14 януари 2009 г. - ден на мирен граждански протест пред Народното събрание. Денят, в който за пръв път от много време насам, недоволството на обикновените хора от откровените неправди в обикновения живот ескалира до такава степен, че те решиха да го покажат по единствения нормален начин. Или може би по-правилно е да кажа "от прекалено много време".
Ще започна отдалеч. В този ден на площада имаше много и разнородни хора. От "щатните" протестиращи млекопроизводители, лекари, еколози и земеделци, през редови студенти, пенсионери и хора на наемния труд и се стигне до обикновената – ще го кажа без никакви угризения – паплач, която "оцветява" всяка подобна масова изява: футболни хулигани, неонацистки ориентирани групировки, анархисти и провокатори. Именно затова протестът е общонационален - защото всеки има право да излезе на улицата, за да демонстрира активната си гражданска позиция.
Резултатът от вчерашния "мирен" протест беше ясен още седмица преди самата му реализация. Винаги подобни прояви са съпроводени от сблъсъци с органите на реда, винаги има платени провокатори, които да подпалят конфликти и винаги това се знае от полицията.
Реакцията на полицейските органи спрямо агресивните, закачулени псевдопатриоти е напълно оправдана... но в крайна сметка те са максимум 100 души, а протестиращите са близо 3000. Или може би органите на реда са слепи и не могат да различат човек в бяла престилка от бръсната глава с шал на лицето?
В Закона за събранията, митингите и манифестациите ясно, точно и прецизно са посочени хипотезите, при които дадено лице няма право да извършва манифестация. По мое мнение невъоръжени протестиращи не спадат под същия знаменател, под който спадат прикрилите лицата си скинари.
Майките и лекарите не заслужават същото отношение, което заслужават вандалите. А за пенсионерите и студентите, просто няма какво да се коментира - едните са бъдещето, другите са миналото.
Но как реагираха органите МВР на тези обстоятелства?
В следващите редове ще изразя позицията си като гражданин, като студент, като човек.
Вчера, 14 януари 2009 г. органите на псевдореда в държавата преминаха абсолютно всички граници на обществена толерантност.
Конституционно закрепеното право на гражданите да се събират мирно и без оръжие беше грубо потъпкано. Повечето грамотни хора знаят, че Конституцията е "върховен закон", следователно е абсурдно редът за изпълняване на подобен вид право да се санкционира със закон. Не е ли нормално хората да се събират с други хора, за да протестират срещу откровения бандитизъм, без преди това да искат разрешения, които е възможно и да не получат? Отказвам да искам допълнителна санкция от държавата за реализация на конституционно закрепените ми права!
Г-жо Юлия Ненкова, обяснението, че "администратор на интернет сайт" се е обадил и е казал, че на площада има бомба, звучи абсолютно неубедително. Даже, откровено казано, е съшито с бели конци. Ето защо, всеки средно интелигентен човек разбира, че агресията и насилието, упражнени от полицията върху мирните демонстранти, са абсолютно необосновани. Даже Вашето обяснение за разпръскването на митинга си е най-обикновена лъжа, целяща да прикрие страха на управляващите от народното недоволство.
Ето защо в подобен полицейски произвол аз виждам грубо потъпкване на конституционните си права. И за разлика от чупещите лумпени, известни като "ултраси", "хулигани" и подобни клишета, аз ЗНАМ срещу какво протестирам.
Протестирам срещу безхаберието. Протестирам срещу корупцията. Отказвам да търпя полицейски произвол.
Казвам НЕ на политическите трупове от т.нар. "Тройна Коалиция". Тези хора си имат имена - това са същите "стари муцуни", които стояха зад правителството на Жан Виденов. На нас, младите, студентите, ни омръзнаха тези номенклатурчици - Р.Овч., Румен Петков, Александър Лилов, Георги Пирински...
Има и много други. Движение за Права и Свободи - за какви права и свободи въобще става въпрос? Срещу това протестираме. Само че не си мислете, че този път някой ще ви чака да докарате обикновените хора до унизителното положение да чака на опашка за хляб. Този път никой няма да ви чака. Живеем в ХХI век, уважаеми носители на народния суверенитет.
По повод изказването на г-н Михаил Миков, че полицаите са използвали "дозираност на употребата на сила", питам като няма "дозираност", какво ще стане - ще ни биете до смърт ли? Къде бяха биещите полицаи по време на блокадата на таксиметровите шофьори, която парализира София? А като отговор на констатацията, че "МВР разполага с доста по-голям ресурс" задавам въпроса, който си задават повечето хора в активна възраст - "Господин министър, Вие заплашвате ли ни?" Позволявате си да сравнявате "ресурса на МВР" с всенародната воля?
Думите на Павлин Димитров на извънредната пресконференция на кабинета звучат като откровена закана, отправена типично по "ченгесарски". Нима дебелоочието на институциите стига чак до там, че да отправя откровени заплахи към избирателя? Но все пак не бива да забравяме, че това са същите хора, които през зимата на 1997 г. пак даваха заповедите.
Не забравяйте, че властта Ви произтича от народа, а прагът на търпимост много скоро ще бъде прекрачен.
Впрочем, това, което се случи на 14 януари, е само един спонтанен акт на недоволство, проведен в работен ден, в който климатичните условия не позволяваха стичането на много хора.
Всички ние, мирните протестиращи, се разграничаваме от хулиганските прояви на всякакъв род социална утайка. За разлика от тях ние си знаем задълженията... но затова пък си знаем и правата! Бъдете сигурни, че следващия път ще сме повече. Ако тайно си мислите, че по този начин само ядем бой, а не постигаме нищо, жестоко сте се объркали. Защото, господа (само)управници, следващият протест ще бъде пред изборните урни!
Материалът е препечатан от сайта на сп. „Правен свят”
