Година и половина след решението майчиният език да стане част от програмата на учениците от 5-ти до 8-ми клас, въпросът за изучаването на турски, ромски, арменски и иврит отново излиза на дневен ред покрай подготовката на новия Закон за училищно образование. До миналата година майчиният език се преподаваше от първи до четвърти клас и то основно като свободно избираема дисциплина. В края на мандата си предишното правителство вкара часовете по майчин език сред задължително избираемите предмети.
Предложението за превръщането на майчиния език в задължителен предмет в учебните планове и изучаването му още от предучилищна възраст със сигурност ще породи дискусии, призна пред Дарик авторът на идеята доц. Ибрахим Ялъмов в качеството му на председател на Сдружението за културно взаимодействие. Той е дал предложенията на работната група по новия закон и очаква тяхната позиция. Но дотук не оценява особено успешно практиката турският език да се учи като задължително избираем предмет, защото под тази форма той бил предпочитан от все по-малко деца.
„Убеждават се родителите, че изучаването на майчиния език пренатоварва учениците. Сега имаме следното - майчиния език, религията, английския език, компютърна грамотност са включени в една група избираеми предмети и се казва на детето: „Избери или английски, или турски; или религия, или компютър". Един от сегашните министри заяви, че той много съжалява като видял в ръцете на ученичките от момчилградското средно духовно училище коран, а не държат компютър. Аз бих се зарадвал нашите деца в едната ръка да държат Корана, а в другата ръка", разясни той.
Оценката на доц. Ялъмов е, че законопроекта, който се обсъжда в момента на етап работна група, не се базира на една от най-новите педагогически доктрини - интеркултурното образование. „Според ЮНЕСКО това е най-перспективната образователна система. От гледна точка на нашето сдружение, то създава предпоставка децата от малцинствените общности да се запознават със своята култура, история, своята религия, да отстояват своя език. Освен това интеркултурното образование дава възможност и на децата от мнозинството да се запознаят с културата на малцинствата. Децата да свикнат да уважават културата на другите. Нашите деца трябва да имат българска идентичност. В смисъл на българска гражданска нация. Ние принадлежим към българската гражданска нация. Ние обаче принадлежим и към турския етнос, а вече и към европейската идентичност. Всичко това трябва да сформира децата. Именно интеркултурното образование ще осигури това", коментира той.
Затова и сдружението, в което влизат хора, които се интересуват от местната турска култура у нас, прави своите предложения към бъдещия закон. „Майчиният език и религията да се въведат в учебния материал като задължителни учебни дисциплини. Майчиният език трябва да се изучава не само в училищата, но и в детските градини заедно с българския език. Аз приемам идеята билингвизъм. Децата трябва да знаят и майчиния си език, и официалния език. Разбира се, в съвременните условия трябва да владеят и поне един западен. Език. Ние предлагаме , има такива райони, където в паралелките учат само ромчета или турчета, в тези паралелки да се въвеждат допълнителни учебни дисциплини, свързани с тяхната култура, с техния език и литература, с тяхната история. Майчиният език не може да се усвои само със задължително избираем предмет. Трябва да усвояват и останалата терминология. Това може да се постигне, ако поне някои предмети се преподават на турски език, или на ромски език", обоснова се Ялъмов.
Етапът, на който е обсъждането на закона, а и чувствителната тема, каквато е изучаването на майчин език - въпрос, който безспорно е политически, обяснява и липсата на коментар по същество с днешна дата от страна на Министерството на образованието. Анелия Андреева, която ръководи работната група за новия закон обясни, че това е само един от вероятно спорните въпроси, чието обсъждане предстои да се случи при това публично и в обществото.
„Получихме много предложения, с сериозна аргументация по целия текст на закона, но доста често тези предложения са противоположни. И ако една определена обществена група желае едно, то друга обществена група желае точно обратното. В момента ние продължаваме да обсъждаме предложенията, които сме получили. Работната група се събира редовно и четем текст по текст, предложения, които са постъпили, ги обсъждаме. Що се отнася до майчиния език и религията - и тук имаме разнопосочни предложения. От предложението това да бъде задължителен предмет - както религията, така и майчиния език, до предложението това изобщо да не се допуска в училището. Въпросът с включващото образование на различни малцинствени уязвими групи е много сериозно за нас и то развива въпроса с по-добрия достъп до образование. Така че тепърва този въпрос ще го обсъждаме, предполагам до края на месец септември ще има по-голяма яснота по общото предложение и предварителния текст за на проекта за закон. По-добре малко по-бавно, но по-сигурно да сме получили обществения консенсус по този въпрос", обясни Андреева.
Докато експертите и политиците изчистят позициите си по този въпрос, доц. Ялъмов, който е ректор и на Висшето ислямско училище в България дава още една тема за размисъл - тази за написаното в учебниците, което разделя, а не внушава на децата да приемат различния, другия по етнос и вяра. „Продължават да се представят другите общности като етнос и вяра не като другост, които притежават свои ценности, а нещо различно. Даже някъде си позволяват, че другостта е опасна за съществуването на мнозинството. Разумните хора, моите колеги от сдружението, дори не са помислили, че трябва да се изхвърлят Иван Вазов, Христо Ботев и т.н. от учебните програми. Но вижте какво казва Васил Левски - „Историческото минало не може да се променя". Но ние трябва да направим извода за това историческо минало. Трябва да гледаме повече бъдещето без да забравяме миналото", коментира още Ибрахим Ялъмов.
Очаквано родни партии ще яхнат темата за политическа употреба - практиката дотук показва, че с въпроси като този се цели основно изостряне на тона и оттам повече гласове на изборите. Време е спорещите по въпросите, свързани с религията, етносите и езика у нас да заговорят с аргументи, които гонят не краткосрочни политически дивиденти, а да разговарят с позиции, които търсят пресечната точка на общото етническо съжителство в България, на което сме обречени.
