Четиридесетото издание на Световния икономически форум в Давос отчете много умерено излизане от кризата, тъй като несигурността за бъдещето на банките, икономическия растеж и финансовото положение на държави като Гърция е голяма, предаде Франс прес.
Сред една от основните теми, които бяха разисквани по време на форума, е банковото регулиране. Френският президент Никола Саркози разкритикува отклоненията от финансовия капитализъм в реч за причините за икономическата и финансова криза.
Планът на американския му колега Барак Обама, представен няколко дни преди откриването на форума, също бе предмет на обсъждане. Много банкери разкритикуваха неговите предложения, които според собственикът на британската банка "Барклис" могат да навредят на работата и търговията, докато други признаха, че банките трябва да се развиват, за да възстановят доверието в себе си.
"Слизането в ада" на дълговете на гръцката държава съвпадна с форума, на който присъстваше гръцкият премиер Георгиос Папандреу и министърът на финансите Георгиос Папаконстантину. Двамата увериха, че Гърция ще се се справи сама с кризата, като възстанови финансите си независимо от социалните колебания в страната. Европейските ръководители потвърдиха подкрепата си за Атина и отрекоха подготовката на план за помощ.
Друга тема, обсъждана в Давос, бе икономическия растеж. Независимо от очевидното съживяване на икономиката, отчетено от есента на 2009 г. и оповестяването на прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) за 2010 г., собственици на компании и политически ръководители изразиха предпазлив оптимизъм . Растежът остава непостоянен, заяви управляващият директор на МВФ, Доминик Строс-Кан, тъй като продължава да зависи от обществени помощни планове.
МВФ съобщи в комюнике, че работи по създаването на фонд, който да помогне на държавите да се справят с последиците от промените в климата. Възможно е "зеленият" фонд да достигне след няколко години до 100 милиарда долара годишно, предположи международната институция.
Доминик Строс-Кан обясни, че идеята е дошла след констатацията, че не само развиващите се държави не разполагат със средства, за да се борят срещу глобалното затопляне. Възможностите на развитите страни също са ограничени от бюджетните проблеми, породени от икономическата криза, обясни той.
Хуманитарните агенции на ООН призоваха компаниите да дадат своя принос за възстановяването на Хаити. В дългосрочен план, бившият американски президент Бил Клинтън, специален пратеник на ООН в най-бедната държава в Западното полукълбо, апелира директорите на предприятия да инвестират в страната.
След международната конференция в Лондон за Афганистан, британският външен министър Дейвид Милибанд, предупреди в Давос, че всяко реинтегриране на талибаните на афганистанската политическа сцена трябва да съблюдава "червената линия", която представлява спазването на афганистанската конституция и най-вече на правата на жените. Афганистанският президент Хамид Карзай, който бе очакван в швейцарския курорт, анулира визитата си.
Новият генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Юкия Амано заяви, че организацията се опитва да преговаря с Иран за споразумение за обогатяване на уран. Иранският външен министър Манушер Мотаки отбеляза, че има нови идеи за снабдяването с гориво на реактора в Техеран, пише БТА.
Милиардерът и основател на Майкрософт, Бил Гейтс, обяви, че фондацията му "Бил и Мелинда Гейтс" се ангажира да отпусне 10 милиарда долара през следващите години за откриването, развитието и снабдяването с ваксини на най-бедните страни.
Според палестинския премиер Салам Фаяд палестинската власт и движението Хамас, което управлява ивицата Газа, са достигнали до момент на "де факто споразумение" по въпросите на сигурността. Ислямистите обаче отрекоха това негово твърдение.