Председателят на КНСБ Желязко Христов в "Седмицата" на Дарик радио
Чухте ли министъра на финансите?
С повече уважение, при уважението ми към него, слушах вас в правотата на въпросите ви и в търсене на истината. Това, което чух днес от министъра, съм го слушал досега сто и един пъти.
Добре, обаче той има разумни аргументи. Значи, той казва - не е само въпросът, че има пари, а че съотношенията в икономиката ни са такива, че ако тези пари ги дадем всичките за заплати, ще стане като 1996 г.
Очевидно историята трябва да ни учи, г-н Вълчев. Аз не приемам такъв аргумент и опазил ни Бог от подобна теза. 1997 г. и катастрофата през месец януари - икономическа, финансова и социална, да не забравяме банковия верижен срив тогава, да не забравяме, че във валутния резерв на страната имаше 300 милиона дойче марки, и да не забравяме, че не заплатите направиха хиперинфлацията, а кражбите, злоупотребата, българската корупция и българското управление. Така че в никакъв случай не можем да се впишем сред тези хора, които доведоха тогава страната до катастрофа. Припомням, че тогава заплатата на българския учител беше 8 долара, пенсията на пенсионера - 2 долара, а в реалния сектор заплатата беше 10 долара. Така че вероятно отново заплатите са виновни за средногодишната инфлация. Сега разбрах, че не румънците били виновни пък, от финансовия министър, за инфлацията в тези месеци от туризма си в България и за това, че купуват стоки оттук. Сега разбрах, че очевидно не и бурканите са тези, които, така, увеличиха инфлацията в доста критични граници за последните години. Но в никакъв случай заплатите в България.
Какъв изход виждате вие?
Страхувам се да ви призная, че не виждам скорошен изход. Болезнено е да назова пред вашите слушатели, че днес и утре не се водят преговори на отраслово, на национално равнище, т.е. не беше чут и апелът на президента от вчера в събота и неделя да се преговаря на експертно равнище от националния стачен комитет на българските учители и представители на българското правителство.
Не се преговаря, казвате, така ли?
В момента не се преговаря. Аз не знам за какво ще отивам утре да се отзовавам на поканата на президента в 16.30 часа. Вероятно за да го информираме, че за нищо не е преговаряно в събота и неделя. В такава държава живеем, не се чува гласът и на държавния глава включително като послание. Той отправи апел в събота и неделя да се финализират преговорите и да се върви към един разумен, достоен изход за двете страни. Как това става без преговори не зная. Вчера бях свидетел на това, че, аз знаех, че има вариант на правителството, той беше изговорен от Даниел Вълчев пред стачния комитет, за въпросните три пъти по 10, октомври, май и октомври следващата година, плюс две по 5 - януари и октомври, и плюс една идея да се вкара, само дето не разбрах кога, т.нар. по закон 13-а заплата, която се издължава три пъти на българските учители, извоювана назад във времето, за 24 май, 15 септември и коледното парче от тази заплата, да се вкарат в основната заплата. И нищо повече не сме чули.
Вместо да чуем разумни аргументи в посока на изход от конфликта, вчера чухме от финансовия министър пред президента, че той няма мандат и за тази оферта, която е обсъждана и изговорена от министъра на образованието, т.е. кабинетът няма видимо единна позиция. Вместо това, вместо отговорност на българския премиер, при цялото ми дълбоко институционално уважение, аз чух такава скверн по адреса на синдикатите вчера в българския парламент, която не граничи само с клинично, така, понятие параноя, но която граничи с грубо манипулиране на обществото и изговаряне на неща, които не само са далеч от истината, те никога не са се състояли. Защото синдикатите, национализирани единствено в българската държава 1992 г., не прощават лесно и на днешната опозиция.
Я чакайте сега по това, което твърдят от управляващите, че протестът се финансира от опозицията.
Мога да изговоря много остри думи. Ще ги спестя, освен параноя, нечисто интригиране на обществото, безотговорно говорене на премиер по този въпрос пред българския парламент, показан пред българското общество като изговаряне. Има служби в тая държава, има финансово контраразузнаване, има главна прокуратура, аз днес предлагам да се сезира главната прокуратура и да започне проверка на т.нар. плащане на синдикатите от българската опозиция. Това е, това е безумна теза, това не е теза, която води към изход от конфликт. И затова по-нататък няма да изговоря груби думи.
И от себеуважение, разбира се, не само към институцията напремиер.
