Дeфицитът по текущата сметка в бюджета на България да намалее до 10% от БВП през 2007 г. Това е прогнозата на мозъчния тръст Икономист интелиджънс Юнит. Според икономистите България и Румъния ще имат трудности при поддържането на високия икономически ръст през следващите няколко години, съобщи специално за „Портфейл” на Дарик радио Лаза Кекеч, регионален директор на Източна Европа в Икономист Интелиджънс Юнит.
Кои са основните насоки, представени в доклада на ИИЮ?
Една от основните характеристики на този доклад е, че икономическото развитие и в двете страни се е подобрило значително, като чуждестранните инвестиции бележат ръст. Казвайки това обаче, трябва да се знае и че остават предизвикателства и пред 2-те страни – в дългосрочен и краткосрочен план. За дългосрочен – въпросът е, дали двете страни ще могат да поддържат високия икономически ръст от 5% , който бе постигнат напоследък. Защото ако не могат да го направят, всичко друго не е толкова важно.
Ще успеят ли?
Прогнозата е, че няма да могат да поддържат настоящото ниво от 5 на сто, но все така се надяваме, че ще достигнат ръста на икономиките на развитите държави в ЕС, което означава 2 % от БВП. В момента доходът на глава от населението възлиза на по–малко от 30 % от доходите в страните от ЕС. Надяваме се тази цифра да се промени. Когато разглеждаме различните фактори за ръст в тези държави, се получава смесена картина с позитивни и негативни страни. Проблем за България е и много лошата демографска картина. Както знаем, двете държави имат и институционални проблеми. В същото време има и позитивни страни. Например, че сега са много по–отворени към света от преди. Членството в ЕС определено ще повлияе добре на България и Румъния.
Кои са факторите които ще попречат на 5–процентния ръст на икономиката на двете страни?
Сред позитивите за развитие оттук нататък са географското положение, слабите страни са демографското състояние, особено що се отнася до България, институционалният дефицит. Може би в момента България е в центъра на вниманието заради проблемните въпроси, отбелязани в доклада на ЕК. Като цяло обаче нещата се променят много бавно. Остават също някои въпросителни около качеството на човешкия капитал . Макроикономическата политика е позитивна. Много ще зависи и от политиката като цяло, като в същото време има много неща, които следва да се променят. Например демографското състояние, което не може да се промени бързо и лесно, след това и институциите .
Разполагате ли с информация за очаквания ръст на дефицита по текущата сметка в България и инфлацията например?
Това са фактори, свързани с краткосрочната перспектива. Двете държави имат много висок дефицит по текущата сметка – като процент от БВП. През следващите 2 години очакваме той да остане 12 % , с тенденция на бавно намаляване. Все още смятаме, че ще достигне 10 на сто през 2007 година. Леко тревожният въпрос, що се отнася до България и Румъния е , че по–малка пропорция от този дефицит в сравнение с последните 3 години, ще бъде покрита от чуждестранните преки инвестиции. Няма да могат да се постигнат тези много високи нива на преките чуждестранни инвестиции, особено ще се отнася до приватизацията. Ако гледаме на нещата като на процент от БВП, преките чуждестранни инвестиции в България са абсолютно нормални – доста по-големи от тези в останалите развиващи се пазари. Например в периода 2003 – 2005 г. преките чуждестранни инвестиции като процент от БВП достигаха 10, което е изумително високо за България и няма как да се поддържа като ниво. Така че очакваме чуждестранните инвестиции в дългосрочен план да са 6,5 % от БВП, което все още е високо според международните стандарти, но това намаление ще означава, че по-малка част от все така високия дефицит по текущата сметка ще бъде покрит. Също така твърдо вярваме, че България ще се справи изключително успешно със задачата да управлява успешно валутния си борд, докато въведе еврото, което очаквам да се случи около 2010 година.
Какви са очакванията на Икономист интелиджънс Юнит по отношение на кредитния ръст?
Нямаме точни цифри – това е въпрос, който се наблюдава внимателно и в Румъния, както и в целия регион, но този проблем бива управляван успешно и не очакваме никакви кризи в никоя от двете държави. Румъния има и някои проблеми, които в България не съществуват: например те си позволиха разхлабване на фискалната политика, докато тази в България е много строга, заради валутния борд. Има признаци на свърхоценяване на румънската валута - нещо, което не се наблюдава в България. От друга страна, предимствата на румънския пазара са, че той е малко по-динамичен. Румъния няма същия демографски проблем като България. БВП ще остане около 5 % през следващите около 2 години, очакваме малко забавяне през 2006 година в България – около 4,6 % , по-голямо забавяне в ръста на БВП ще има през следващите 10 или 20 години.
Що се отнася до инфлацията, Румъния преодоля този проблем – нивото на инфлацията там вече е доста ниско. Очакваме България да може да изпълни критериите от Маастрихт за членство в ЕС, за размера на инфлацията, дефицита по текущата сметка, лихвените проценти и обществения дълг.
Затова се надяваме през 2010 година България да може да премине към евро. Що се отнася до Румъния, на нея ще отнеме повече време.
