Пет години престой в Китай са достатъчни за един млад българин, за да осъзнае как глобализацията и интернет правят днешния човек по-егоцентричен - просто защото осъзнава колко много хора има в света и че е заменим. 20-годишният Боян Монтеро прочита по своему източната култура в картините си. Цветовете в тях обаче повече се свързват с Мексико, откъдето е баща му. В навечерието на Великден в София се откри втората изложба на Боян, който е студент в Националната художествена академия, която включва живопис, графика и колажи.
За втората му изложба, открита дни преди Великден
Той е само на 20, но му предричат голямо бъдеще. Четири години след „Игра" - първата изложба на Боян Монтеро още като ученик в Художествената гимназия, в навечерието на Великден се откри втората му самостоятелна изложба - с домакин Административният съд в София и съорганизатор Националната художествена академия.
„Творбите не бих казал, че са разностилни, но човек, който гледа изложбата, със сигурност ще усети различията помежду им", обяснява Боян. „Имах нужда от чист лист, на който да започна наново - с нова концепция за живота и начина, по който работя и се надявам с тази изложба да направя именно това", допълва младият художник.
Според него различното е, че през този кратък период е успял да се върне отново за две години в Китай, което е отключило и мислите му за човека в глобалния свят. „Интернет прави човек по-заземен, защото осъзнава колко много хора има по света и по този начин се обезценява и губи гениалността на хората", обяснява Боян. „Понякога ми се ще човек да е оригинален и уникален, но бидейки в Китай ми е много трудно да го повярвам, защото виждам толкова много хора, но всъщност повтарящи се в тази своя уникалност", допълва той.
Колорит между Китай и индианските корени в Мексико
Питам го от Китай, където е бил няколко години с майка си или от мексиканската кръв във вените му идват цветовете в неговите творби. „Мнозина казват, че е Мексико, въпреки че никога не съм бил там - може би наистина това е в кръвта ми. Моят стил е доста декоративен - това идва основно от Китай, но особено колоритът идва от Мексико", разказва 20-годишният творец.
Учил „графика" в гимназията, наричат го живописец, сега той е студент в НХА в специалност „Книга и печатна графика". При последното му източно пътуване рисува малки изображения в едно тефтерче и това отключва новото предизвикателство - илюстрацията, но в търсене на нови форми.
„Принципно правя големи работи, живописец ме наричат някои, въпреки че в гимназията учих „Графика". В НХА записах „Книга и печатна графика", защото когато се върнахме в Китай, изведнъж се затворих в себе си и започнах на един малък формат, в едно тефтерче да рисувам едни малки изображения, които непрекъснато не се получаваха и не се получаваха. Когато изпаднах в най-черната си дупка, нещо стана, нещо прищракна и всички тези неща ги събрах в една история", разказва Боян.
Книгата - новата посока, в която гледа Боян
История, която Едвин Сугарев вижда, харесва и решава да илюстрира с поетическия си текст. „И се получи нещо много интересно - една комуникация между двамата. Направихме заедно тази книжка „Йероглифът на съня", която скоро ще излезе на пазара", казва Боян.
На фона на глобализацията Боян иска да прави изкуство от консуматорска гледна точка по повод интереса му към илюстрацията. Репликирам го обаче с тезата, че все по-малко хора четат книги. „Да, книгата вече губи сегашното си предназначение, но печели ново предназначение - тя започва да се превръща в скулптура", отговаря той.
„Литературата за джобните книги вече се губи в електронния формат, но пък луксозните издания на книгите стават все по-интересни и разчупени в своята форма и предназначение просто за разлистване", казва още по адрес на книгите Боян.
Как стиховете илюстрират рисунка, а не обратното
„Боян умее да гледа", казва Едвин Сугарев, който подчертава, че за първи път е илюстрирал със стихове нарисуваното от някого. Проектът им - книгата „Йероглифът на съня" - е към своя финал. Вече е готов и преводът на китайски, който също предстои като издание.
„Участвах дотолкова, доколкото писах стиховете в процеса на правене на неговите рисунки и те взаимно се влияеха и усъвършенстваха", обясни Едвин Сугарев. Когато е видял проекта на Боян за книгата, е бил впечатлен от формата му - като обемна книга от три части, затворена в кутия.
„Много мои приятели, които видяха проекта, казаха че никога никой не е илюстрирал толкова изящно моите стихотворения и не можеха да си представят - забележете, че не някой е илюстрирал моите стихотворение, а обратно - аз съм илюстрирал с текст неговите рисунки", допълни още Сугарев.
Според него в творбите на Боян, не само в тези включени в изложбата му, се преплитат много и различни културни пластове. „Това обаче е интуитивно доловено, то не е премислено, не е търсено - това е завихрянето на всичко сетивно в съзнанието му и създаването на някаква цялост", обяснява поетът.
Може ли с изкуство да се прехранваш в България?!?
Боян Монтеро признава, че открива Великденската си изложба като вярващ повече в земята и природата. И че досега не е използвал кръста като символ в картините си. „Израстването в Китай, връщането в България, баща ми е мексиканец, като малък той искаше да стана католик, а майка ми - православен. Това сбиване на нещата плюс будизма, който хвърляме в цялата тази история - тази „манджа с грозде" малко ми пречи да съм много вярващ конкретно в една религия", обяснява младият творец.
Смята, че е трудно да си вадиш хляба с изкуство в България. Разказва, че скоро е мислил по темата, докато е гледал представянето на филм за Кристо. „Той отрича България. Много хора там им стана тъжно и се възмущаваха - от една страна смятам, че човек трябва да е свободен и да има избор, макар че не одобрих съвсем отрицанието му", разказва Боян.
Питам го парите или „изпростяването" на българите са по-сериозния проблем на хората на изкуството в страната ни. „Трудностите определено са от финансова гледна точка. На всяка теза има антитеза - според мен, колкото повече нацията изпростява, ако изобщо изпростява, толкова повече хората, които се занимават с изкуство и които трябва да наклоняват везните стават все повече", обяснява младият Монтеро. И заключава, че от финансова гледна точка в момента е трудно не само на художниците или творците, но и на повечето хора, с каквато и да е професия.
