Така, действително няма да скрия, че имам такова съмнение. Просто защото съм длъжен да го имам, иначе трябва да ви излъжа, че всичко вече е направено, а то не е направено. А както през тези години работа в правителството съм научил, докато нещо не е направено, то просто не е направено и толкова. Ще припомня горчив опит, по-скоро смесен опит от минали години, два примера ще ви дам. Единият е, когато лично на 14 август 2001 година, разбирате, в самото начало на мандата на Симеон Сакскобургготски като премиер, лично предложих 10-процентно съкращение на администрацията и то, така, до голяма степен беше изпълнено до 1 ноември същата година, 2001. И между другото имаше по тогавашни, по мои спомени, около 85 процента одобрение в страната.
След което администрацията продължи малко да се увеличава до края на мандата. Тогава аз не отговарях за тази тема, тъй като бях министър на други министерства, но винаги бях против такива увеличения. През този мандат отново се започна с обещание на политическите сили за намаление с 10 процента на администрацията, което се е случило с около една трета, т.е. вместо примерно 15-ина хиляди души заедно с второстепенните разпоредители или пък поне 9 хиляди души от самата, от истинската администрация да бяха съкратени, са съкратени само 5000-5300, което пак е голямо постижение, защото няма увеличение за пръв път. Достатъчно ли е това? Според мен не е.
И както други държави са направили някакви реформи в администрацията, така и България може да ги направи. И повярвайте, по-малка да има по-малко структури, по-малко звена, държавните служители да бъдат по-малко на брой, но по-високо заплатени, по-добре мотивирани, с по-висока квалификация и така и клиентите ще бъдат много по-доволни.
От това, което казвате, излиза, че пред вас не стои дилемата, и пред кабинета, дилемата, която днес беше очертана по следния начин: чиновниците по-малко или с по-малко пари, т.е. не стои такава възможност парите да се намалят, а борят на администрацията да се запази?Значи, принципът е следният - дава се определен фонд работна заплата на министрите и те биха могли да съкратят много свои служители, тук говорим не само за държавни служители, а говорим за целия публичен сектор, който е, знаете, близо половин милион души. При съкращение на бройките и запазване на фонда, защото никой няма да им отнеме фонда при съкращение, те ще могат да увеличават заплатите на останалите, за да станат наистина по-високи, когато това е заслужено.
Сега, съвсем отделен е въпросът, че взе се политическо решение за 12 процента физическо съкращение на хората, разбира се, тук са включени и незаети щатни бройки, които обаче вървят със заплати, които после не се връщат на бюджета, а се разпределят за други неща, или цели звена могат да бъдат свивани, закривани, ако са ненужни, а такива има колкото искате. Сега, дали ще се случи това физическо съкращение на бройките с 12 процента е въпрос на един-единствен фактор - той е на политическа воля. Тоест или има политическа воля и първо се прави, и после се задават въпроси, или се търсят хиляда причини това да бъде отложено и то никога не се случва, независимо какви са причините. Тъй като сме го преживявали това няколко пъти, съм длъжен да бъде скептичен, но в същото време ще се опитам да помогна това да се случи.
Според вас с какъв процент трябва да бъде съкратена тази бройка, грубо това 12-процентно намаляване на разходите за издръжка на администрацията в какво свиване като бройка би трябвало да го измерим? Според мен трябва да се случи това 12 процента и това ще бъде една много сериозна крачка напред. И 12 процента от бройката?Да. Ако действително става дума за хора, а не само за бройки, защото понякога наистина има незаети щатове, има и други особености, с които сега няма да ви занимавам, това означава, че сериозен брой досегашни публични служители от няколко сектора биха се влели в частния сектор и това е по-добро за всички, защото тези хора, първо, ще получават по-високи заплати в самия частен сектор. Второ, бизнесът сега се задъхва от липсата на висококвалифицирана, както в някои случаи и на не толкова висококвалифицирана работна ръка. Държавата ще произвежда повече и ще плаща по-високи заплати с парите на данъкоплатците на по-малък брой публични служители.
