Нямам. Как да имам, когато ги няма? Няма ги мъжете, които да учат. Няма ги будните, които да събуждат. Няма ги красивите умове, които да водят напред. Животът бавно замръзва, настоящето се изплъзва като песъчинки между пръстите, съсухрена работа. Дори апокалипсис не би помогнал, та нали той се основава върху вярата в някакво бъдещо спасение. Бъдещо спасение? Такова не може да има по тези политически падини, тук върлуват блудници, безхарактерни типове, разрушени създания.
Апокалипсис трябва, но и от него няма смисъл. Демаркационната линия е заличена. Сатаната не може да бъде победен. Стачка, Бинев, оставка, комисия, ДАНС, изчезване, циганска Бърза помощ, Сертов-къде-си, заклан с нож, изнасилване в училище, пряко включване от училището, просим-теб-южно-поточе-мини-покрай-нас, обяснения на хуманитарни комитети, губене на време. Трагедия. Живеем в необратимо време, където и когато нищо няма смисъл. В това време растат децата ни, облъчвани от глупотевини. После не търсете България нито в световния индекс на иновации, нито в световния индекс за регистрирани патенти, нито в световния образователен индекс. Няма я там, защото денонощно занимаваме децата ни с неща, които не водят до прогрес.
Замислете се. Замислете се какво се случва с умовете на децата, подложени на тази воняща тематична агресия. Изборът на темите в обществото няма нищо общо с важните теми в света днес. Пропуснете една седмица от случващото се тук, въздигнете глава от кладенеца с тиня, за да се потопите пак в него. Българският политически живот, ох, ще спра за миг, че Борислав Борисов (казват, че бил професор), вероятният нов председател на Комисията по култура, иска да влезе, та българският политически живот е връхна точка в пошлостта. В българският политически живот няма герои. И да, простете, но Велислав Минеков (той със сигурност е професор) е прав, че някои неща се случват в "алгоритъм на ежедневен срам". Срам от липсата на герои. Герой е онзи смъртен, който е направил нещо тъй невероятно, че при кончината си остава спомен, който не умира и - естествено, по гръцки - става Бог. Постиженията на ония герои, колкото и фантасмагорични и нечовешки, вдъхновявали обикновените хора да мечтаят за нови възможности на човешкото съществуване. Постиженията на кои български политически герои вдъхновяват за нещо?
Днес не е необходимо да вършиш чудеса от храброст, да бъдеш невъобразимо смел и силен, че да бъдеш герой на малки и големи. Героите - простете за клишето - помагат да сбъдваме мечтите си, да живеем по-добре, ала най-важното - притежават качества, които бихме искали и ние да притежаваме. В днешният български политически живот, 25 години след падането на Стената, няма такива герои. Посочете ми един, чиито качества бихте искали да притежавате. Все си мислехме, че договорът с дявола е само един и Гьоте вече е намерил кой да го сключи, то се оказа, че желаещите тук са безброй.
Нарастващата трескавост преди избори, търсенето на знаци, че - ето, виждате ли, идват героите, идват спасителите - днес е отстъпила път на отчаянието. Най-тежките години на 20 век, свързани с войни, глад и епидемии, днес се повтарят на българска почва с войни на тефтерчета, дансове и тъпаци, абсолютен духовен глад и епидемия от простащина. Слави Бинев днес е новото хапче, което ни дават, за да замъглят съзнанието, защото идва Борислав Борисов. Но Слави Бинев е само скромно изпитание, тегобите тепърва предстоят. "Après moi, le déluge", дето вика Луи XV, ама нали пречеше, че Слави Бинев знае френски. Борислав Борисов, обзалагам се, знае руски. За културата - seulement le temps dira, но за нашите си медии, не разбрах какъв е този шум. Че дневният ред на нашите си медии досущ прилича на нощния ред на Биад, какво толкова - чалготеки, риалити забавления, жизнеутвърждаващи турски сериали, сутрешни блокове, ох, какви сутрешни блокове, гарнирани с новинарски емисии, които са сводка на ужасиите, но не и на откритията на човечеството.
И все пак лек има, защото герои няма. Виктор Юго имаше решение ("бичуване на всички смешници, воглаве с най-главния"), ала ние сме миролюбиви. Няма да правим така.
Лекът е пълно изолиране от действителността. Да са живи и здрави младите, да учат чужди езици и нито за миг да не слушат, гледат, прочитат нищичко от България, тук герои на политическата сцена няма. Тук няма хора на усилието, които с ум и сърце се домогват до повече. Тук има хора на безсилието. А светът е отворен, мили деца, гледайте го с отворени очи. Защото тук няма.
