След като Прага и Вашингтон се споразумяха за изграждане в Чехия на радарна станция от системата на антиракетния щит, Дмитрий Медведев съобщи, че Москва има готовност да реагира на разгръщането на елементи от националната ПРО (НПРО) на САЩ в Източна Европа "с военнотехнически методи". "Известия" реши да проучи какво представляват тези методи.
"Руският потенциал за ядрено възпиране изобщо не е застрашен от системата за ПРО на САЩ в Източна Европа", обърка ни донякъде генерал-майор Владимир Дворкин, бивш началник на Четвърти научноизследователски институт към Министерството на отбраната (разработвал планове за употреба на ядреното оръжие). "За да бъде свален един наш боен заряд, са необходими близо 10 противоракети (почти всичко, което се планира да бъде разположено в Полша). А Русия има няколкостотин подобни бойни заряда", каза той.
Такова е положението само за момента. Опасността според генерала е другаде. Изграждането на елементи от ПРО на САЩ в Източна Европа е продължителен процес. И ако днес е доста спорно дали това заплашва Русия, утре или вдругиден заплахата може да стане реална. Затова трябва още сега да търсим асиметрични мерки с цел да уравновесим тази заплаха и да запазим принципа за гарантирано нанасяне на ответен ядрен удар. Няма как - тъкмо този хипотетичен "удар" си остава крайъгълен камък на руско-американските отношения в сферата на стратегическото възпиране.
Според експерти, Русия разполага поне с два варианта за противодействие срещу американската НПРО в Европа, които не изискват много средства, но са твърде ефективни. Първият е стратегически - да ускорим темпото, с което се поставят на бойно дежурство най-новите комплекси "Топол-М", мобилни или базирани в шахти.
"Топол" стартират много по-бързо от всички досегашни руски балистични ракети, затова пусковете трудно се регистрират от радарите, включени в НПРО. А началният етап от траекторията им, когато набират скорост (очаква се, че американците ще могат да ги прехващат точно тогава), трае далеч по-малко. Едва 5 минути. Това не е достатъчно, за да стигнат противоракетите от Полша до местата, където са разположени нашите ракети - край Саратов или Иваново.
Освен това Руският флот започна да превъоръжава атомните подводници тип "Делта-4" от проект 667 с новите морски междуконтинентални ракети РСМ-54 "Синева". За разлика от техните предшественички - балистичните ракети "Скиф", те носят вече не по 3, а по 6 ядрени бойни глави. За да бъдат оборудвани с новия комплекс, всичките 6 кораба от този клас бяха съответно модернизирани.
През март 2007 г. флотът получи първия подводен ракетоносец от ново поколение "Юрий Долгоруки" (тип "Борей" от проект 955). Русия ще разполага с 6 такива подводници и всяка ще бъде въоръжена с 16 бр. от най-новите морски стратегически ракети "Булава". Според конструкторите от Московския институт за топлотехника, "Булава" ще носи от 6 до 10 ядрени бойни глави. Предвижда се това да бъдат същите хиперзвукови маневриращи блокове, каквито се монтират на "Топол-М".
Вторият вариант за Русия е неядрен отговор срещу НПРО. Москва се готви да разположи в непосредствена близост до руските граници най-нови оперативно-тактически комплекси "Искандер". За такава възможност спомена неотдавна генералният секретар на Организацията на Договора за колективна сигурност Николай Бордюжа. Това ще е напълно достатъчно, за да може ракетите, базирани в Калининградска област, да "покрият" Полша, а тези в Беларус - Чехия.
Характерното за"Искандер" е, че комплексът е напълн
о автономен. Установката побира в "каросерията" си две балистични или четири крилати свръхзвукови ракети и може да ги изстреля само след няколко минути, щом се получи команда. Специалистите твърдят, че балистичните ракети, пускани от "Искандер", днес е също тъй трудно да бъдат прехванати, както и ядрените "Топол-М". Те не само летят с огромна скорост, но освен това активно маневрират по време на полета. Комплексът унищожава цели в обсег 500 км.
