Той никога не е бил министър, участва за първи път на президентски избори и навлезе в надпреварата, осмиван от всички - прекалено закръглен, с вид на апаратчик, прекалено провинциален. Но в края на една безпогрешна предизборна кампания, Франсоа Оланд се очерта като фаворит за президентските избори, отбелязва Франс прес.
"Аз съм такъв, какъвто ме виждате, в мен няма нищо изкуствено, нямам нужда да си слагам маска. Аз съм такъв, какъвто съм, обикновен, директен, свободен", казваше Оланд по време на предизборната кампания. В началото никой не го очакваше. Той не притежаваше нито плама на бившия управляващ директор на МВФ Доминик Строс-Кан, нито сърдечните отношения с французите на бившата си приятелка Сеголен Роаял.
Франсоа Оланд беше лидер на Социалистическата партия в продължение на 11 години. Депутат от селския департамент Корез, той изглежда твърде далеч от харизмата, която се изисква във Франция, за да бъдеш избран за президент.
Франсоа Оланд, който е син на лекар от крайната десница и на социална асистентка от левицата, обещава нормално президентство и изтъква, че Франция е уморена от прекомерната енергия на Никола Саркози и от неговото "постоянно показване". Тази констатация беше достатъчна, за да го направи надежден кандидат, настроен срещу Саркози. Все още не възможен победител. Но от началото на кампанията французите откриха един 57-годишен мъж, който е постоянен в своите цели и борбен на митингите.
"Той се промени. Сякаш с течение на дните се наместваше в костюма на президент. Той е напълно готов да изпълнява тази функция", казва приятелката на Оланд Валери Трирвильор.
До 14 май 2011 г. нищо не предполагаше, че той ще се озове на втория тур на президентските избори. Управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан беше фаворит на социалистите, на социолозите и на медиите. Съдебните неприятности на Строс-Кан откриха пътя на Оланд. Още първите анкети го поставяха начело на предпочитаните от французите кандидати на левицата. Нещо повече, те му даваха преднина и пред действащия президент Никола Саркози. "Той не е хитър, нито циничен, той просто е възприел позицията на избягване", казва биографът му Серж Рафи.
Избягване?
Думата му приляга добре още от най-ранното детство, когато като ученик в религиозно училище избягва наказанията на строгите си учители с усмивка и добри оценки. След преместването си в Ньой, шикозното парижко предградие, той открива Париж, политиката и момичетата. "В любовта и с момичетата е като с английския, аз съм по-скоро в категорията на посредствените", казва Оланд.
Той не е нито ляв, нито анархист, но е очарован от Франсоа Митеран, който ще бъде избран за президент през 1981 г. След като завършва Националното училище по администрация, люпилня на представители на френския елит, той влиза в Сметната палата, след това започва да пише "бележки" на президента Митеран. На 26 години се осмелява да се кандидатира на парламентарните избори на територията на бъдещия президент Жак Ширак, с когото се спречкват на публична среща. "Кой сте вие, господине?", пита го Ширак. "Аз съм този, който ви сравнява с лабрадора на Митеран", отговоря му младият социалист. Социалдемократ и убеден европеец, Франсоа Оланд се интересува главно от фискалните проблеми. Той расте в апарата на Социалистическата партия, мечтае за министерски пост, който така и не получава.
Провалите на Лионел Жоспен през 1995 и 2002 г. и на Сеголен Роаял през 2007 г. го карат да вземе решение. През есента на 2009 г. Оланд провежда разговор с приятелката си Валери Трирвильор. "Казах му: "ако смяташ, че ти си най-добрият, ще успееш", припомня си журналистката. "Той ми отговори: "Аз към най-добрият". За първи път го чувах да казва това", споделя Трирвильор. С помощта на разработена от нея тренировъчна програма, Оланд сваля над 10 килограма, облича се в костюми по мярка, сменя очилата си.
Той е деликатен човек, който бяга от конфликта, иска да се покаже стабилен, "упорит", основното му качество според приятеля му и бивш министър Мишел Сапен. Оланд е "непоклатим", обобщава големият му син Тома, който вижда в негово лице "свободен човек", "стратег", който иска да разбере хората, но също и да постигне напредък.
Хиперактивен и недолюбван, непопулярен като никой друг френски президент преди него, Никола Саркози сложи на кантара своя баланс, задоволителен според него, като се има предвид кризите, пред които е изправена Европа.
Мандатът на Саркози завършва така, както започна - противоречиво. Преди 5 години беше заклеймена неговата зависимост от могъщите и от парите. Още вечерта след изборната победа той се озова във "Фуке", луксозно заведение на бул. "Шан-з-Елизе", където отпразнува триумфа в компанията на тежки богаташи. Няколко дни по-късно французите научиха от медиите за негов круиз край бреговете на Малта на яхтата на един от приятелите му, индустриалеца Венсан Болоре.
Никола Саркози е първият френски президент, който се разведе по време на мандата си. Беше и първият, който се ожени и стана баща, докато е държавен глава - през 2008 г. за Карла Бруни, която му роди дъщеричката Джулия.
Въпреки неговите извинения по време на кампанията, той изпита огромно затруднение да се отърси от образа на "президент на богаташите", като това впечатление се засили с първите му решения в икономическата политика няколко месеца преди избухването на финансовата криза през 2008 г. Той обаче смята за свой коз факта, че кризата обхвана цяла Европа. Според него решенията му са били правилни, тъй като защитават французите от финансовата буря. Освен това, верен на своя политически инстинкт, той смята, че е направил добър избор, изпращайки френската армия в Либия и Кот д`Ивоар.
"Президент в условия на криза", казват за него привържениците му, но също така президент на един неприятен провал. Той трябваше да възроди френската политика, да реформира напълно затънала в тежки проблеми страна. Да направи така, че, "като работиш повече, ще печелиш повече", да намали наполовина безработицата. Изобщо обаче не можа да постигне това.
В България Саркози ще бъде запомнен най-вече с това, че като президент на Франция той изигра решаваща роля за освобождаването на българските медици, прекарали осем години в либийски затвор. Те бяха освободени на 24 юли 2007 г. и се завърнаха в България с френския президентски самолет заедно с бившата му съпруга Сесилия.
