Въпреки обещанията на МВР, че проблемът с бежанците и имигрантите ще бъде решен, техният брой продължава да се увеличава. В ежедневните си разговори хората постоянно обсъждат местата, на които могат да бъдат видени хора от различен произход и доколко те са опасни. Постоянно четем за престъпления, свързани с нелегални имигранти и как МВР работи усилено по въпроса с тяхното разрешаване.
В последните седмици напрежението между имигранти и българи ескалира не само покрай районите за настаняване на бежанци, но и в центъра на столицата. Формираха се така наречените граждански отряди, заговори се за ксенофобия.
Нямащите право да пребивават у нас останаха запомнени най-вече с действията на Салахедин бин Аладин, нападнал продавачка на столичната улица „Пиротска". Освен че се намира в ареста по това обвинение, наскоро той беше осъден и за незаконно преминаване на границата ни. Вместо реда да бъде стегнат обаче, криминалните случаи зачестиха.
Експертът по сигурност Иван Бояджиев коментира, че държавата не е взела достатъчно мерки, за да се справи с проблема в самото му начало и от тук нататък е важно да не се допускат още подобни прояви:
„Хората се озлобяват без да искат. Вече трудно може да се овладее тази вълна в момента. Ние много закъсняхме. Първо, не бяхме готови за нея и второ, сега вече сме закъснели. Отделихме много средства за политическите процеси, които текат в момента в България и оставихме гражданите на самотек да се оправят с чужденците. Не може 8000 полицаи, както обявиха официално, да пазят 150 души в парламента от народната любов, а по улиците да пускаме граждански патрули. Това не е редно. Там трябва да бъде полицията. Тепърва бежанците тръгват по улиците. Като ги пуснат от бежанските лагери, къде ще ходят?! На Запад не могат да тръгнат, тъй като ние самите ги спираме и арестуваме. Там не ги искат и ги връщат".
След случая „Аладин" за бежанците и нелегалните имигранти започна да се говори все повече и повече, знакови софийски улици започнаха да остават подминавани от хората, особено в късните часове. Досега обаче всички сблъсъци между придошли и българи са свързани с нападения без тежки инциденти и трагични случаи. Възможно ли е зад уличното хулиганството и борбата за оцеляване, придошлите чужденци да имат съвсем други, много по-черни мотиви и цели, за да влязат в страната ни.
Според експерта по сигурност и председател на Националния съюз за безопасност и охрана Румен Ралчев няма как специалните ни служби и ДАНС напълно да прихванат всички имигранти, търсещи да дестабилизират и атакуват страната ни, но с течение на времето те трябва да бъдат локализирани. В момента полицията трябва да се насочи към превенция на уличната престъпност:
„Проявите, които се наблюдават, това са прояви на хора, които основно са от криминалния контингент или хора, свикнали по един по-свободен начин на живот в разрез с онова, което имаме като наши правила, норми на поведение. В повечето случаи те са много назад в развитието си и това води до престъпления от по-елементарен характер - кражби, опити за изнасилвания, побои и други такива, свързани преди всичко с т. нар. „улична престъпност". Това също е много обезпокоително, но най-обезпокоително е онова, което не се вижда, онова, което е под повърхността и се подготвя, тъй като абсолютно задължително в тези групи има инфилтрирани лица, които са специално подготвени. Това са скритите лидери, които да обслужат други интереси впоследствие, срещу пари, за да могат да създадат малки, по-компактни групи. Това са хора с добри заложби, с авторитет в своето обкръжение и те също са носители на определени интереси. Най-драстично е тези, които ще влязат в България, на които са поставени задачи за дестабилизиране на обстановката в съответната държава - в случая България. За това в повечето случаи този тип бежанци като контингент се наблюдава много дълго време и се създават специални мерки за контрол, които по същия начин са разположени във времето. Не можем да се ласкаем от мисълта, че 40 или 50 души от тези 10 000 биха могли да дестабилизират обстановката".
Инфилтриране на представители на терористични групи не изключи и Иван Бояджиев. Въпросът е как да бъдат взети мерки представителите на чуждите служби да бъдат следени зорко и внимателно, а после и неутрализирани, докато по същото време се сложи край и на избухналата улична престъпност:
„На 100 души от тези бежанци поне един е член на Ал Кайда и поне един още е агент на чуждо разузнаване. Засега Общинската полиция си върши много добре своята работа, но тя не е всесилна, тя не може да огрее навсякъде. Тези хостели ги пълнят без никой да пита. Самата държава не пита нито кметове, нито народни представители, нито общинските съвети. Кой настани бежанците във „Враждебна" без да пита?! Коя държава слага до най-важния обект - аерогарата - бежанци. Коя слага бежанци до училища, ката училището в Овча Купел - няма никаква ограда между двата обекта. Там лагерът е направен за 320 души, а там в момента не знам дали не са станали 2000 вече. Те щъкат навсякъде. Това е един от страшните моменти в България - нарушаване на етническото равновесие. Става въпрос за мюсюлмани, които не са нашите мюсюлмани. Нашите, българските мюсюлмани, те са българи. Нашите роми са си българи. Ние си ги знаем, те ни знаят. Но идват едни хора, които повечето са привърженици на радикалния ислям. Особено както сега са обидени, изнервени, нещастни - какво ще ги правим ние?! Не можем да ги бием, не можем да ги спрем на границата. Не можем да се заградим с китайска стена и да не ги пускаме".
И докато Иван Бояджиев каза, че за решаването на проблема са нужни европейски пари, депортация на нелегалните имигранти и насърчаване на бежанците да търсят подслон към Централна Европа и Гърция, Румен Ралчев предложи друг подход:
„Аз мисля, че все още се пренебрегват възможностите на крайграничното население на България, като се започне от жителите, мине се през хората, които имат оръжие - ловните дружинки, премине се през пенсионираните служители на МВР, а защо не и сътрудниците на МВР. Използването им не е толкова добро към този момент. Това е един много добър контингент. Използването само на полиция - трудно може да се компенсира този натиск. Трябва да има една пълна мобилизация. Това е един голям шанс на МВР да работи с бившите си колеги, да се проведат такива срещи. Аз вече съм заявил такава среща при министър Цветлин Йовчев, с оглед създаване на възможности за стиковка, в помощ на полиция, за решаване на този тип проблем. Това е един изключително голям контингент от хора, които знаят, могат, имат желание и ще го направят безкористно, на доброволни начала, в полза на сигурността на страната. МВР трябва да се яви като център, който да стикова дейностите на всички тези организации. Болшинството от тях имат национален характер - имат структури в цялата страна. Стиковането на тези структури със съответните областни управления на МВР, създаването на този контингент е изключително важно, защото той освен всичко друго има и сигнална функция и хора с изключително голям опит, особено в дадените региони, които биха могли да подскажат някои от решенията. И въпросът се решава".
Ралчев определи като незаконни така наречените граждански патрули и добави, че за да станат те легитимни и функциониращи, в тях трябва да участват и полицаи. В противен случаи се стига единствено до никому ненужната временна улична справедливост.
