Кандидатът на Републиканската партия за вицепрезидент Пол Райън е роден и израсъл в малкия град Джейнсвил, щата Уисконсин, в семейство на адвокат. Той казва, че загубата на баща му едва на 16-годишна възраст му е помогнала да изгради увереността в себе си.
Университетското му образование в младежките години е било платено отчасти със социални помощи, отпускани от държавата, които той получавал, след като баща му починал.
Той е женен за адвокатката Джана Литъл, двамата имат три деца и продължават да живеят в Джейнсвил.
Райън е привърженик на консервативната политика, който лесно борави както с ловна пушка, така и с най-малките подробности от федералните бюджети.
Избирайки конгресмена от Уисконсин, щабът на Ромни измести дебата от управлението на икономиката на президента Барак Обама към по-обширната тема за бъдещето на американската президентска администрация.
Подобно на Ромни, Райън не притежава опит във външната политика. 42-годишният кандидат за вицепрезидент с момчешко изражение може да бъде възприет като неподготвен да поеме президентството, ако нещо се случи с Ромни. В последните години Райън се превърна в основен говорител на идеологически натоварен данъчен консерватизъм, който призовава за драстично намаляване на държавните разходи и за същевременно съкращаване на данъците. Райън вече е 14-годишен ветеран в американската политика. Той беше избран в Камарата на представителите от родния си щат Уисконсин на 28-годишна възраст.
На настоящия си пост като председател на Бюджетната комисия в Камарата на представителите той ръководеше усилията за намаляване на държавните разходи, представяйки се като данъчен ястреб. Той е най-известен с противоречивата си алтернативна бюджетна рамка, създадена като противовес на бюджетите на президента Барак Обама през 2011 г. и 2012 г. и наречена от него Път към просперитета.
Планът предвижда намаляване на данъците, включително съкращаване наполовина на корпоративния данък. Райън казва, че планът предпазва усилено трудещите се американци, създава работни места и гарантира икономическа свобода и растеж. Той отхвърля обвиненията, че планът е насочен срещу бедните, настоявайки, че реформирането на една неефективна система ще помогне на бедните американци.
Но независими аналитици опровергаха твърденията на Райън и на поддръжниците му, че намаляването на разходите и на данъците ще постави страната на пътя за постигане на фискално оздравяване. Либералните критици твърдят, че това драматично ще съкрати програми, от които американците зависят, и същевременно ще остави надутия бюджет за отбрана непокътнат.
Дори бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич, един от най-консервативните политици в Америка, нарече предложението "дясно социално инженерство". Ревностен католик, Райън цитира учения на църквата като източник на влияние върху своята политика с поставянето на акцент върху общностите и семействата, борещи се с бедността. Но този негов възглед беше критикуван в открито писмо от представители на престижния католически университет Джорджтаун, които го предупредиха, че президентската администрация не бива да изоставя най-уязвимите.
Обама и демократите въстанаха срещу бюджета на Райън, като заявиха, че той би навредил на федералните програми, необходими за поддържането на просперитета на средната класа и същевременно ще намали данъците за богатите американци.
Макар Райън да е известен главно с консервативната си фискална политика, той също принадлежи към стриктната социална консервативна платформа на Републиканската партия. Райън гласува против правото на хомосексуалните да осиновяват деца, против гей браковете и опитите за либерализиране на законите за абортите. През 2009 и 2011 г. той беше съавтор на законопроекти, които обявяваха, че животът започва със зачеването и даваха на ембрионите законните и конституционни права на хората.
Райън гласува и за издигането на бариера по границата на САЩ с Мексико. Райън е прекарал почти цялата си кариера във Вашингтон, започвайки като амбициозен и енергичен член на Сената. Той не се вписва в опитите на Ромни да се представи като външен за политиката човек и творение на частния сектор. И в миналото се е разграничавал от ортодоксалния консерватизъм както в политическата си кариера, така и в личния си живот, усложнявайки усилията на Ромни да привлече консерваторите с идеологическата си чистота. (БГНЕС)
