Какво постигаме с пълната забрана за пушене на обществени места?
Какво постигаме с пълната забрана за пушене на обществени места? / Sofia Photo Agency

Пълна забрана за тютюнопушенето на обществени места се готви да въведе правителството от 1 юни 2010 година. Идеята е страхотна за онези, които мразят цигарения дим, а в същото време е поредният нож в гърба на страстните пушачи. А такива за съжаление в България има много.

Съвсем наскоро от страниците на уважаван всекидневник популярна журналистка си призна, че не можела да пише без любимия си син „Средец". Цветът няма нищо общо с политическите й убеждения, тъй като тя е яростен защитник на лявата идея. Че у нас се пуши много, се знае отдавна. Въобще на Балканите цигарите димят повсеместно и от тях не могат да се отделят между 30 и 40 процента от гражданите, навършили пълнолетие. Поне такива са данните на Световната здравна организация.

Да дърпаш фаса даже е някаква уродлива форма на артистизъм и признак за бохемство. Нищо, че до теб вероятно седи някой, който със сигурност не е направил съзнателния избор да диша рециклирания от белите ти дробове тютюн.

Проблемът с пълната забрана за тютюнопушене на обществени места е друг. Хората в България пушат много, не само защото не са наясно, че това ужасно вреди на здравето, но и защото цигарите са евтини. 9 процента от децата на 13 г. и 33 процента от тийнейджърите на 16 г. вече са пропушили. Това е официалната статистика на Министерството на здравеопазването. Много ясно, че учениците ще тичат в тоалетната във всяко междучасие, когато един пакет български цигари струва колкото килограм хляб или ябълки, примерно. Онези от по-заможните семейства могат да си позволят даже нещо вносно, защото 38 процента от вноса на цигари в България се осъществява контрабандно.

Е вярно, може и по-зле – в Албания този процент е 80, а в Босна и Херцеговина – 47. Но никой не може да ме убеди, че част от огромните печалби от фучащите с необмитени стекове през митниците тирове не влиза в партийните каси. Затова и политическата класа предпочита да се бори с последствията, а не с причините.

Вместо да вдигне акцизите върху цигарите, правителството въведе комичната мярка ресторантите да обособят помещения за пушачи. Естествено, от такова разделение ефектът беше почти нулев, тъй като никой не го спазваше буквално. Гледката, при която на една маса клиент хапва зелена салата и пийва бяло вино, а през няколко метра друг пали цигара от цигара, все още е нещо обикновено в заведенията.

И всичко това при положение, че статистиката казва следното: всяко повишение на цената на цигарите с 10 процента сваля автоматично броя на пушачите с между 2 и 4 процента. Напълно в унисон със старото определение за Балканите като „Бурето с барут на Европа" е лесно да се предвиди, че дори при пълна забрана за тютюнопушене у нас жертвите на цигарения дим трудно ще намалеят. И тази тенденция едва ли ще се обърне, докато не станем първи в света по смъртност от тютюн на глава от населението. Защото засега сме трети.
Последвайте ни

Коментар