Какво ще кажете, ако живеете в град, който скоро ще чества своята 10 000-годишнина? А ако към това се прибави и факта, че въпросният град е на някакви си 350 метра под морското равнище? Разбира се, че това може да се случи само в Обетованата земя! Ерихон е градът, край който се намира и най-старата в световната история сграда, сътворена от човешка ръка. Никой отдавна не брои годините на Двореца при извора на султана, защото те са с много нули. Губеранторът на Ерихон Камел Хамейд „държи ключа за входната врата" на Палестина.
„Нощно време Ерихон е 60 000. В рамките на година Ерихон се посещава от 1 млн. палестинци. Пунктът, през който сте влезли, е единственият граничен пункт, така че всички палестинци, които влизат или излизат от страната, минават от тук", разказва той.
Голяма част от жителите на цялата област на границата с Йордания страдат от проблем, който обръща с главата надолу всички природни закони. Логично е човек да си помисли, че ако живееш под нивото на близкото Мъртво море, няма да имаш поне проблем с водата. Тук случаят не е такъв.
„Там, където видите къща с резервоар за вода на покрива, това е палестински дом. Ако няма такъв резервоар - значи дома е на израелец. Обяснението е това, че палестинците имат право да получават вода веднъж седмично, а в израелските домове има водоснабдителна система 24 часа. Добре, но това е нашата вода", казва още Хамейд.
Палестинците са гостоприемен народ, тук традиционното кафе обаче има достоен съперник в лицето на една напитка, която се прави с майсторлък и финес. „Този чай турците смятат, че е уникален. Турците на това нещо му викат „островен чай". Тя е една билка, която расте на Принцовите острови, обаче в цяла Палестина е пълно с нея. Тя се казва „Мариа миа" на името на Мариам, на Дева Мария", обясняват домакините.
Камел Хамейд не крие гордостта си, че офисът му се намира в едно паметно за народа му място - тук, в Ерихон, е първата резиденция на Ясер Арафат след завръщането му на палестинска земя.
„Ние сме запазили тук неговия кабинет, неговата спалня, неговите вещи. Всичко е тук", категоричен е Хамейд.
Излишно е да се каже, че покойният Арафат е изключително почитан от сънародниците си. Денонощна стража стои на гроба му в близкия град Рамалла - столицата на палестинската автономия. Тук се намира комплексът от сгради, в който блокираният за близо две години лидер, умира. В мрамора са издълбани няколко думи от един друг негов сънародник: „Ясер Арафат беше най-дългия епизод в нашия живот! Името му беше едно от имената на нова Палестина, която се възражда от пепелта на катастрофата и се превръща в жаравата на съпротивата и в идеята за държавата! Във всеки един от нас име нещо от него! Махмуд Даруиш".
В Рамалла, която бавно се възстановява от миналогодишния военен кошмар, е първият концерт на фолклорния ансамбъл „Кирил Харалампиев" - част от седмицата на българската култура в палестинските територии. Страната ни е едва втората - след съседна Йордания, която прави подобно събитие тук. Няма как и да е иначе, след като популярността на България в Палестина все още не е замряла, макар и вече да се поддържа по-скоро от спомени. 5000 палестинци, много от които на висши постове, са взели диплома за висше образование у нас, а около 1000 българки са последвали съпрузите си и вече живеят на палестинска земя.
Няколкостотин души препълниха най-голямата зала на местния Дворец на културата. Концертът завърши с една изненада от страна на българските гости - песен за Рамалла, или в превод от арабски Желанието на Господ.
