Не са много начините да се измери напредъкът във войната в Афганистан, но има една конкретна мярка за неговата оценка и това е броят на военнослужещите от коалицията, убити по време на конфликта. Премерен с този аршин, юли се превърна в поредния зловещ месец за американските войници - 66 от тях бяха убити - повече, отколкото през всеки друг месец. Що се отнася до британските сили, 80 наши бойци загинаха тази година, в сравнение със 109 за цялата 2009 г.
Този уикенд британските сили отбелязаха успех в новата си кампания в южната част на страната - операция „Тор Шезада", в която прочистиха територията около град Сайдабад. Но подобни настъпления, колкото и да правят чест на участващите в тях войски, понякога се осъществяват, след което преминават в отстъпления, без британската общественост да получи и най-бегла представа дали печелим или губим войната. Талибаните могат временно да се изтеглят, след което да се прегрупират - малко вероятно е това настъпление да се окаже решително. Истината е, че не печелим войната; по-голямата истина, която рано или късно ще трябва да признаем, е, че във военно отношение това не е война, която може да бъде спечелена.
Един от положителните аспекти на осеяната с много спирки световна обиколка на премиера е, че той говори без недомлъвки за изтеглянето на британските сили от Афганистан. В. „Индипендънт" бе писал, че трябва да се подготвяме да започнем поетапно и дисциплинирано изтегляне през ноември - макар че всеки времеви график зависи от събитията. А това означава да ускорим политическите преговори, които трябва да придружават нашето изтегляне, включително да сторим това, което някои полеви командири вече предвиждат: да преговаряме с талибаните.
Политическият контекст на този конфликт бе натрапен твърде брутално на вниманието на обществеността от Дейвид Камерън в друга реч по време на пътуванията му по света, в която той изтъкна, че съществуват тайни спогодби между елементи от пакистанските военни и разузнавателни среди и талибаните. Тази откровеност, засягаща способността на части от елита на Пакистан да води двойна игра, ухажвайки тероризма, вече доведе до това, че шефът на пакистанските разузнавателни служби отмени посещението си във Великобритания.
Можем да осъждаме изумителната нетактичност на премиера да направи тези забележки именно в Индия - точно този факт предизвика най-голямото възмущение в Пакистан - и не по-малко да съжаляваме за това, че той не призна, че Пакистан е дал повече жертви в борбата с екстремизма и Ал Кайда от почти всеки друг играч в този конфликт. Въпреки всичко това Камерън дръзна да говори открито за една реалност, която обикновено споменават помежду си само експертите и дипломатите.
Изглежда, тази откровеност се дължи на някои от военните документи, изтекли тази седмица в сайта на Wikileaks. Това обаче не оправдава публикацията им. Несъмнено те потвърдиха реалности, които преди това бяха оспорвани, включително мащаба на жертвите сред мирното население. От само себе си се разбира, че властите заклеймяват всяко изтичане на военна разузнавателна информация като заплаха за националната сигурност. Но в този случай, когато хиляди документи са направени публично достояние, извън възможностите на сайта е да преценява какви рискове крият материалите за отделни индивиди.
Публикациите изложиха на опасност живота на реални хора, включително на онези афганистанци, които са сътрудничели на коалиционните сили и сега живеят в страх от възмездие. В. „Индипендънт" е привърженик на максималната възможна откритост при осъществяването на обществените дела, но човешкият живот има твърде висока цена, за да се плаща с него за този принцип.
Нашият приоритет сега е да дискутираме тази война рационално, да погледнем в очите реалността на войната в Афганистан, която не само не намалява заплахата от тероризма във Великобритания, каквато е привидната й цел, а дори подклажда екстремизма у дома. Неотдавнашният унищожителен анализ на бившата директорка на МИ-5 Илайза Манингам-Булър за начина, по който конфликтът в Ирак всъщност е допринесъл за отчуждаването на британските мюсюлмани, е приложим и в този случай. Афганистан не е толкова явна причина за неприязън, колкото Ирак, но конфликтът изостря проблема с екстремизма у дома, вместо да го тушира.
Без да отричаме смелостта на британските и коалиционните сили при воденето на тази война, сега трябва да гледаме през призмата на политическа стратегия за изтегляне, която да включва ангажиране на талибаните в Афганистан и Пакистан. Повечето британци, макар и неохотно, са готови да приемат британски жертви в конфликт, който има ясна, постижима и разпознаваема цел. Тази война няма такава цел. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да помогнем за сформирането на следвоенно афганистанско правителство, което да не се държи като домакин на Ал Кайда и да поделя в достатъчна степен властта, за да избегне връщането към открити вражди. Онова, което не можем да направим, е да го постигнем това само с военни средства. (БТА)
