайнщок отговаря: "Присъствате на бракосъчетание, а питате кога детето ще тръгне на училище...".

"Ами ако не тръгне изобщо?" - помислила репортерката на вестника, но Вайнщок я уверил, че петролопроводът със сигурност ще бъде изграден. Той обаче "с хитра усмивка" направил уговорката, че "не е споменавал цифрата" (един милиард долара).

Шефът на "Роснефт" Сергей Богданчиков междувременно продължаваше да борави с тази цифра, допълва "Независимая газета".

"Владимир Путин нанесе Гърция и България на световната карта", коментира събитието в заглавие "Комерсант".

Според гръцкия премиер сключеното споразумение означава поява на двете държави на световната енергийна карта, пояснява изданието. Кореспондентът му обаче смята, че "тази карта все още представлява само чернова".

Запитан дали изграждането на петролопровода ще продължи година или две, Вайнщок според вестника възкликнал: "Много, много по-малко!". А на въпрос колко ще струва то, в крайна сметка отвърнал: "Каквото и да ви кажа сега, явно ще излезе, че не съм прав". Проектът Бургас Ч Александруполис може да стартира още през 2008 г., уверява обаче "РБК дейли".

От името на всички участници в проекта руският президент твърдо обеща пред журналисти, че ще се работи с оглед на изискванията за екологична сигурност и ще се спазват всички изисквания на екологичните организации, изтъква "Новие известия".

Владимир Путин не изключи, че трасето на тръбопровода може да бъде коригирано. Руският лидер даде пример със случая, когато маршрутът на транссибирския петролопровод бе изместен с 40 км встрани, за да се запази чистотата на езеро Байкал, посочва в. "Новие известия". (БТА)