- Зад стените на психиатричните клиники - част 2
Те са различни. Те живеят в нашето общество, но имат други потребности. Те разбират по различен начин света, но имат същите нужди като повечето хора. Те са хората с ментални увреждания - психичноболните. В България няма регистър на психично болните и никой не знае техния брой. Държавата и лекуващите носят отговорност за пациентите само тогава, когато те са настанени в специализирани институции, когато психичноболните са навън, ако отговорността не се поеме от техните близки, те са обречени. Какво се случва зад стените на психиатричните клиники, каква е работата на психиатрите, какъв е животът на болните с увредена психика, какъв е техният свят, имат ли мечти и защо премиерът Бойко Борисов е забранена тема в разговорите им?
Мнението на психолози, психиатри и социални работници за психичноболните е, че излизайки от, както сме свикнали да я наричаме, "лудницата", тези хора са обречени.
Според директора на Държавната психиатрия „Свети Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова много от психичноболните просто нямат къде да отидат. „Изписвайки ги от болницата, ние ги оставяме на улицата. За съжаление много често се случва пациенти от тази болница да умират в мизерия. Излизайки навън, те излизат от всякаква система. Това много често са хората, които наричаме клошари, виждаме ги по кофите, които са изолирани, които нямат шанс да започнат работа, да създадат семейство. Отдръпват се от тях хората, в много случаи неоснователно, и те живеят в изолация. Единственият начин да правят нещо е да бъркат в кофите. Как нашите пациенти си губят жилищата? Отиват при нотариус, а то се вижда от самолет, че човекът е болен. Нотариусът приема за истина, че той е здрав и това е свободна воля и така нашите пациенти стават много често обект на апартаментната мафия. Той отива с купувачите. И нотариусът не бил разбрал, че той бил болен. А то се вижда от самолет. След това е много трудно да се развали такава сделка. Една много голяма част от живеещите при нас, 25-26 човека живеят тук, вчера сме изписали един след 14 години преживяване.... Той си има настойник, който е дал апартамента му под наем, и беше много сърдит настойникът, че сега му разваляме спокойствието.
Разхождаме се д-р Цветеслава Гълъбова, тя ми показва психиатрията, гледката е ужасяваща и самата тя признава: "Ето това е столовата. Тук се хранят пациентите. Ние сме правили един козметичен ремонт. Не е баш оная мизерия, която беше, но това не променя факта, че е мизерия".
Преминаваме през двете отделения, в които се лекуват най-тежко болните. Няма как да не настръхнеш при мисълта, че тук в момента се лекува майката, която разфасова бебето си преди месец или два, и че масово пациентките тук са извършили същото. Д-р Гълъбова признава, че повечето от пациентките са убили децата си. Питам я: Преди да се роди детето не е ли било ясно, че тази жена е с психични отклонения, че един ден може да се стигне до това?
„В някои случаи са с предявена анамнеза на боледуване. Ние не можем, и не е редно, никъде по света не се прави, да не препоръчаме бременност. Нашите правомощия стигат до там - да обясним на жената и на мъжа какви са рисковете от бременност, какви са рисковете за детето след това. Това можем да направим. И това правим".
В коридора на мъжкото отделение срещаме Красимир от Благоевград, който закла майка си, сестра си и брат си. Д-р Гълъбова казва: „Той ги разфасова. Бойко Борисов беше още главен секретар - 2004, 2005 година. Красимир беше в Ловеч няколко години, после при нас няколко години, после го изписахме и след някакъв скандал с бащата пак го доведоха".
Тук се е лекувал и Иван Георгиев, който уби съседа си в столичния квартал „Толстой", и още много такива хора, извършили тежки престъпления, а и не само.
И докато се разхождаме, си спомням думите на Елин Пелин "То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила!"
Д-р Гълъбова казва: „Видяхте къде сте дошли. Хайде сега се сетете в София коя друга болница се намира накрая на града?"
В двете тежки отделения на психиатрията „Свети Иван Рилски" освен хора, извършили престъпления, има и такива като Венци и Борил, които вършат бели.
