Какво видяхме 2010-та? Обговаряме старата година, за да приемем новата - и равносметките валят като сняг. Думите през годината бяха силни, действията - силови, но числата говорят най-красноречиво.
Обобщенията, които чуваме, не изненадват - те са предвидими, партийно детерминирани и високо извикани от камбанарията, на която политикът се е качил. За Бойко Борисов годината бе една, а за Станишев - съвсем друга...
„През 2010 докато „герберите” забогатяваха, българите обедняваха”, така обобщи годината лидерът на опозиционната БСП. „Ние даваме повече за пенсии, повече за здравеопазване и правим и магистрали и зали”, декларира премиерът от ГЕРБ в едно телевизионно предаване.
Думите, думите
Кои бяха най-произнасяните думи през годината? Най-популярна несъмнено бе думичката „Бойко”. Тя звучеше по често от „хляб” и от „мама”.
Устойчивото словосъчетание „тройната коалиция” изгуби магическата си сила към средата на годината, изтърка се и друго вълшебно заклинание - „кризата”. „Руските енергийни проекти” си останаха константа, която винаги върви с името на президента Първанов, нещо като „вечна дружба” и „хляб и сол”.
Друг езиков хит бе „Българската Коледа”. Тя, цитирам по БНР, е помогнала на Х да проходи. Българската Коледа прави животоспасяващи операции, трансплантира органи, сбъдва мечти. Вече чуем ли Коледа, пред нас не изниква лицето на Спасителя, нито червеният кожух на Санта Клаус (yшит от Coca-Cola); ни коледари, ни „господи помилуй”.
Думичката Коледа кара всички българи - като един - да си представят загрижено-умиленото лице на президента Първанов, аплодиращ на крака благотворително-коледния ентъртеймънт.
Не, не е виновна благотворителността, а крещящите й форми, суета и натрапчивост. След страшната медийна експанзия под наистина сполучливия и трогващ слоган „На Коледа има играчки, които могат да останат без деца”, у всяко чувствително сърце остана тягостно, виновно чувство: ето на, не пуснах смс-а, от който може би зависи животът на това болно дете. Но заседна и усещането, че здравеопазване през смс-и, песни и танци е направо идиотска работа, някакъв нео-езически ритуал, отхвърлящ сякаш необходимостта от последователна политика, реформи, цивилизованост. Неслучайно единственото пожелание-заклинание, което българите неуморно си отправят през тези празнични дни, е пожеланието за здраве.
Да сме живи и здрави!
Но да оставим думите, да погледнем жестовете. Външният министър Николай Младенов се хвана за главата съвсем буквално, след поредния доклад на Комисията по досиетата, според който почти половината от сега действащите посланици и генерални консули на България, член на ЕС и НАТО, са сътрудничили на тоталитарната ДС.
Изненадата бе, може би, малко преувеличена, но е на път да разклати затворената система на външното ведомство. Забележителният брой на подписващите се и на „втора ведомост” в българската дипломация поляризира общественото мнение 22 години след промените и противопостави президент и премиер.
Вторият поиска да бъдат отзовани 33 действащи посланици, първият отказа. Като пилотен проект премиерът отстрани Кардам, Тервел и Телериг, които всъщност са едно и също лице, министърът без портфейл Божидар Димитров.
След празничното затишие трусът в системата засега изглежда неизбежен. Недалновидната и махленска в същността си политика по отношение на културата накара да се размърдат дори професионални гилдии, които досега предпочитаха бунта в чаша вино и въстанията сред декори.
Ураганът „Мишел”, дошъл от Италия, разклати две държавни администрации и показа, че не само кризата яде парите за култура. И така, поискаха оставката на министъра, но си отидоха онези под него и до него. Може би не след дълго - като в истинска страна от ЕС, при скандал „ще падат” най-важните глави, а чак след това тези на чиновниците под тях. Но дотогава ще изтече още много вода.
Стъклен фонд
Фалшивата диплома и укриваната бременност на шефката на Фонд „Земеделие” бяха сюжет, който съперничеше и крадеше от зрителите на нашумелия български сериал „Стъклен дом”. Освен неизбежния любовен триъгълник в сериала зрителите видяха бившия министър на културата като убит (ама не съвсем) собственик на мол. И един чужд посланик.
Но да се върнем на злочестата Калина. Над 400 сигнала за нарушения до ОЛАФ била подала шефката на фонда, пишат едни медии, други твърдят, че бащата на детето й е от ОЛАФ. Покрай сапунката се открои, за кой ли път, начинът, по който се прави кадрова политика в България.
Скандалът не доведе до оставки, но сериозно увреди рейтинга на правителството и той - според последни данни - е паднал с 20-ина процента. Доверието към Бойко Борисов днес било 44%, срещу 64 миналата година.
Най-сериозно се било сринало доверието към Рашидов, точно наполовина. Ама то, и с половин рейтинг се живее. А и Станишев продължи - след първата година - с наполовина паднал рейтинг чак до края на мандата си. Без проблем.
Активността на НАП, летящите с хеликоптер данъчни, разкритията за строителни, данъчни и митнически измами, посъбраните задължения - всичко това захранваше вестниците със сензации и помагаше на редовните данъкоплатци да си набавят малко мотивация и да изпускат парата от време на време.
Покрай полезните действия се лансираха и маса глупости като „данък-лукс”, „данък яхта” и данък „скъп часовник”, но бе ясно, че ги пробутват, за да се радва народът.
Криминални уравнения
Хонорарът на Ахмед Доган по проекта „Цанков камък” в размер на 1 млн. евро на някого може да се стори космическа сума, на другиго - джобни пари.
Върховният административен съд не откри конфликт на интереси в този флагрантен пример на злоупотреба с власт. Но това е и цената на продължаващото недоверие на българите в институциите на властта и в справедливото правораздаване. Една много висока цена.
Трима министри на здравеопазването за една година, шумни полицейски акции, пренавиване на пружината „борба с организираната престъпности” - всичко това доведе до тежкия гаф с бебето в Горнооряховската болница. Дни наред по медиите то бе като герой на Тери Пратчет - half dead-half alive, ни живо, ни умряло
Последва изразително четене на СРС-та от страна на вътрешния министър, аудиторията научи за вулгарния език на медиците, но и за непрофесионалното отношение на органите на реда, които съблякоха една лекарка напълно гола, и напълно ненужно! Грозно, скандално, отначало докрай, и на много равнища.
Измина една политическа година, симетрично отдалечена от изборите, през която можеше, но не се извършиха сериозни промени във важни обществени сектори. Защото в година на избори приоритетите и поведението на властта са други. Това е за което може да се съжалява.
Целият ми живот мина в усилия да приема факта, че съм румънец, казва Чоран в своите „Тетрадки”. Доста българи явно изпитват сходни трудности. Традиционните новогодишни анкети уловиха ония тревожни, много български погледи; мрънкането, страха от бъдещето.
Но всички говореха и за надеждата през новата година. Макар че, както казват зевзеците в интернет, видиш ли „Надежда”, значи си в „Обеля”. Едно е сигурно, българското, силно и грубичко чувство за хумор, още е живо и здраво. Здрава и честита 2011 година!
