Последният от серията ексклузивни репортажи на журналиста от Дарик Светослав Иванов от северната част на Ирак. Текстът е публикуван и в списание ТЕМА
В село Дара Базмар, на около 30 километра от град Ербил, по пътя към границата с Иран, има едно дърво. Това дърво обаче не е като другите дървета и вярващите мюсюлмани в района не обичат да говорят за него. Дългите клони на дървото, върху които няма нито един лист, стърчат като кокалести пръсти на зловещ магьосник, а стъблото е празно и толкова сухо, че отвътре лазят огромни пълчища мравки, които плътно покриват кората му.
Това дърво е дух, който кара хората да вярват в неговите тайнствени сили и да му се молят. Докато снимам причудливият ствол, моят гид ми посочва нещо, което не бях забелязал първоначално – под мравките, има хиляди изгнили пирони, които хората са забили в дървото.
„Хората идваха тук, при това дърво, за да помолят духа му да изпълни техните желания”, обясни ми моят водач.
Свикнали сме да 
свързваме дървото със символ на живота, на рода и на природата. В село Дара Базмар, северен Ирак обаче, „дървото с пироните“ е символ на смъртта. На бавната смърт. От толкова много хорски желания, амбиции, мечти и болки, от хиляди пирони, дървото е загинало и днес сгърченото му кухо, сухо стъбло, от което не може да бъде направен дори и евтин ковчег, стърчи край пътя, изоставено от тези, които до вчера му се молеха.
Това дърво е Ирак. Ирак, в който насилието, властта, диктатурата и войните забиха своите смъртоносни остри пирони, които изпиха всяка надежда за красота и живот. На едно място в Ирак обаче, сред целия хаос и мъка, завладели страната, все още надежда има. И това място се нарича Кюрдистан.
Иракските кюрди фактически управляват своя регион от 1991 година, когато с помощта на международната общност над тяхната област е обособена зона, забранена за полети. Сега, четири години след свалянето на режима на Саддам Хюсейн, над четирите милиона кюрди са на прага на съдбоносен избор. От една страна, най-после над тях се усмихва историческият късмет – обитават територии, които са сравнително спокойни (доколкото в Ирак това е възможно), имат демократично избрано управление и светско общество. От друга страна обаче, те са заобиколени от враждебно настроени съседи, които приемат хладно всеки признак за просперитета на кюрдите в северен Ирак.
Както споменах и в предишните си 
репортажи от Ирак, град Ербил ме посрещна с неописуема жега и сух вятър, който развява едно знаме, което може никога досега да не сте виждали, но в северен Ирак то е навсякъде. Това е кюрдското знаме - златно слънце на фона на червено, бяло и зелено.
Председателят на кюрдския парламент Аднан Муфти ме приема в сградата на 105-членното регионално събрание в центъра на града. Преминавам през четири проверки за оръжие преди да бъда въведен в просторния кабинет на председателя на кюрдския законодателен орган.
„Къде се намирам в момента – в Ирак или в Кюрдистан?”, опитвам се леко да провокирам политика още в началото на разговора.
„Първо, добре дошли в Кюрдистан. Разбира се, вие сте в Кюрдистан, но също така можем да кажем, че вие се намирате в Ирак. В новия Ирак, който ние сме решили да построим. Този “нов Ирак” трябва да е федерална и демократична държава. И нашите територии са част от Ирак”.
Този нов Ирак, за който говори председателят на кюрдския парламент е проект за федерална държава, в рамките, на която кюрдите да притежават своя собствена автономия. Каквато всъщност имат вече от 15 години. Те направиха избори в целия регион, съставиха свое собствено правителство, управлявано от министър-председател и президент. Въпросът в тази ситуация обаче е - колко дълго и как кюрдите ще бъдат убедени да останат част от плановете за обединен Ирак?
Мнозинството от кюрдите, особено младите, вече искат да се отделят в своя собствена държава. Самочувствие им дава фактът, че те в момента са балансиращата сила в Ирак и заемат най-висшите управленски постове – президентът на Ирак Талабани е кюрд, а също и министърът на външните работи и вицепремиерът. От друга страна колкото повече другите части на Ирак пропадат в бездната на гражданската война, толкова повече се подхранва стремежа на кюрдите да изолират себе си на север, придобивайки все по-голяма и по-силна политическа и икономическа независимост от Багдад.
Тези мисли на глас изрази Аднан, едно 20-годишно момче, което срещам в стола на университет в Ербил.
„Очаквам до 10, най-много до 15 години Кюрдистан да стане независима държава”, лаконичен е студента.
Той е един от стотиците хиляди млади кюрди, които нямат никакво чувство за принадлежност към Ирак. Всъщност разликата между Кюрдската автономна област и останалите части на раздираната от граждански войни страна е драматична. 
