Думите са много важно нещо, те дори имат много сериозна връзка с парите. Думите може и да са много, може и да са малко, могат да струват много, но може и нищо да не струват. Както парите, така и думите имат стойност и тази стойност може да се прецени в определен момент. Определено когато думите са много, тяхната стойност претърпява инфлация, но същото може и да се случи, когато те са празни.
Има хора, които дори са професионалисти в тази област, когато става въпрос за политика, обикновено хората го наричат популизъм. Популизмът е много популярен в политиката, защото можеш да изгрееш за малко, изказвайки някакви гръмки думи, но дали тези думи имат голяма стойност е без значение, защото винаги ще се намерят хора, които да ти повярват на думите.
Популистките изказвания определено имат известен ефект в краткосрочен план в ограничена група от хора, защото хората, както и много други неща на този свят, се подчиняват на един фундаментален закон - Гаусово разпределение.
В обществото има хора, които са супер умни и е доста трудно да въздействаш върху тях, защото те общо взето разполагат както с достатъчно количество информация, така и с умствен капацитет, за да я обработят. Тези хора не са много и ако се вярва на Гаусовото разпределение, не представляват повече от 5-процентова извадка.
На другия край на скалата съществуват хора, които или не разполагат с достатъчно информация, или дори и да разполагат с нея, нямат възможности да я обработят. Тези хора също не са много и ако погледнем закона на Гаус, отново представляват 5-процентова извадка. Дори си мислех че 4-процентовата бариера не е измислена случайно, защото в края на краищата това е една добра защита срещу узурпиране влиянието върху вторите хора от популисти с неясни цели, които могат и да навредят на цялото общество, отново използвайки силата на думите.
Така или иначе всички хора се раждат еднакви, но след това попадат в различна среда, която изгражда техния начин на поведение и мислене за цял живот. Затова, след като съществуват много среди и се образува и различно мислене в главите на хората, което определя и тяхното поведение, намиращото се някъде в графиката на Гаус.
Силата на думите, както и силата на парите биха могли да изместят даден човек временно по скалата в различна посока, независимо дали нагоре, или надолу. Възможно е наличието на финансови ресурси да те премести малко по-напред, но ако зад тези финансови ресурси не стои нищо, общо взето падението е сигурно. Същото като че ли е валидно и за думите - човек не може да избяга от това, което е, дори и да си облече нови дрехи.
Новите дрехи обикновено имат добър ефект, защото народът е натрупал някакво мислене за това как се посреща и как се изпраща, но основното е, че независимо с какво можеш да се облечеш - дали с дрехи, пари, или думи, не можеш да избягаш от своето минало и по-точно от средата в началото на живота си. Няма как да стане, защото дрехи се купуват и се късат, пари се печелят и се губят, а думите са просто някакви звукови вълни, които рано или късно изчезват някъде си и то с доста висока скорост.
Естествено, не можем да виним родителите си за средата, в която са ни поставили, но това, което можем донякъде да направим е да се постараем за средата на децата, защото тя ще определи как те ще живеят и дали те ще кажат „не можем да виним родителите си".
Разбира се, силата на думите не трябва да се пренебрегва, защото те имат изграждащ ефект върху средата, но рано или късно идва момент, в който тези думи преминават през оценка на стойността и понякога е много добре тази оценка да не води до девалвация. Нещата са много сложни, защото основна и важна функция на мозъка е да забравя, с цел да не се претоварва излишно, и точно на това разчитат популистите - каквото и да кажат след време никой вече няма да помни техните думи, но временно те ще извлекат полза от тях - ако могат да го правят постоянно, ще могат и постоянно да извличат ползи, но няма нищо вечно на този свят и понякога се намират хора, които помнят. В интерес на истината, в съвременния свят не е необходимо да се помни много, защото в края на краищата компютрите са точно за това - да изгладят този недъг.
Както и да е, изхвърлих си помията, но човек не трябва да обръща внимание на думите, зад които не стои нищо, дори и да осъзнава, че това е така, защото в края на краищата може да достигне до момент, в който изпада в неуравновесеност, която обикновено означава да се наказва за грешките на другите.
Целия текст прочетете ТУК
___________________
Авторът е блогър в Log.bg
Още материали от същия автор четете на dkolov.log.bg
