По Коледа ставали чудеса, казват хората. И аз им вярвам, защото да вярваш в чудеса в България е един от начините на оцеляване. Вярно, времето още е топло, няма пухкав сняг, който да ни напомня, че Добрият старец се е запътил и към нашите земи, но пък коледните звънчета вече зазвучават в пространството. И може би точно глобалното затопляне е причината българските чудеса леко да се разминават с българските очаквания.
Чудо номер едно. Вместо да развърже чувала с подаръците, да разтвори държавната хазна за коледни премии, властта взе да прави точно обратното. Да влиза в частните каси на задлъжнели търговци и да им прибира оборотите. Чудесно, ще възкликнат всички редовни платци на данъци и злорадо ще потрият ръце за тази позакъсняла справедливост. Обаче! Винаги има едно „обаче”. И то е свързано с тази, типично българска властова линия на поведение „Хайде, юруш, да натрием носа на 5-ма, за да се сетят останалите 5 000”. Защото, да се замислим, нормално ли е длъжниците в град Русе, където вчера бяха проведени наказателните акции да са 18 882-ма души, а бирниците да наказват трима? Ами останалите? Има ли толкова ударни бригади, които да нахлуват в апартаменти, кабинети, офиси и бакалии и като в холивудски екшън да разбиват блиндираните каси, пращящи от пачки и ценни книжа? Къде е справедливостта за всички, дължащи данъци? Ами за онези, които изобщо не са ги декларирали и нищо не дължат, но също имат доходоносен бизнес, но в тъмната половина на икономиката? Кой ще нахлуе в лимузините и хотелите им, в многоетажните им къщи и вили и в охолните им животи?
Има нещо страшно сбъркано в тези скокливи акции, които би трябвало да уверяват т.нар. „обикновени” хора, че държавата се грижи за справедливостта. Защото второто чудо, което се очертава предколедно е много подобно на първото. Пак ударни групи, но от инженери и гневни съседи от известно време обикалят из блоковете в столицата из апартаментите, за които има подозрения, че крадат парно. И пак ще „изгорят” 20-тина души, които няколко зими поред са твърдели, че нямат радиатори, но в домовете им е имало безплатна топлина. И всички останали „крадци на парно”, които ще бъдат подминати от наказателната акция, ще се греят на воля и никой няма да ги закачи.
И докато все така се раздава справедливост „на парче”, никой няма да вярва на държавата, че си върши работата уместно и по правилата. Винаги ще има хитреци, които ще намерят начини да скрият оборотите от касите си, да издават указания как се укриват данъци, как се прави сенчест бизнес, как се прекарват цигари през границата, как се произвежда фалшив алкохол, как се живее и работи чудесно на гърба на останалите глупаци, които плащат данъци и осигуровки и се мъчат да правят бизнес по европейски правила.
И понеже все пак Коледа наближава, оставям за накрая чудо номер три. Виетнамците се завръщат. Каква чудесна новина! С тях ще се завърнат дънките „Пирамид”, ризите от пясъчна коприна, поомачканите кожени якета и разцвета на техния преддесетоноемврийски жълт тарикатлък, който ние така успешно приложихме в годините на прехода. И, горките виетнамци, ще се завърнат, само за да разберат разочаровано, че ние отдавна живеем по правилата на биташкия бизнес, завзели сме тяхната ниша и дънки има в изобилие. Добре ще са дошли, само ако имат нови трикове, които да усъвършенстват андрешковския ни начин на съществуване.
*справедливост за всички