В Багдад избухват няколко бомби всеки ден, но в Ербил, Сюлеймания и Дохук кипи бурно строителство. Докато жителите на столицата на Ирак нямат питейна вода и не напускат домовете си със седмици, гражданите на столицата на иракски Кюрдистан, охранявани от своите собствени кюрдски милиции „Пешмерга”(в превод – „Тези, които вървят срещу смъртта”) пазаруват в големи, наскоро построени „молове”, по западен образец. И докато само на половин час път с кола от Ербил, религиозни фанатици убиват в „името на Аллаха”, кюрдските момичета разглеждат чуждестранни модни списания.
„Светското начало в нашето общество е нашето спасение от религиозния фанатизъм”, казва ми професор Абас Вали, ректор на новия англоезичен университет в Ербил. „Религията има голямо влияние в Кюрдистан, но при нас, религията е популярна религия, а не политическа религия. Хората се молят, ходят в джамиите, спазват ритуалите, нормите на корана. Те възприемат и живеят според правилата на исляма. В нашия регион, политизирането на вярата е слабо. Ето защо, Кюрдистан е светско място. Направете си експеримент – ако след това интервю отидете при нашите студенти, ще видите момичета, които са облечени като своите връстници в Париж или Лондон. Също така обаче, ще видите и момичета, които носят забрадки. Ето това е основният белег за светското начало в нашето общество – че никой не налага на тези момичета как трябва да се облекат”, разсъждава ректорът.
Обедно време е. Студентите от „Хаулер” 
обядват в новата, прясно боядисана менза в университета. Това е единственият нов университет в Ирак. Неждел Мансур, Мохамед, Али и Аднан ме канят на тяхната маса. Неждел, която не носи забрадка, разказва, че животът в този град е сравнително спокоен и тя може да учи, без да се притеснява да отиде на лекции. Така обаче е било допреди два месеца.
„В кюрдската част на Ирак, в която сме в момента е спокойно и сигурно. Само че и тук преди един два месеца имаше бомба, която ни уплаши”, споделя студентката.
Инцидентът, за който говори Неждел се случи в началото на месец май, когато камион-бомба избухна пред кюрдското министерство на вътрешните работи. Загинаха 12 души и бяха ранени 80. Този атентат напомни на кюрдите по възможно най-бруталния начин къде точно живеят и им даде ясен знак, че никой няма да ги остави да се развиват свободно в държава, която тъне в хаос. Кюрдите са част от този хаос, защото са основен елемент от сложната етническа картина в днешен Ирак.
Мини-модел на днешен Ирак е град Киркук. Едномилионният град, който лежи върху 9 милиарда барела петрол, представлява взривоопасна смес от кюрди, араби, асирийски християни и туркмани, които съжителстват заедно. В миналото Киркук е бил център на Кюрдската култура, но днес, той е най-разделеният в етническо отношения град в Ирак.
През 80-те години Саддам Хюсеин предприема агресивни действия за арабизация на града и изселва хиляди кюрди, които са прогонени най-безцеремонно от родните си места. Сега, след падането на диктатурата, тези кюрди се връщат в своите стари домове, които обаче са обитавани от преселените араби и техните деца, които също смятат града за свои дом. В резултат на това, днес, всеки ден по улиците на града се водят кървави сблъсъци. На 1 април, при особено трагичен атентат, 18 деца умряха след експлозия на кола-бомба. Кюрдите обаче са категорични – Киркук трябва да премине под юрисдикцията на Кюрдската автономия. Това става ясно от думите на председателя на кюрдското регионално събрание Аднан Муфти. 
„Исторически и географски, Киркук е част от Кюрдистан. Това казват историческите извори. Това казват старите карти на Османската империя и Европа. В новата иракска Конституция има глава, която регламентира статута на Киркук. Първо, нормализиране на обстановката, преброяване на населението и провеждане на референдум. Това трябва да се случи до края на годината. Ние не бихме приели никакви отстъпки от този регламент”, категоричен е председателят.
Референдумът за статута на Киркук е насрочен за 15 ноември. Петролните залежи се изчисляват на над 500 милиарда долара, които биха гарантирали окончателна финансова независимост на Кюрдския автономен регион от централната власт в Багдад. Те биха гарантирали пълната независимост на една бъдеща кюрдска държава. Всъщност, кюрдите вече работят усилено за икономическото развитие на своята зона.
Мохамед Хериш отговаря за инвестициите в кюрдския автономен регион. „Ние страдаме от лошия имидж, който западните медии създадоха на Ирак”, поклаща глава Хериш, облягайки се на масивен черен стол в кабинета си.
