Енергийната система е много болна - тази констатация беше направена от ресорния „харвардски" министър при представянето на спешните мерки за стабилизирането й, а вчера бе потвърдена от прокуратурата. И в същото това време, докато главният прокурор сипеше обвинения срещу енергийния регулатор и НЕК, на друго място представители на фотоволтаичните централи поискаха увеличение на цената на тока и препратиха към държавата въпроса да подпомага „най-уязвимите". И докато новите пластове в енергетиката се наместват, някак си групата на „най-уязвимите" расте много бързо - по-бързо и от присъединяването на нови „зелени" мощности към мрежата.
Винаги трябва да има общ враг, към който да се изсипе недоволството и някак си сега това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но - със стария председател Ангел Семерджиев. За Юлиана Иванова няма да говорим, не си заслужава. А новият председател Евгения Харитонова не обича много медийните изяви и обществените обсъждания, защото като стар кадър в системата знае, че винаги ще има поне един журналист, който да зададе най-важния въпрос: „как това ще се отрази на крайния потребител?". А отговорът - ако е откровен, боли.
И тъй като протестите започнаха заради високите сметки за ток и парно, прокуратурата по бързата процедура започна да работи и да трупа доказателства колко са виновни всички. Далеч съм от мисълта, че енергийният регулатор е безгрешен, за частните ЕРП-та пък съвсем, но някак не ми дава мира едно питане - къде беше тази прокуратура толкова много години? Ако е вечният виновник тройната коалиция е надробила проблем след проблем, защо чак три години и половина по-късно започна преглед на ситуацията и ваденето на кирливи ризи? В същото време защо държавата не си получаваше дивидентите от ЕРП-тата? Според самата прокуратура, енергийното министерство не е направило достатъчно усилия в тази насока. Защо се е случило така и кой има интерес - един от многото въпроси без отговор.
И още - докато в последните няколко години ни обясняваха, че зелената енергия оскъпява тока, сега изникнаха и други причини - преносът на ток и какво ли още не. Е, този пренос не съществуваше ли и преди да заговорим изобщо за зелена енергия и как така изведнъж пазарът на енергия се сви толкова много, че ние спряхме да изнасяме? И докато тези процеси се случваха, множество малки производители на зелена енергия решиха точно тогава да започнат работа - в тази недобра пазарна обстановка? Да не би нечий сметки да не са излезли съвсем точно или пък да са се променили лекичко бизнес лобитата, а може би онези, които биха направили дарение лично или чрез подставено лице на една или друга партия?
А защо досега не е станал така нареченият либерализиран пазар - т.е. всички ние да избираме от кого да си купим ток? Не е ли отговорът, защото на някой не му е удобно да се случи така, въпреки че всички гръмко си приписват тезата, че този сложен термин „либерализация" е ключът към разрешаване на проблемите в енергетиката. Вчера една от заинтересованите страни се „изпусна", че либерализацията ще увеличи цените на тока с 20 - 25 % без да се обоснове. Разбира се, веднага колегите му скочиха да го опровергават, но тихичко все пак признаха, че цените ще скочат и че били под себестойност. Да не би случайно да ни плашат с либерализацията или създаването на истинска конкуренция на пазара, за да я забавят още, че нещо не е много удобна на монополите, но пък е удобна на политиците - защото онези предишните не са си свършили работата. А може би са си я свършили и то много професионално - за печалбите в енергетиката плати обикновеният българин, а парите му не отидоха в подобряване на услугите и подпомагане на икономиката.
