Години наред ЕС се занимаваше предимно със себе си, оставяйки на заден план важни за хората проблеми. Днес обаче поводите за оправдания са вече изчерпани. Крайно време е ЕС да сложи край на вторачването в самия себе си.
Преди година никой не знаеше дали ЕС ще има действащ президент от януари 2010-а. Само до преди няколко месеца все още не беше напълно ясно дали Лисабонският договор има въобще някакво бъдеще. Ето защо фактът, че сега Херман ван Ромпой е президент на ЕС, маркира края на важен период от развитието на Общността: вторачването в собствените й проблеми.
Проблемите - на самотек
Години наред ЕС правеше точно това - занимаваше се със себе си, правейки опит да се реформира, за да остане дееспособен. Мъчителен беше непрекъснато поставяният въпрос: от колко централизъм има нужда общността на 27-те, така че да функционира и да има влияние извън пределите си?
Постигнатият компромис не е в никакъв случай радикален - отделните държави запазват първостепенната си роля във важни за развитието им области. Централното управление в Брюксел остава в тези случаи на по-заден план. Въпреки това бяха положени основите на нов начин на работа и те може да се окажат солидни, точно защото бяха създавани дълго и мъчително.
Във всеки случай днес ЕС няма да има извинение, ако продължи да се занимава със себе си, а не с важните за хората проблеми. През изминалата година много от тези проблеми бяха оставени до известна степен на самотек заради неизяснения въпрос: ще влезе ли Лисабонският договор в сила или не? Финансовата и икономическата криза, политиката по опазване на климата или пък имигрантската вълна, която залива ЕС - при всяка среща на високо равнище тези въпроси бяха изтласквани на по-заден план заради Лисабонския договор. Точно заради това мнозина политици в ЕС не желаеха да говорят и по въпроса за приемането на нови членове. Мотивът им беше: ЕС трябва най-напред да се реформира. Към това се прибави и спорът дали Барозу може да получи втори мандат като председател на Европейската комисия и как ще изглежда новият й състав. Вярно, този въпрос все още не е получил окончателен отговор, но и това ще стане в най-скоро време.
Нова година - нов късмет
С други думи ЕС започва новата година на чисто. Дали обаче той е наистина в състояние да се захване с неразрешените задачи? Или вторачването в собствените проблеми се е превърнало в негово перманентно състояние? Дали в този смисъл спорът за Лисабонския договор не беше само добре дошло извинение за неспособността да се постигат общи решения по неотложните задачи? Оттук нататък ЕС би трябвало да покаже, че е в състояние да върши това, което всъщност е повече от ясно - да работи в името на европейците.
