Кой днес чете редки стихове или продължава да се рови в романите на Гьоте? Нека не се заблуждаваме: голямата литература вече я няма! Изчезнала е от делника ни, затрита е под дигитални мрежи и SMS-и. Защо ли?
Смята се за почти доказано: страстта към четенето е съвсем на изчезване в наши дни. Причината е като че ли очевидна: електронните комуникационни средства са виновни за това, че хората все по-рядко намират време за добрата стара книга. Класическият тип на системно четящия, сведущ в литературата и нейните канони бюргер е изместен от туземния обитател-потребител на дигиталния свят. Защото както е известно, благодарение на интернет и електронната мрежа днес (по принцип и на глава от населението) се чете и пише много повече от когато и да било преди. Достъпът до този нов свят на осведомяване и изразяване при това е напълно свободен - поне в демократичните западни общества.
Vita contemplativa
Само че четенето и писането в мрежата са действия с практическа насоченост и краткотрайно въздействие - за разлика от класическата книга, която ни предлага трайни преживявания и обилен материал за размисъл. Можем да оплакваме по тази причина не залеза на четенето и осведомяването посредством буквите, а края на една голяма любов - любовта към книгата и заедно с нея - на една особена форма на живот: vita contemplativa, съзерцателния живот, в който книгата е наш неизменен приятел.
В днешното мобилно и тъй предприемчиво общество няма място за разточителството да се потопиш в старомодния и времеограбващ обект, наречен книга. Книгата обаче е по своему придирчива: за да просъществува, тя изисква специално внимание, специално отношение, специално възпитани умения за разбирането й. Всичко това обаче отдавна вече нито се усвоява, нито се преподава по някакъв начин. От страх да не би да остане неоткрита някоя гениална заложба у децата им, родителите ги подлагат на възпитателни програми, в които се отделя място на какво ли не, само не и на умението да четат.
Със свой глас, мирис и вкус
Дядото на Жан-Пол Сартр имал обичай да подбира някои изящно подвързани, красиво оформени книги и да чете от тях на внука си на глас, така че бъдещият писател опознал добрата, изискана книга, още преди да може изобщо да чете; той вземал в ръка томовете, избрани от дядо му, оглеждал ги, опипвал ги, помирисвал ги, отварял ги и после шумно ги затварял. Подобно сетивно преживяване на книгата, в което участват очите, ръцете, обонянието, слуха изобщо не можем да си представим в днешните книжарници, където книгите са масова стока: стандартно оформени, униформени, без следа от каквато и да било индивидуалност. Без тъй впечатляващото някога златно ръбче и изискана корица, най-често с мека подвързия, която не гали окото и с нищо не приласкава ръката, която се докосва до нея.
Четенето на глас или разказването на приказки е изключително важно за развитието на децата, още повече - за отношението им към четенето. Само че приказката, записана на компактен диск, набързо пуснат на детето след връщане на родителя от работа и преди то да заспи, е не повече от един вид заместител на несъстояла се - поради професионална заетост - родителска грижа, и по никакъв начин не може да замести устния майчин разказ или четенето на глас. Физическото преживяване на литературата изцяло се губи. На изчезване, вследствие на това, е и цяла една култура. Преди склонността към четене е била обвързана в повечето случаи с някоя фигура от детството - да речем, с четящата на глас приказки майка или пък със строгия баща, който е държал една или друга книга под ключ, подклаждайки точно със забраната си страстта към книгите.
Живот в минало време
Желанието за четене избуява обикновено или като акт на преклонение пред образец, който всячески внушава почит към книгата, или като акт на бунт срещу някого, който по някакъв начин я запрещава. Само че как изобщо да се породи у младия човек почит към четенето или хъс за четене в наше време, когато дядовци, татковци, лелки по всякакъв повод му подаряват книги и то с колкото натрапчива, толкова и прозрачна педагогическа цел!
Какво да кажем за отмиращата традиция родителите да подготвят и въвеждат децата си в прочита на класически произведения на литературата - традицията, характерна за класическото бюргерско общество! Опознаването на големите творби и имена в литературата до не много отдавна се е смятало белег за принадлежност както към голямата традиция, така и към издигнатата, образована прослойка на обществото. Част от стила на днешното демократично общество обаче е да не се парадира с богатство, пък било то и с богатството на знания. А и възможен ли е въобще културен елит във века на Уикипедия, Фейсбук и блогърството? Образоваността и начетеността в общество, което непрекъснато се нагажда към нови технологии и нови начини на поведение, може би вече са отживелица.
И може би вече отдавна живеем в миналото на книгата.
