Ще започна тази история с извинение. Извинявам се на всички държавни служители, които вършат работата си съвестно и заради които голямата държавна машина крета въпреки тъпизмите, нелогизмите и ситуацията, в която думата „администрация" ни плаши или пък разсмива, но и в двата случая сме сигурни, че работата няма да бъде свършена. Ще разкажа моята история, колкото комична, толкова и показателна за състоянието на държавния апарат и заради тях - тези, които успяват да работят въпреки онези, другите, заради които „чиновник" е нарицателно на безделник и некадърник. Защото, ако попитат онези, кадърните, как се работи и как се организира работа, държавата ще спести пари - от хартия и от работна ръка; защото един квалифициран човек ще може да върши повече работа, за по-кратко време и без толкова грешки, отколкото двама - трима, които не знаят за какво са там. Или пък знаят много добре: защото са някой на някой си, а държавната служба е сладка, особено за безделниците, които само черпят от позитивите й, но не инвестират излишни усилия и внимание за нещо, което смятат, че им се полага по право.
Времето е пари: 40 минути = 43 стотинки
И така - ще се постарая да не отнемам цели 40 минути, колкото ми отне на мен да платя „сериозната" сума от 43 стотинки, за да получа справка, за която самото министерство ме информира, че е готова. След няколко ходения до вечно затворената каса, извадих късмет. Две служителки си правеха кафе пред стаята, която съм виждала само заключена. Услужливо те ми обясниха, че касиерката е в отпуска тези дни, но има кой да я замества. Заведоха ме не къде да е, а в стаята на главния счетоводител, на чието бюро между другото имаше пепелник с фасове. Ще кажете, че се заяждам, защото съм непушач, ама все пак - правилата са за всички.
В същата стая бе и бюрото и на заместничката на касиерката в отпуска. Защо има само една касиерка така и не разбрах. Още по-голямо бе учудването ми, когато аз трябваше да обясня на заместничката какво основание да напише в платежния документ и как да попълни квитанцията. Тя скромно ми призна, че е на работа от началото на годината и дори не знае къде точно са кабинетите на колегите й. Е, как служител на няколко дни замества толкова важен човек в министерството като касиерката? Да, сигурно „касиерка" звучи незначителна длъжност, но тя издава фактури както за стотинки, така и за хиляди левове. Със страх и опит да ме отклони за следващите дни, заместничката все пак се справи с голямата задача. Но изчака и главният счетоводител да подпише квитанцията, че в бюджета на министерството ще влязат.... казах ви колко стотинки.
И най-накрая: дългоочакваният момент - след лутане в няколко кабинета и няколко реплики „не сте за нас, идете там", отидох да си взема справката, за която, както вече споменах, получих информация по пощата, че е готова. Да, ама не! Тя е за подпис при министъра въпреки писмото, което ми е изпратило самото министерство. А министърът е в командировка и справката не може да бъде подписана, така че не мога да я получа.
Защо грешат чиновниците?! Заради онези, които постоянно ги карат да работят...
Ще ми кажете „нови са, не им се сърдете". Вероятно и аз нямаше да разказвам тази смешна история, ако нещо подобно не ми се случи и в друго министерство - от тези, които ги има във всяко правителство и които винаги носят едно и също име. Там таксата за справка беше още по-малка - 9 стотинки. Но, фактурата се издаде в три екземпляра. Дали те не струваха повече, отколкото самата справка за 9 стотинки? Даже в нарушение на правилата, оставих моя екземпляр на служителката, която ми даде справката, защото не знаеше дали трябва да вземе фактурата или квитанцията, а вече я нахокаха и то пред мен. Сбъркала и то за късмет, пак за моя справка. Вместо истинското име на шефката си, я написала „Василева", забравила да промени името на стандартната бланка. Затова пък имаше достатъчно време с немалка ирония да ми обясни, че тези справки, които ние, журналистите, искаме от министерствата, само затлачват администрацията и заради нас се правят грешки. А бонуси в тяхното министерство нямало!
Сигурно ще си кажете, какво пък - за първи път ли си има работа с държавната администрация. Не, не за първи път, но ме плаши фактът, че колкото пъти отида в някои министерства, толкова пъти нищо не се е променило. А дали и преди 20 години не е било така? Тогава, признавам, още бях малка да ходя по министерства и да създавам работа на администрацията с наглите си журналистически справки.
Между другото, не ми е ясно, като всяко правителство започва оптимизация в своята администрация, която не означавала задължително съкращение на персонал, какво точно оптимизират? Или ще ми кажете, че преди пет години, за да се платят няколко стотинки, са издавали 20 екземпляра на една фактура, а сега са ги оптимизирали до три? Сигурно е така.
Да припомням ли, че имаше идея да се уеднаквят държавните такси - е, защо в едно министерство справката струва толкова, а друго - повече или по-малко? Става дума за едно листче хартия? Нали имаше такъв проект, даже по една от оперативните програми. Супер успешните оперативни програми!
Нищо, като дойдат следващите управляващи, ще започнат отначало. Даже и настоящите ръководители на министерствата ще започнат няколко пъти отначало. Пак ще си говорим за оптимизация на държавната администрация.
Кога ще си говорим за ефективност?
Отговорът „никога" ми се струва най-логичен, но не го приемам. Не искам да го приема! Умишлено не споменах до този момент думата „корупция", защото за плащането на стотинки към хазната не станах свидетел на такава, а и е тема на друг разговор. И все пак, помислете, дали не й е тук мястото: колкото повече прах върху множеството папки, толкова повече възможности за прикриване на това и онова.
Администрацията е едно от онези неща, които вечно се променят и вечно остават същите. Затова ще се обърна към управляващите, които и без това се опитват да демонстрират, че работят по всички въпроси и оправят бакиите на предишните, които пък оправяха бакиите на по-предишните. Ако успеете да накарате администрацията да работи бързо и качествено, значи можете да успеете във всичко. Въпросът е „бързо и качествено" за вас съвпада ли с представата на нас, обикновените данъкоплатци, а за вас - така нужните ви избиратели? Имам и още един въпрос. Искате ли нещо по-добро за държавата или я харесвате такава - с прашасала администрация?