Всяка такава ракета може да бъде снабдена с обикновена (но съпоставима с ядрен боеприпас по разрушителна сила) или касетъчна бойна част от 54 елемента - осколъчно-фугасни, с проникващо действие или от друг тип. Собствената система за прицелване на комплекса е толкова чувствителна, че ракетите могат да поразяват всякакви цели (включително подземни, маломерни, подвижни, широкоплощни) дори в безлунни нощи с точност плюс-минус 2 метра.
Крилатите ракети са още по-опасни, тъй като могат буквално да се прокрадват на височина от 1 до 5 метра над земната повърхност, да заобикалят неравностите на терена, с гаранция да поразяват всяка високозащитена цел. Регистрирането, камо ли прехващането на подобни оръжия днес е невъзможно, не само за системата за НПРО (чието предназначение по принцип е различно), но дори и за най-модерните американски зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът".
Експертите не крият, че комплексите "Искандер" имат много голям потенциал за увеличаване на бойната ефективност. Например ако Русия излезе от Договора за ракетите със среден и малък обсег, който ни забранява да разработваме, произвеждаме и разполагаме ракети с наземно базиране и обсег от 500 до 5000 км (този сценарий е възможен и Кремъл вече предложи на Белия дом консултации за преразглеждане на документа), "Искандерите" ще се комплектоват с ракети с увеличен радиус на действие.
Говори се, че необходимите за целта двигатели били създадени още по съветско време и просто чакали в складовете да дойде подходящ момент. Ако се монтират такива на ракетите от бойния комплект на "Искандерите", на прицел ще бъде вече цяла Европа, включително базите на САЩ в Румъния и България, а също и складът за ядрени боеприпаси в Германия. (БТА)
о автономен. Установката побира в "каросерията" си две балистични или четири крилати свръхзвукови ракети и може да ги изстреля само след няколко минути, щом се получи команда. Специалистите твърдят, че балистичните ракети, пускани от "Искандер", днес е също тъй трудно да бъдат прехванати, както и ядрените "Топол-М". Те не само летят с огромна скорост, но освен това активно маневрират по време на полета. Комплексът унищожава цели в обсег 500 км.
Всяка такава ракета може да бъде снабдена с обикновена (но съпоставима с ядрен боеприпас по разрушителна сила) или касетъчна бойна част от 54 елемента - осколъчно-фугасни, с проникващо действие или от друг тип. Собствената система за прицелване на комплекса е толкова чувствителна, че ракетите могат да поразяват всякакви цели (включително подземни, маломерни, подвижни, широкоплощни) дори в безлунни нощи с точност плюс-минус 2 метра.
Крилатите ракети са още по-опасни, тъй като могат буквално да се прокрадват на височина от 1 до 5 метра над земната повърхност, да заобикалят неравностите на терена, с гаранция да поразяват всяка високозащитена цел. Регистрирането, камо ли прехващането на подобни оръжия днес е невъзможно, не само за системата за НПРО (чието предназначение по принцип е различно), но дори и за най-модерните американски зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът".
Експертите не крият, че комплексите "Искандер" имат много голям потенциал за увеличаване на бойната ефективност. Например ако Русия излезе от Договора за ракетите със среден и малък обсег, който ни забранява да разработваме, произвеждаме и разполагаме ракети с наземно базиране и обсег от 500 до 5000 км (този сценарий е възможен и Кремъл вече предложи на Белия дом консултации за преразглеждане на документа), "Искандерите" ще се комплектоват с ракети с увеличен радиус на действие.
Говори се, че необходимите за целта двигатели били създадени още по съветско време и просто чакали в складовете да дойде подходящ момент. Ако се монтират такива на ракетите от бойния комплект на "Искандерите", на прицел ще бъде вече цяла Европа, включително базите на САЩ в Румъния и България, а също и складът за ядрени боеприпаси в Германия. (БТА)