Вижте сега, БСП очевидно ги е страх да вдигнат заплатите, за да не докарат нещата там, докъдето обикновено ги докарват, както стана 1990 г. при Луканов и както стана 1990 г. при Жан Виденов. Тяхното благоразумие може би има, има някакъв здрав смисъл. Понеже два пъти точно по тази схема са се проваляли в управлението, сега са готови на всичко, включително на конфликт със синдикатите, само и само да не го направят същото.
Ако историята ги е поучила и са направили прочит на новата и стара европейска история, който е обявил война на синдикатите, не е завършил в печеливша посока. Както виждате, синдикатите, единият, а и другият следващата седмица, вероятно на подпис след решение ще се оттеглят от изработения, аз съм посветил усилия на това, заимствал съм го, знаейки, че те идват на власт. И знаейки, че популизмът в предизборното говорене ще очаква изпълнение, те идваха на власт с два пъти, с 20 процента ежегоден ръст на доходите. Ние си давахме сметка, че това говорене носи рискове, и затова отидохме на заимствания пакт от Ирландия, с икономически и социални политики обвързано, за да не се случват, не дай боже, кризи. Не само че не стигнаха до своите обещания, до изпълнение на своята програма, ами и няма шансове да си изпълнят в никакъв вид програмата си. Вчера в първата консултативна среща вместо приоритет на приоритетите, хайде да не е 5 процента, толкова искат българските учители, хайде да видим колко е разумният процент, да се изведе като приоритет на приоритетите българското средно и висше образование, вместо това научихме, че в бюджет, макрорамка 2008, бюджетът за средно и висше образование ще бъде 4.08, т.е. по-малко и от тазгодишното.
Ама тук не сте чули. Чакайте, чакайте. Тук не сте чули министър Орешарски. Той каза, че това е по новата система за преизчисляване на... за изчисляване на процента от брутния вътрешен продукт и че всъщност за миналата година било 3.9 и сега става 4.1, каза той.
Сега, ние четем това, което пише в...
Тоест имало най-голямо увеличение.
Това, което четем, пише по редовете на макрорамката на бюджета. Ако работят заедно със синдикатите и с работодателите по макрорамката, очевидно яснотата ще бъде по-добра. Няма да гадая. Цифрите на правителството, хвърлени през медиите, това не е сериозен стил. Разбирате ли? Значи, това, което вчера в прав текст беше казано - делът от брутния вътрешен продукт е 4.08. Това, което ние знаем за 2007 г. и ако отворим макрорамката на бюджета, там пише - 4.18 от GDP за 2007 г. Значи, тези приказки, манипулации и прочие, аз не преподавам финанси, преподавам други науки, но това е цифрата, с която вчера се боравеше.
Как мога да не кажа например добра дума за фонд "Интелект", че там има за 2007 година 20 милиона лева, за фонд "Интелект" за кандидатстване по проекти от българската наука, от общностите на българските научни институции, и че има добър знак следващата година тези пари да са 60 милиона. Справедливо очевидно са преоценили това, че ако ще правим икономика, основана на знанието, на иновациите, на модернизация и на технологии, очевидно и парите за висше образование и за средно, но и за наука, трябва да бъдат със стъпка нагоре.
Къде има процедури за стачни действия в момента? Цитиран сте в печата да казвате в леката промишленост, металургията, транспорта и висшето образование. Може ли да бъдете по-конкретен?
Процедура за протести има в "Кремиковци", допълвам още. Процедура за протести има в сектор транспорт, изцяло частен сектор на превозвачите, които не са намерили верните решения в партньорството с турската държава. И вероятно следващата седмица ще бъдат изговорени проблемите им пред публиката. Има процедури в доста сектори...
Това са, които... международните рейсове и камиони, така ли?
Говоря за международните камиони, да.
Там ще има протести.
За това, че и там интересът на България не е достатъчно защитен например в сравнение със съседна Турция.
Така.
А нали сме крайна граница на Европа и все пак, създавайки добросъседство, партньорство с източната ни съседка, е нужно да отстояваме секторни интереси на българската държава в контекста на европейския интерес.
Какво точно, там е... както разбирам, ТИР-ове започват да блокират пътища.
Вероятно следващата седмица ще има подобни действия от страна на частни транспортни фирми. Те не бяха чути преди няколко месеца. Водил съм разговори с транспортното ведомство по тази тема. Очевидно през следващата седмица трябва да ги...
Какъв е... Чакайте. Кой срещу кого ще протестира? Не работниците... Чакайте, дали вярно ви разбрах. Не шофьорите ще протестират, а ще протестират всъщност целите фирми срещу нещо, което не е направило правителството, така ли?
