Защо костенурките изчезват? Отговорът на този въпрос ще чуете в подробности, ако в четвъртък отидете в Столичния зоопарк след 14:00 часа. Около лятната сцена (близо до клетката на слона) ще ви очакват представители на фондация "Геа Челониа", които ще се опитат да привлекат вниманието ви към проблемите на тези животни. Събитието е част от голям детски празник посветен на Деня на Земята и премиерата на 22 април на 3D анимацията "Приключенията на Сами", която разказва историята на една костенурка с това име. Разпространителите от А+синема организират и концерт, в който ще се включат децата от вокална група "Бон-Бон" и представителят ни на "Евровизия" Поли Генова. Дарик е медиен партньор.
В случай, че имате интерес да научите още сега защо изчезват костенурките, то следващото интервю е за вас. То е с Иво Иванчев - създател на фондация "Геа Челониа", която се занимава с опазването и изучаването на костенурките. Иво признава, че те са най-голямата му любов, макар и по професия да е музикант. Той стои в основата и на единствения спасителен център за тези животни у нас, който се намира в бургаското село Баня.
Всъщност проблемът не е национален, а световен. В момента костенурките са сред най-застрашените от изчезване животни. Заради нас, хората, те непрекъснато намаляват.
Иво Иванчев: Те са уникални животни. Имаме много малко съвременници, които са видели динозаврите да идват и да си отиват, и костенурките са едни от тях. Еволюционно те са много успешен представител. Справяли са се с огромни проблеми, с климатични промени и т.н. Единственото нещо, с което не могат да се справят е човешката намеса. Става дума най-вече за унищожаването на местообитанията им, използването им за храна, използването им в различни народни медицини, а напоследък силно е разпространено схващането, че са много подходящи за домашни любимци. Парадоксално е, но те ужасно много страдат от човешката любов. Костенурката е изключително неподходящ домашен любимец. Това животно е много свободолюбиво. То дори и да е затворено в някаква градинка или някакво дворче, което имаме, ще прекара остатъка от живота си в опити да избяга. Много хора ни носят в спасителния център костенурки в последен стадий на живот. Тези хора не могат да разберат, че това е животно, което умира изключително бавно. Не е като при кучето или котката, които виждаме веднага, че са болни и знаем, че ако е нещо сериозно може до дни или седмица да умрат. Костенурката умира за няколко години. Симптомите са никакви. Един неспециалист ще каже, че тя си е добре, че мърда, че е яла вчера. В нашия център, за мое голямо съжаление, не са рядкост случаите, когато хората идват с костенурка, която щастливо е живяла при тях няколко години, и носят всъщност умряло животно.
Какви са видовете костенурки у нас, къде са разпространени?
Иво Иванчев: Те до преди 100, 150 години са били разпространени почти из цялата страна. У нас има четири вида костенурки, от които два са сухоземни. Нашата фондация се занимава повече със защита и изучаване на двата сухоземни вида. На много места те са напълно заличени, вече не се срещат. На много други места има жалки остатъци от едни хубави популации, които е имало до преди години. В момента в Източните Родопи са останали най-много костенурки и от двата сухоземни вида.
При положение, че някои от видовете са защитени, ако се докаже, че някой е разрушил местообитанията им, този някой подлежи ли на наказателна отговорност?
Иво Иванчев: На европейско равнище се водят доста дела за случаи у нас. Примерно за голямото голф игрище между селата Топола и Божурец. Това е на север от Балчик. За него мисля, че се водиха някакви неща, но аз лично съм много скептично настроен. Игрището е направено, каквото е унищожено е унищожено. Там беше може би най-стабилната популация на шипобедрената сухоземна костенурка по нашето Черноморие, която беше тотално помляна. Без остатък.
Какво се случва в други държави при подобни ситуации? Или в другите държави на никой няма да му хрумне да унищожава костенурки, за да си направи голф игрище?
Иво Иванчев: И там се стига до подобни неща. Би ми се искало да кажа, че не се, но поне там на базата на такива безумия хората са по-напред и трудно биха ги допуснали. В САЩ например има закон, който задължава самият инвеститор, когато получи разрешение за подобен строеж, сам да финансира експертната оценка на това какво ще унищожи, да финансира неговото преместване и дори да закупи адекватна територия, на която тези животни да бъдат преместени.