„Приоритет на правителството в Багдад е да осигурява стабилност за цялата страна. Ситуацията в Мосул и Киркук е много различна отколкото в Ербил и Сюлеймания. Защото сигурността не може да бъде измерена от дистанцията на километрите, а от манталитета на хората и тяхното чувство за принадлежност към една или друга общност. В Кюрдистан ние разполагаме с части, които осигуряват сигурността в най-малки детайли и наблюдават всичко, което се случва в региона. Като допълнение искам да кажа, че ние имаме пълната подкрепа на обществото ни, което работи с нас. Ние не допускаме никакви съмнителни елементи на нашата територия и по този начин се защитаваме. Това е нашият голям успех и това е, което липсва в останалите части на Ирак. Просто хората не работят заедно с властите, не се чувстват като едно цяло. Това е в дъното на целия хаос в останалите части на страната, който се усложнява с всеки изминал ден”, е мнението на финансиста.
Икономическите приоритети на кюрдите в момента са тясно свързани с първостепенните нужди на населението и стратегическото развитие на региона като част от Ирак. Например в сектора на образованието съществуват големи проблеми по отношение на инфраструктурата. Друг проблем пред западните инвеститори е липсата на енергийни мощности. Това притеснява не само инвеститорите, а и хората в големите градове.
„Не се притеснявай, токът ще спре всеки момент.”, беше ми казал сервитьора в 
малък квартален ресторант в Ербил, в който вечерях още на първата вечер след пристигането си.
„Супер!” – помислих си тогава – „Какво повече му трябва на човек – в Ирак съм, не познавам никого, вечер е, а и след малко тока ще спира…
„За да реши енергийния проблем, кюрдското правителство издаде лицензи за построяването на близо 200 мегавата мощности, които ще бъдат изградени от чужденци”, обяснява Хериш. Изключително изостанала е и пътната инфраструктура и мостовете. В целия регион няма магистрален път. Земеделието е другият отрасъл, който се нуждае от сериозно подобрение. Почвата в региона може да е много плодородна и продуктивна. Тя обаче не е разработена.
„В момента все пак селско стопанство тук има, защото нашите фермери произвеждат своята продукция без обаче да могат да я продадат заради високите цени за транспорт. В резултат на това днес внасяме всичко отвън”, разказва отговорникът за инвестициите.
Ако до преди няколко години, независимостта на кюрдите в Ирак беше един далечен блян, то в наши дни тази мечта е по-близо от всякога. Мечтите на кюрдите обаче не са безгранични. Защото те много ясно си дават сметка, че евентуална тяхна независимост ще разпали сериозен конфликт с Турция, която има на своя територия над осем милиона кюрди, които властта в Анкара нарича „планински турци”. Днес техните братя в Ирак обаче вече говорят на Турция със самочувствие, както ще чуете председателя на парламента Аднан Муфти.
„Турция трябва да разбере, че няма начин ние да бъдем отречени. Това е невъзможно в новия свят, в който живеем. Светът се промени, той преживя две световни войни, в които умряха милиони. Днес обаче довчерашните противници в Европа създават едно общо пространство, имат обща валута и се борят за общи ценности. Защо не можем и ние да направим това? Всичко е въпрос на време и както винаги съм казвал – ние сме готови винаги да преговаряме с Турция, да уважаваме нейните граници и да градим нашите по-добри отношения с Анкара. Преди бяхме противници на Ирак, но днес ние строим “новият федерален Ирак”, който граничи с Турция. Също така е важно да се разбере, че сигурността в северен Ирак е отговорност на Ирак, но и на съюзническите войски, които са тук със санкцията на международната общност. Това неутрализира всякакви планове за турска инвазия в Ирак”, убеден е кюрдът.
Кюрдистан трябва да е част от федерален Ирак, но ако планът за федерация не успее, ние ще поемем по нашия собствен път, допълва професора на университета „Хаулер” Абас Вали.
„По мое мнение, единственият начин Ирак да бъде спасен като единно цяло се базира на идеята за федерална държава. Ако този проект се провали, няма да има абсолютно никакви предпоставки да останем заедно в една държава. В момента 95% от населението би пожелало своята независимост, но ние живеем в много враждебна среда. Идеята за независим Кюрдистан ще бъде втората най-важна историческа промяна в този регион от 1922 година насам. Но политическите карти са направени, за да се променят.”, разсъждава професорът.
Да пътуваш през кюрдските територии днес, е равносилно да присъстваш на национален спор дали Кюрдистан трябва да продължи самостоятелно или да остане част от Ирак. Кюрдският въпрос тепърва ще става все по-актуален пред съвременния свят. Дали този заплетен и сложен проблем на над 30 милиона души, които никога не са имали своя държава ще бъде решен по мирен път, зависи от много вътрешни и външни фактори. Засега кюрдското знаме се вее свободно само в северен Ирак - жълтото слънце на фона на червеното, бялото и зеленото. Червено, за кръвта на кюрдските мъченици, умрели в борбите за свобода, зелено за красотата на природата на Кюрдистан и жълтото, както вярват кюрдите, което е символ на светлината по пътя на кюрдите. Докъде обаче ще ги заведе този път? Пътят на знамето, което все още си няма държава.