Цялата фирма представлява мениджмънт, капитал и работна сила. Работната сила както винаги е потърпевша от неверните решения. Така че е естествено да протестират шофьорите в тези фирми.
Срещу кого? Срещу тези, които са им работодатели, или срещу правителството?
Срещу незащитени интереси на българската държава, респективно на българския бизнес и българските работници в транспортния сектор.
От държавата?
От държавата.
Тоест протестът ще е срещу държавата, ще блокират пътища.
Те не искат заплати от държавата, те не искат заплати от държавата, те искат да си заработват своите заплати, а държавата да им създава интерес, така че...
Какъв е точно проблемът, кажете с две думи?
Турските превозвачи да не изземват бизнес и работническия интерес на българските превозвачи.
Как става това изземване?
Ами, това става като започнете от количествата гориво, с които имат право българските превозвачи да влизат в Турция, и количества гориво, с които турските превозвачи имат да влизат като право в България, което е в съотношение 3 към 1. Това очевидно е незащитен интерес за българския бизнес, а оттам и на работниците.
Като се премине оттам как българският превозвач, като отиде до Турция, трябва да стои 15 дни, защото са създали ужасна система за обслужването, а турският превозвач изсипва тук стоката и оттук товари и отива към Европа. И българската държава няма сигурност, контрол и гаранции по този въпрос. Тя темата е доста отговорна и професионална, тя ще бъде изговорена...
Давайте нататък. "Кремиковци" стачкува. Кога започва стачката в "Кремиковци"?
„Кремиковци" се готви за публичен протест, защото...
Кога?
...не са сигурни работниците в бъдещето на своето предприятие.
Кога?
Хем ще се строи сателитен град от северната страна на София, хем работниците не са сигурни в предприетите инвестиции, хем има програма, която до края на октомври трябва да бъде отчетено изпълнението и Министерството на околната среда и водите да даде по-нататъшен път на развитие на "Кремиковци" - въпроси, по които българската държава, която е и съсобственик на миноритарен пакет в "Кремиковци", очевидно трябва да реши в диалог с местната власт, с позицията на правителството и с отговорността на мениджмънта и собственика на "Кремиковци".
Кога излиза тази стачка, в смисъл изтича предупреждението? В "Кремиковци"... Да. ...се готви демонстрация в София. Кога? Деня е трудно да назова днес. Но другата седмица ли ще бъде или по-другата, или... Заявена е до края на месец октомври. Така, значи "Кремиковци". ТИР-ове блокират пътища. Друго какво ще има? Аз не искам да бъде това извадката от нашия разговор - ТИР-ове блокират пътища. В сряда ще бъдат изговорени проблемите на българските превозвачи в контекста, пак казвам, и на европейския интерес, и на българския, и това, което става в партньорство с турската държава. В сряда вероятно те ще обявят, представителите на работниците, представителите на мениджмънта, техните намерения за отстояване на позициите. Моята работа е да опитам своевременно да направя двустранната среща на работници и мениджмънт с българското правителство в лицето на Нататък. В градския транспорт нещата? В София, Пловдив, Варна, Бургас, големите градове? О, градските транспорти са в доста шарено състояние и драматично. От ликвидирани градски транспорти благодарение на умели управления, в кавички, в Русе до неустойчив стабилитет в Бургас, до трагедията на транспортната фирма в Пловдив, повод по която... Не, вижте, по-просто да ви питам. Ще спре ли градският транспорт в рамките на месеца някъде? Мисля, че такава готовност заявена няма, има заявени позиции за солидарност с българските учители. Тоест единствено като подкрепа ще могат да спрат, заради подкрепа към учителите. Има ли такава процедура? За това става дума. А има ли такава процедура, значи, без ти да стачкуваш... Процедурата по закон за солидарност позволява подобни движения. А за колко време като спира, може ли цял да спре? Може да спре за един час, може да спре ежедневно и може да натрупва стъпаловидно часовете на прекъсвания на транспорта. Тоест ако не се реши въпросът с учителите, кога ще се натрупат стъпаловидно нещата, тъй че да няма рейсове, тролеи и трамваи? Трудно ми е да отговоря сега на този въпрос. Все пак КНСБ има свой национален стачен комитет, който вероятно през следващата седмица ще се произнесе какви действия на солидаризация с българските учители, ако не се намерят решения, ще бъдат предприети. Други сектори, в които ще има големи протести? Има напрежение в реалния сектор. Редно е да призная, че ние постигнахме с българските работодателски структури добри решения по повод, за първи път в национално споразумение по повод на препоръчителния