Преди повече от сто години сексът се е разрешавал едва след сватбата. За да не се нарушава това правило от младите, на сутринта след първата брачна нощ се е носело за доказателство част от спалното бельо (което между другото се прави и до днес в някои източни страни). Времето тече и обичаите се променят – сега живеем в 21 в. и да се пазим от сексуални отношения чак до сватбата е направо смешно.
Днес дори много от сватбите не протичат по стар обичай с "гръм и трясък”, а младите просто решават да се подпишат в Гражданското, без рокля и смокинг, просто няколко приятели за свидетели. Впрочем като че ли повечето дори не се подписват, а просто живеят без граждански брак на семейни начала. Какво е това – традиция, правило или нова мода?
Някои говорят – "Гражданският брак – това е грешка, той не дава никакви гаранции, чувствата си отиват и от семейния живот остава само куфара със събраните вещи - твоите вещи". Пък и на момичетата не им се вижда нередно и с охота се съгласяват да поживеят с приятелите си без брак. Но когато те станат омъжени жени започват да говорят по друг начин: "Не това не е шаблон, нито формалност. Как така? При нас всичко си е наред".
По същество гражданският брак не е нищо чак толкова особено, като изключим промяната, отбелязвана в паспорта. Тогава защо има толкова противници? Какво е гражданският брак – правилен подход към семейния живот или един повод да не създаваш семейство?
1. Граждански брак или сватба?
Официалният брак започва в ритуалната сватбена зала. Сватбата е купуването на невестата и последвалите я ритуали, съпроводени с двудневното ядене и пиене на корем. От какво може да бъдеш лишена – тържествената реч на кума и обявяването ви за мъж и жена. Трябва да признаем, че това е доста вълнуващо, не само за почервенелите девойки, не и за техните наперени мъже. Но от друга страна подобна реч можеш да чуеш с подобно вълнение и друг път.
2.Граждански брак – съвместен живот в жилище, принадлежащо и на двамата.
Това е най-тежкият аргумент на противниците. Живеейки в граждански брак, ти нямаш никакво право на имущество, придобито преди брака. Думите "аз съм сигурна в него" тук не помагат. Милиони двойки се женят и повярвайте, те всички са уверени, че няма да се разведат. Когато обаче се разведат, дори и със скандали, никой от тях не е застрахован и може да остане без нищо. От твоя семеен живот след развода, остават само спомените. В случай, когато получиш за сватбен подарък жилище (дай Боже всекиму, такива подаръци), от родителите или някой роднина, то отново има разни формални пречки да се запише на името на двамата. Така че едната страна ще има по-тежката дума за новопридобития дом.
3. Граждански брак и отговорност
Бракът е отговорна стъпка. Повечето хора смятат, че той е в знак на любов към партньора, а не просто необходимия шаблон за следване, който дава модела за създаване на семейство и деца. Други са на мнение, че той "връзва" човек към семейството. Децата трябва да бъдат законно родени, а не да носят клеймото на думата, започваща с К... Не е ли малко остаряло, а? Ако децата не ги смущава факта, че са извънбрачни (но разбира се, признати от бащата и носещи неговото име), то този въпрос не се явява проблем, нито говори за липса на отговорност от страна на родителите. Още повече, че живеейки в настоящето хората все по-малко се интересуват от промяната в паспорта.
4. Граждански брак – поглед отстрани
Излизайки от ритуалната зала, двойките се възприемат и назовават един друг мъж и жена. Девойките, симпатизиращи на твоя мъж, ще го наричат оженен, а твоите поклонници ще говорят за тебе – тя е омъжена. В гражданския брак като правило жената се счита за омъжена, а мъжът й за свободен. Единици са мъжете, които наричат своята спътница: моя жена. Обкръжението ви ще говори за вас - "те живеят заедно”, "при тях нещата са сериозни" и прочие, но почти никога "те са женени". Едва когато се заговори конкретно за статуса, се прави уточнението, че живеете в граждански брак. Забележете, че когато хората се разпишат и се венчаят, те не правят тези уточнения. Става така, че степента на брака има значение, когато не е като норма.
Ето ги и задължително присъстващите причини, които биха ви отказали да живеете по всеобщия модел/шаблон (без брак):
- финансови проблеми;
- неувереност в чувствата;
- борба с обществените норми и шаблони, както и наложени стереотипи сред хората;
- елементарния т навик – да поживеем заедно и да видим дали ще се получи. Когато се получи, ние вече сме свикнали на досегашното положение и все отлагаме, отлагаме.
Всички проблеми са разрешими, освен един - вие не сте уверени един в друг. Често хората започват да живеят заедно именно защото не са уверени в своята готовност за брак. В такъв случай, не мотайте и не лъжете своята половинка.
Гражданският брак – това е преход от вашите романтични отношения към семейство. Ако вие сте уверени един в друг и не ви интересуват никакви формалности – като подпис и подялба на имущество – то живейте си и не обръщайте внимание на другите, които ви критикуват. Половинката не се намира в паспорта, а в сърцето. Затова най-важното е да бъдете мъж и жена в сърцето, а не на хартия./БГНЕС/
