Жителка на Цар Калоян: Даже нямаме къде да спим
Жителка на Цар Калоян: Даже нямаме къде да спим / БГНЕС
48-годишна жителка на Цар Калоян, чиято къща се намира на централната улица в града, разказва пред Дарик как е станало наводнението. Нейната къща е една от съборените почти до основи:

Разкажете ни какво се случи?

Ами, дойде водата, бяхме с бабата. Синът ми дойде от работа да помага за водата, като видял, че има наводнение… и не можахме. То направо откачи пората и влезе водата, направо бучи навсякъде – маси, хладилници, вода навсякъде. Едва изкарахме бабата от водата, даже падна и каза: „Оставете ме да ида с водата, поне да се отърва”. Бабата се уплаши, едва я спасихме и я занесохме у комшиите. Две вечери станаха, цялото семейство сме при комшиите. Притесняваме се, дрехи ни дават.

Къщата ви не е стара, кога е строена?

Къщата не е стара, напълно направихме ремонт. Двама сина имам за женене вече, прозорци сменихме, врати, всичко. Тъкмо слязохме вече на стъпалата навън да правим ремонт и нищо не остана вътре. Даже нямаме къде да спим.

Очаквате ли някой да ви помогне? Държавата?

Ами, тази сутрин минаха само, за да питат за дюшеците, питаха колко души сме в семейството… пет. Минават раздават вода, хляб. Тази сутрин дадоха храна – сирене, кашкавал.

Защо стана това според вас? Има ли виновни?

Не знам. Казаха, че някакви язовири имало. И от дъжда идваше вода, обаче чак толкова вода от дъжда не сме видели. Вече 30 години стават, откакто аз живея в това семейство, такава вода не съм видяла. Казват, че от язовирите било. Даже има навсякъде риби.

Защото не са поддържани ли?

Дъждът е разбил стените и имаше малко вода, обаче изведнъж… Синът вика: Майко, стягай се, навсякъде ще влезе. Той дърпа вратата, аз я натискам, но я откачи и водата влезе и вече разбиваше навсякъде.

Освен с храна и дюшеци, с какво друго очаквате да ви помогнат?

Не знам, нищо не са казали.

Вие какво бихте искали да получите?

Какво да получа?! Каквото ни дават. Нали виждате какво става. На пътя сме, петима души сме на пътя, почна да мирише. Дрехите вече са ни кални. Казваме си тук да изчистим, ама то и тук е напукано. Не остана нито кухня, нито баня. Не знам пет души какво ще правим с това семейство. На пътя сме. Две вечери стана у комшиите, дето идва жената „Ела, недей да се притесняваш. Елате да ядете без да се притеснявате”. Носят на децата и отвън ядат, на масата. Трябва да сложим едно легло тук, понеже се притесняваме.
Последвайте ни

Интервю