минимален индекс за нарастване на работните заплати. Средно годишно постигнахме 12.9 плюс 2 процента от падането на осигурителната тежест, около 15 процента. Защо не се тресе по тази тема реалният сектор? Защото в доста от браншовите договори се отиде на над 20 процента, а в редица фирми от реални сектори - на по-високи измерения. Синдикатите отговориха 26 процента с работодателите ръст на осигурителните прагове. Това не го е направило българското правителство, то не е стояло срещу бизнеса да договаря, то е препоръчало да се договаря, така че свършили сме си в максимум работата. Къде е проблемът? Проблемът е, че българското правителство не своевременно разчете и не промени политиката си. Какво можеше да направи в края на миналата година... И на клеймящия днес синдикатите премиер съм му го изговарял в очите, и на финансовия министър, и на останалите. Господа, инфлацията ви е 7.3 през тази година. Следващата година.../лоша връзка - бел.ред./ ...и заради конвергенцията на цените, и намерението ви от юли месец да вдигнете цената за производствени нужди на ел.енергията. Ето това е също един проблем, който тресе и бизнеса, и работниците. Има рискове. Хайде в публичния сектор да стъпим на два пъти по 10 процента ръст на доходите. Там, където ме послушаха и се случи - "Български пощи", 1 април, 1 юли, два пъти по 10, в системата на социално подпомагане, агенцията на г-жа Масларова, два пъти по 10. Защо не погледнаха горските работници, които стопанисват и управляват, и работят в гора с над 50 милиарда активи по оценка на европейски експерти, а казаха: не, 10 процента от 1 юли. Там, където постъпиха високомерно за секторите в публичния сектор, 10 процента от 1 юли, без да хаят, че предната година инфлацията е 7 и кусур, без да оценят реалистично, че инфлацията тази година няма да е толкова, колкото са я прогнозирали в макрорамката, а отива над 13 и ще стане 14 процента, сега почваме да носим вода от кладенци. Вижте колко е драматичен дефицитът по текущата сметка. Че кой управлява дефицита по текущата сметка? Че кой разреши кредитната експанзия в държавата ни? Това е основният белег за инфлация. Кой управлява на макроравнище политиката за дефицита по текущата сметка? Кой управлява търговското салдо? Защо своевременно българската държава и предходни кабинети, които участват във властта, имам предвид правителството на НДСВ, защо не взеха мерки за това, че българската държава обръща салдото си търговското от 1997 г. и то е в полза на импорта, а не на експорта. Така. Българската държава и днес няма секторни ясни политики. И днес няма секторни ясни приоритети. Ако ще основаваме икономика на знанието, хайде да поискаме от учителите различно качество. Има и прекрасни учители, има и по-слаби. Хайде да намерим решенията за образованието, за да основем икономиката си на знание като приоритет на приоритетите.
Ще има ли саботаж на изборите, защото "Стандарт" пише, че една трета от секционните избирателни комисии били учители, и нямало да ходят, и може да се блокират даже секциите?
Има рискове, има рискове от това, но тези думи - саботаж, те са по-характерни за миналото и днешното на част от управляващата коалиция като терминология - саботаж, заговор. Вчера чух, че премиерът не се плаши от заговор. Успокоявам го - в заговор не участвам, но ако не намери решение, своите ще му потърсят отговорността.
Д-р Христов, да ви питам, понеже нали и вие бяхте там, в пушалнята, кой каза пръв за седянката? Понеже министър Орешарски каза, че не той го е измислил и че така сте се смеели всички, той не каза кой. Не, откровено казано, бяхме с Константин и още трима-четирима души, когато самият Пламен Орешарски беше в пушалнята. Ние ползвахме разговора извън медии, имаше, разбира се, и няколко колеги. Той помоли, за да можем да говорим с цифри, коректно, и останахме сами в пушалнята. Аз не си спомням думата седянка. В пушалнята говорихме с тези аргументи, с които и днес говоря пред вас. Българското правителство носи отговорността за дефицита по текущата сметка. Апропо, той се оформя до края на годината някъде около 21 процента. Това е сериозен риск действително. Добре, добре. Аз разбирам Орешарски, но и когато трябва да се поемат ангажименти, когато трябва да се изпълняват, аз пък твърдя, че не са проблем стъпка на ресурси както за доходи, така и в общ контекст за дял от брутния вътрешен продукт за образование, средно и висше, и могат да бъдат намерени решенията. Сега какво правим? Събота и неделя не договаряме, ще отидем утре при държавния глава да му кажем: ами нямаше преговори. Нещо повече, Орешарски каза, че няма мандат вчера и по анонс за трите по 10 плюс 2 по 5 диференцирано, който прави Даниел Вълчев.
