Точната сума - 26.86 долара отлитат всяка секунда за организиране на предизборни събития, знаменца, банери, издръжка на щабове, телевизионни реклами и всичко, което ви хрумва, свързано с най-скъпата президентска кампания в историята на американските избори.
Според информация на CNBC лагерите на Обама и Ромни са похарчили един милиард и половина долара само през месец септември. За сравнение, през 1980 година Джими Картър и Роналд Рейгън са хвърлили в предизборната битка едва 528 милиона долара. Съпоставка и с останалите кампании за президент автоматично превръща сегашната битка в най-скъпата досега. Когато всичко свърши, очакванията са, че почти 10 милиарда долара ще са се изпарили в борбата за Белия дом. Основната част от тази сума отива за телевизионни клипове - досадни и непрекъснато повтарящи се 30-секундни съобщения, които заливат зрителите на определени щати в Америка.
Ако сте в Калифорния или Ню Йорк почти няма да видите телевизионни реклами - зрителите там отдавна за решили кого ще подкрепят (и двата щата са категорично на страната на Обама) и нито един от двамата кандидати не смята за нужно да инвестира в политическа реклама. Но ако гледате телевизия в някои от тъй важните 9 щати, където надпреварата е ожесточена, ви очакват дълги телевизионни минути, потопени в скучни клипове.
Материал във вестник Washington Post поставя под съмнение ефективността на сегашните телевизионни спотове, които буквално заливат телевизиите в тези колебаещи се щати. Авторът Нед Мартел представя свое проучване, според което липсата на креативност в телевизионните реклами и прекалено силното насищане ги превръщат в неефективни.
За рекламните специалисти сегашната телевизионна рекламна битка е по-скоро гигантска загуба на пари. Максимата, че трябва да се намали до мининум риска, всъщност води до негативни резултати - глупави и досадни клипове, които се въртят до побъркване.
Нед Мартел подчертава, че все още не е напълно ясно дали таланта на истинските рекламисти, каквито познаваме от сериала Mad Men например, би помогнал на сегашната политическа реклама. "Политическите спотове са безмилостни," пише Мартел. "Визията е първична, екранът се изпълва с някакви текстове и гръмки заглавия. И въпреки, че идеята на тези клипове е да достигне до нерешилите за кого ще гласуват, това скъпо упражнение реално попада в много други домакинства."
"Политическата реклама работи по свой си начин," обяснява Роб Райли, креативен директор на Crispin Porter & Bogusky. "Понякога трябва да приемеш, че има необходимо зло, което придружава този тип реклама."
Според Джон Адамс от рекламната агенция Martin, нерешилите за кого да гласуват могат да бъдат достигнати чрез далеч по-ефективни методи, отколкото ТВ-спотове. "Политическата реклама навярно е най-малко ефективната реклама по телевизията," твърди Адамс.
Причината телевизионните спотове да изглеждат по един и същи начин навярно се крие в кратките срокове, с които щабовете разполагат, за да правят нови и нови реклами. Когато противниковият лагер пусне изцепка, получат се важни социологически данни или интересна новина, тази информация бързо трябва да бъде "вкарана" в телевизионен спот и това лишава авторите от правото и възможността да бъдат креативни и различни.
През 2008 година кампанията на Обама всъщност получи огромно признание в Кан. Причината не беше креативността в посланията, но по-скоро дълбочината, на която всяка част от Obama for America беше проникнала - реклами във видео игри, sms-и, имейли, социални мрежи. Това впечатли индустрията без задължително част от рекламната стратегия да бъде запомнена с определен слоган или послание и донесе платинено отличие на създателите.
За щастие или не, политическата битка в Щатите не се е променила за последните 20 години и засега никой не би искал да рискува, малко повече от седмица преди изборния ден. Единственото, което интересува шефовете на предизборните щабове продължава да бъде максималното насищане на телевизионното време и зомбиране на гласоподавателите.
Битката за колебаещите се щати продължава. В момента Барак Обама и Мит Ромни са на сериозни предизборни обиколки в Охайо - тъй важният щат, без който нито един републикански кандидат не е печелил изборите. Щабовете използват данни от всевъзможни проучвания, за да привлекат вниманието върху себе си. Последният индикатор, който навярно разсмива, но носи известна достоверност и по-скоро спокойствие в лагера на Обама, е т.нар. "scary indicator". В навечерието на Хелоуин дори продадените маски с лика на Обама или Ромни имат значение. До 25 октомври в сайта www.buycostumes.com Обама води с 51 процента, но данните показват сериозно покачване на интереса към маски с лика на Ромни след успешното му представяне на първия дебат.
В същото време данните от допитване сред решените да гласуват показват предимство за Ромни. Последното проучване на Washington Post показва преднина на републиканеца с 50 процента срещу 47 за кандидата на демократите. В конкретните колебаещи се щати - Ромни води в Вирджиния, Обама - в Охайо и Невада, данните за Колорадо показват изравнени резултати.
Глен Кеслър, популярен журналист от Washington Post и автор на "The Fact Checker" - блог-секция, в която проверява достоверността на изказванията и твърденията на политиците, заяви за Дарик: "Изборите зависят по-скоро от мобилизацията на твърдия електорат. Това, което е важно сега, е работата на терен с гласоподавателите."
Кеслър е първият, който налага модата на подобни сайтове за проверка на фактите в Щатите. Обвиняван от мнозина, че харесва републиканци или демократи и на практика поставя субективно оценките в своя "Пинокио индекс", материалите на Кеслър са едни от най-четените в Америка. Кеслър използва следната схема - дава едно Пинокио на сравнително безобидна лъжа и съответно 4 броя Пинокио за откровена измама. През последния месец Обама и Ромни са получавали по 4 броя.
На въпрос дали подкрепата, която кандидатите (основно Обама, впрочем) получават от медии, известни политически и шоубиз фигури, оказва някакво влияние върху решението на гласоподаватели, Кеслър бе по-скоро скептичен: "Не мисля, че официално заявената подкрепа от страна на медии и определени личности има голямо значение. Ето, например вчерашната заявена подкрепа за Обама от страна на Колин Пауъл, бивш републиканец, не е интересна, защото Пауъл повтаря избора си от 2008 година. Вижте, ако Пауъл беше подкрепил Ромни този път, изненадата щеше да бъде по-голяма."
Пауъл беше държавен секретар по времето на първия мандат на Буш, но през 2008 година за първи път подкрепи кандидата на демократите. Разбира се, бившият държавен секретар веднага предизвика гнева на републиканците. "Генерал Пауъл, вие ни разочаровахте," заяви Джон Макейн.
Повече за изборите в САЩ на www.2012-usa-elections.com
