Интервю с министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова:
Г-жо Грънчарова, кога най-после ще можем да работим във Великобритания като граждани на Европа, а не като обслужващ персонал или берачи на домати?
Може би си струва да започнем от там, че възможността достъпът до трудовия пазар на една държава членка, включително и Великобритания, да бъде ограничен е противна на самия ни договор за присъединяване. Това е един от компромисите, които Европейският съюз направи с основния си фундаментален принцип за свободно движение. Точно поради нерядко срещаните страхове, че отваряне на пазарите може да предизвика известна несигурност в самото им функциониране – нещо, което беше категорично опровергано след голямото разширяване през 2004 г., Великобритания реши да ги отвори само за определени категории професионални кадри, като определи и съответни квоти – за ниско квалифицирани хора в селското стопанство, в хранително-вкусовата промишленост, както и за определени висококвалифицирани кадри според нуждите на самия британски пазар. Именно тогава се предвиди, че след една година самото правителство ще направи детайлен анализ какви са последиците от отварянето на пазара, какви са по-нататъшните рискове и в момента сме изправени пред очакване на този анализ. Статистиката показва, че на първо място по престъпление на чуждестранни граждани, извършени на територията на Острова, са поляците. След това има граждани на страни, които са извън Европейския съюз. Румънците също са много напред в това класиране. Българите обаче дори не са в Топ 20, това не е ли аргумент за отпадането на тези ограничения?Това е аргумент. Разбира се, до колко той ще бъде взет предвид тогава, когато се прави анализ и се взима политическо решение, предстои да видим. Бих посочила и други аргументи. Въпреки множеството спекулации пред членството ни, че след 1 януари 2007 г. ще има масова инвазия на българи към Лондон, всички видяхме, че това не се случи, точно обратното. Между другото, направих си труда да проверя каква е статистиката на върнати българи от Лондон – цифрите са наистина много окуражаващи. От 1 януари 2007 г. само четирима българи са върнати от Лондон по силата на едно споразумение между България и Великобритания. Двама от тях са върнати са нелегална работа, другите двама – за нелегално пребиваване във Великобритания. Тоест, далеч не става въпрос за реален проблем, свързан с нарушаване на съответните норми на Острова.
Всички социологически проучвания досега показват, че ние като нация не сме особено ентусиазирани от перспективата да хукнем към вътрешния пазар на Европейския съюз. Последното изследване, на което аз попаднах в края на лятото, по-скоро твърдеше, че едва 5% от българските граждани са готови да напуснат страната си и Великобритания не е между Топ 3 на най-привлекателни дестинации.
Какъв е основният проблем на Великобритания – българите или румънците, от кои се страхуват повече?Не очаквайте от мен да правя такива обобщения. Все пак количествено България е относително малък фактор, който дори и при такава нагласа не може да наруши и да създаде проблеми за трудовия пазар във Великобритания. Важното е обаче от тук да излъчваме позитивни сигнали, да има все по-малко негативна хроника и във Великобритания с нелегално пребиваващи българи. И, разбира се, Великобритания да отстоява името си на страна-пионер в политиката на либерализиране на своя пазар.
Великобритания беше една от малкото държави, които през 2004 година категорично и от раз либерализираха пазара си за работниците на десетте държави, нови членки на Европейския съюз. Не виждам никаква сериозна аргументация,най-вече икономическа, това да не се случи и по отношение на България.
