Вместо навръх 45-я рожден ден на „Кремиковци” и професионалния празник на металурга ми се иска да поздравя хилядите работници с първия ден от новата година, в която навлиза комбинатът. Макар и все още без обещаните заплати и в несигурно очакване какво ще бъде бъдещето на „Кремиковци”, бъдете живи, здрави, твърди като стомана и непреклонни като кремиковските белази, които така и не стигнаха до заключените врати на родните министри и депутати! Знаете ли, денят след празника на металурга е още по- специален… не само заради надеждата, че 5 ноември 2008 година не е последният рожден ден на митичния индустриален гигант, но и защото може да се окаже, че това е началото на един модерен европейски комбинат с качествен мениджмънт, кадърни производители на метали и множящи се потребители на световните пазари.
Алтернативата с погребването на „Кремиковци” изкушава управляващите, защото ще им спести екологичните главоболия и усилията да се изравним с европейските предприятия, да не говорим за намаляващата вероятност да отнесем поредната глоба от Европейския съюз, заради липсващи инвестиции в нови технологии и в човешки ресурси. Само, че според европейските стандарти България трябва да се спре на втория вариант, а това означава намиране на кандидат-спасител за предприятието, произвеждащо половината количество стомана на глава от населението.
Пазарни проучвания сочат, че във всяка новоприета членка производството и потреблението на стомана се увеличават трикратно. Така че все още доказващото се българско правителство не може да си позволи да ликвидира металургичен комбинат с 45-годишна история. И не само това, отговорните институции трябва да привлекат спешно бизнесмен, който е готов да инвестира достатъчно, за да направи „Кремиковци” конкурентоспособно и престижно за работа предприятие. Човек, който независимо дали е индиец, украинец или ако щете американец, ще прецени колко струва труда на 5000 българи и ще оцени взаимната полза за тях и за своя бизнес от горещо валцуваните ролони и от износ, на обща стойност шест милиарда лева годишно. До няколко дни бъдещето на най-големият металургичен комбинат ще стане ясно. И ако кремиковските работници отново бъдат изоставени, 10-ти ноември може да се превърне в празник на кремиковската демокрация – последен срок за вземане на решение, дали металурзите отново ще се возят в прашните автобуси от сутрин до вечер или ще излязат по софийските улици, за да се борят за хляба в чантата и играчките на своите деца.
