С 27% е спаднало доверието на българите в Народното събрание за седем месеца. От 45 на сто одобрение за тази институция в началото на мандата на ГЕРБ, сега процентите са спрели на далеч по-скромните - 19 на сто. Всъщност последната цифра не е особена изненада, като се има предвид, че в режим на работа българският парламент не се ползва с особено високо доверие от страна на гражданите през последните 20 години. Данните от последното изследване на „Алфа рисърч" обаче ни дават повод да видим каква е оценката за работата на депутатите и новото мнозинство с днешна дата. Защо затегнатата дисциплина и мерките срещу гласуването с чужди карти не вдигат акциите на парламента в очите на хората и одобрението за работата им вместо да расте, всъщност пада?
Спадът на доверие в 41-я парламент само за седем месеца е съотносим с този на 39-тия, когато еуфорията след победата на НДСВ на изборите даде висока изходна точка на парламента при старта на кабинета „Сакскобургготски". И тогава обаче както и днес бързо, в рамките само на няколко месеца, доверието в институцията Народно събрание се срина от 45 на 18%. В този смисъл и председателят на тогавашния парламент проф. Огнян Герджиков и един от парламентарните доайени - Любен Корнезов, който е депутат пети мандат, не са изненадани от посоката на движение на рейтинга.
„В Народното събрание попадат личности, които нямат качествата да бъдат представители на народа, нямат нито професионалните достойнства, нито пък някои от тях и морални такива. Затова парламентът по правило си заслужава ако не 100 процента, то в голяма степен критиките, които се отправят към него. И затова аз не съм толкова учуден, че доверието и в този парламент... в началото, разбира се, под общата еуфория на една много силна изборна победа на ГЕРБ, нали, всички институции на ГЕРБ бяха, така, с много високо доверие и висок рейтинг, но с течение на времето нещата започват да заемат нормалните си позиции", обясни Герджиков.
Любен Корнезов от своя страна заяви, че „в началото новият парламент тръгва с по-висок рейтинг, постоянно, постепенно спада, даже и в предния, и в по-предния парламент е бил и под тия 20%. Така че нека да не правим трагедия от това, но действително парламентът не функционира по най-добрия начин".
Подобно е и обяснението на зам.-председателят на Народното събрание Лъчезар Иванов от ГЕРБ за сериозно понижения рейтинг на институцията. „Обикновено, след като преминат изборите и се ситуира парламентът, има една еуфория, има едно огромно очакване и затова именно тогава процентът е бил, казахте 45. Работата на парламента, приемането на законите по една или друга причина... има закони, които не са толкова популярни, другото нещо според мен, което е, че много често пъти в дебата в парламента изразните средства на народните представители са недотам, да го кажа, привлекателни и донякъде, да кажем, поведението на народните представители води до сваляне на рейтинга и одобрението", каза Иванов.
Липсата на качество на приеманите закони е основният недостатък на 41-то Народно събрание, категорични са юристите Любен Корнезов и Огнян Герджиков.
„Поне досега, казвам го не от злорадство, а с болка, защото в края на краищата и аз съм част от този парламент, макар и опозиция, досега практически не сме приели един нов законопроект, всъщност кърпим досега стари закони без концепции, промяна заради самата промяна. . . Юридическият капацитет на този парламент е доста нисък", обясни Корнезов. Професор Герджиков пък обяви, че „точно това е нещото, което мен лично най- ме дразни или по-точно най- не одобрявам, а това е всъщност най-важното за един парламент - да дава качествена продукция". „За мен този парламент има недостиг на професионализъм. Много е недостатъчен броят на юристите и още повече броят на елитните юристи, тези, които действително са се доказали в обществото. Това, че има добра дисциплина в парламента, това е една видима страна, която за мен е с много, много по-малка стойност", уточни той.
За Огнян Герджиков неграмотно написаните закони са по-опасни дори от тези, в които прозират открити опити за лобизъм. Според Любен Корнезов парламентът се е превърнал в придатък на изпълнителната власт и министър-председателят. Теза, с която естествено не са съгласни в ГЕРБ по думите на Лъчезар Иванов.
„Това ми е третият парламент. Никога досега не е било - парламентът подчинен на думата на министър-председателя. Министър-председателят казва - абе, на тези, дето отвличат, доживотна присъда, да не излизат от затвора. Юрна се цялото войнство на ГЕРБ и почна да променя целия Наказателен кодекс, без да разбере, че първо трябва да ги заловим, за да ги накажем", обясни Корнезов.
За депутатите от опозиция друга причина за ниското доверие в Народното събрание били и новите мерки, с които се затегна дисциплината. Макар че надеждата на ГЕРБ е тъкмо реда в пленарната зала да качи пак процентите одобрение за парламента.
Позорното гласуване с пръстови отпечатъци, да влизаш в парламента да те броят едва ли не като някакво стадо, да се чекираш... Виждате го парламента, той се превърна не в парламент, а в някаква полицейска структура или полуполицейска структура. В един парламент трябва да има творчество, а не следене кой, къде ходи, с какво ходи, кой с кого говори. Затова и парламентът има този вече доста рязко спадащ рейтинг, а мисля, че той ще спада, ако продължава така, още по-главоломно", акцентира Корнезов.
„От политическа партия ГЕРБ бяхме поели ангажимент залата действително да бъде добре посещавана, освен това поехме ангажимент да няма гласуване с чужди карти. Мисля, че всичко това вече стана факт. Надявам се със законите и с това, което прави Народното събрание, рейтингът отново да се повиши", репликира зам.-председателят на парламента Лъчезар Иванов.
Юристите Огнян Герджиков и Любен Корнезов оценяват като грешна стъпка закриването на Съвета по законодателство, който подпомагаше процеса на писането на закони в миналите парламенти. И въпреки че от ГЕРБ не приемат оценката на юристите с опит, че законодателството в момента не е качествено, Лъчезар Иванов допусна възможността да се вземе решение поне за връщането на този консултатитивен орган. „Включително трябва да помислим дали ще се повиши качеството, ако се върнем на този съвет, но мисля, че това трябва да стане дебат, да има дебат по темата и всъщност да изберем онова, което ще е най-подходящо", категоричен е Иванов.