63-годишният Венци разказва, че се лекува от 1988 година в болницата. По думите на д-р Гълъбова той е един от талисманите на болницата. Венци споделя, че прави бели от най-различно естество, свързани най-вече с парични измами. "Ползвах като параван диагнозата. Един път си признах и ми дадоха 16 години затвор, при комунизма и небето ми се видя като пет стотинки. Тогава присъдите се присъединяваха, имах четири, пет".
25-годишният Борил разказва: „Имам акции в много фирми. Направил съм си мултилевъл маркетинги, навсякъде. Опал сенс 35% е най-ефикасното средство за избелване на зъби". Не е ли много силно? „Не всеки може да издържи болката. Виждала ли си вилица в ръката? Ето, в Дружба ми я забиха и сега като ходя там знаеш ли какво? Всички ме поздравяват и ми дават да ям и да пия без пари, защото парите са мръсни. Човек убива друг човек за пари. Както Юда убива Христос за 30 сребърника".
Срещаме подстригано по странен начин 25-годишно момиче. Питам кой я подстрига така? Тя ми казва, че сама се е подстригала и пита кога ще я изпишат. "Никой не ми обърна внимание, аз искам да дам показания. Дойдоха полицаи, били сме направили наводнение, не знам какво. И те отрязаха едната страна на вратата. Аз им повторих 5 пъти, че не желая да отворя, майка ми също. Тя понеже и тя е на легло. Казах им, че няма да отворя. Имаше двама полицаи, аз не се биех с тях. Вързаха ми ръцете с белезници. Качиха ме в някаква линейка да ме карат на Екзарх Ѝосиф, където преди време така унищожиха баща ми и сестра ми. В същата клиника. Така, че това, което се случи с мен, аз ще сезирам съда в Страсбург.
Това са човешки истории, съдби на хора, някои от които са имали своите постижения в живота, разказва психологът Веселина Величкова. „Най-драстичните неща, които винаги ми правят впечатление, че оказват влияние върху хората, това са големите амплитуди между това, което човек е бил преди да се разболее. Има много пациенти, които са достигнали до много високо социално и личностно развитие, в професионален план".
Намираме Веселина и социалният работник Ивайло Йосифов в клуба на психично болните, където току-що е свършила груповата терапия, а тя включва арт терапия, поправка на стари и изхабени мебели и всякакви други терапевтични методи.
Ивайло разказва: „Монотонна е работата, понякога поработват по 5 минути, оставят и тръгват. А чия беше идеята, или това си е част от лечението? На екипа е идеята, като винаги тук е имало арт терапия, но е била предимно с рисуване.
Някои от болните срещат любовта на живота си в психиатрията. И стават семейство, ражда им се дете, за което се грижат социалните институции.
Ивайло разказва, че „има някакъв морален кодекс или нещо такова. Например чувал съм от хората, които имат връзка и така, договарят се, „Ние имаме връзка само за тук".
И това, което може да е странно, но е факт, е, че голяма част от темите на пациентите е премиерът Бойко Борисов.
Ивайло продължава разказа си: „Даже аз някой път се шегувам, като ги извеждаме, и казвам: Виж какво, забраняваме темите за Бойко Борисов, за извънземните, за Господ и за КГБ. Като се почне от това, че някои го познават лично и се стигне до това, че някои са критични към него. Има и ругатни по негов адрес. Друг път се позовават на него, като на човек, който би ги спасил по някакъв начин".
Посещението ни в психиатрията беше провокирано от зачестилите случаи на престъпления, извършени от психично болни хора, като случая с Асен Цолов, който блъсна 48-годишната Анета в метрото в Люлин, убийството в столичния квартал Толстой, болните съседи, които ни тормозят ежедневно, хората, които си говорят сами на улицата, в трамвая или метрото.
И след посещението ни и срещите с психичноболните хора, психолози, психиатри и социални работници, остана отворен въпросът - извършва ли държавата престъпление за това, че не се полагат достатъчно грижи за психично болните хора?