Всъщност всички печелят, както и да го наричаме, всички печелят, и тази реформа е една от малкото изключително широко подкрепени и популярни реформи. Може да ви се струва парадоксално, но този мандат съм много щастлив, че може би съм имал сто интервюта, наистина може би са поне сто, в които постоянно ми задават въпроса, както и вие ми го задавате - защо, г-н министър, няма достатъчно съкращения, нали обещахте по-големи съкращения, пък ето, не ги изпълнявате. И знаете ли колко ми е по-лесно така да си върша работата, отколкото ако имах примерно сто интервюта - ама защо изобщо има съкращения, г-н министър, ние сме против. Такова интервю не съм дал нито едно.
Администрацията обаче дали споделя това мнение на нас, медиите, които задаваме въпроси, и всъщност знае ли се вече на какъв принцип ще се подберат институциите? Кои министерства, кои държавни структури ще бъдат основно засегнати от това съкращение, защото подозирам, че трябва специално решение тук да бъде взето, за да има консенсус в коалицията.Да, предлагам за детайлите да говорим в бъдеще, ако това се случи. По принцип тук бих повторил думите на примерно Даниел Вълчев ги е казвал отпреди години, не точно. . . не този месец, а примерно преди една или две години, че, нали, повечето хора си мислят, че, да кажем, реформите в здравеопазването се правят в интерес на лекарите или в съдебната система - в интерес на магистратите. Всъщност не е така.
Реформите в една структура или система трябва да се правят в интерес на клиентите на тези системи и на цялото общество. Обществото смята, че държавата трябва да има по-малко бюрокрация. Така че независимо че може да се намери едно физическо лице което е против, трябва да ви кажа мен като министър това не трябва да ме интересува. Напротив, за обществото и за държавата е по-добре да има по-малко бюрокрация, а всичко останало ще се реши на пазара на труда, който, както ви казах, в момента не е в посока висока безработица, а е в посока липса на кадри. Значи проблем няма.
Сам казахте, че тепърва ще се обсъжда принципът, на който ще се подберат ведомствата, които ще бъдат подложени, ще станат обект на тези съкращения, но ако от догодина се орязват тези средства, това означава, че до месец и малко съкращенията трябва да бъдат факт. Толкова е времето до края на календарната година. Не е точно така. Сега по-добре да не ви занимавам с много големи детайли в бюджетната процедура, но само да ви кажа, че до две седмици се очаква както от ресорните министерства, така и от нашето министерство да внесат доклади и анализи, които да показват в кой сектор какво трябва да се направи. Не можем да бъдем наивни да смятаме, че ресорните министерства с много голямо желание ще обясняват, че при тях трябва примерно 20-30 процента съкращения да има. Те може би ще обясняват, че не трябва да има никакво съкращение и вие няма да сте изненадани. Аз лично смятам като министър да внеса до премиера доклад може би в рамките до 10 дни, който или ще бъде подкрепен политически, или няма да бъде подкрепен. Ако не бъде подкрепен, значи се бламира реформата на премиера, която е правилна и аз съм съгласен с премиера, че това е правилно за държавата да се направи. Във вашия доклад като бройка да си представим какво ще е вашето предложение за съкращение? За администрацията заедно с второстепенните разпоредители, сега да не ви плаша с някакви конкретни цифри, но цифрата ще бъде над 10 хиляди, а вече на какъв процент ще се изпълни ще покаже животът. И нека да видим наистина. Не мога като представител на изпълнителната власт и член на кабинета да не ви попитам. Днес бюджетът беше одобрен на заседание на правителството, беше внесен в Народното събрание. Означава ли това, че изпълнителната власт вече вдига ръце от разговорите, според вас означава ли, от разговорите с учителите, за това какви пари ще се отделят за образование догодина? Сега вече май с депутатите трябва да се разговаря. Да ви призная като член на кабинета, първо, изцяло подкрепям политиката на кабинета, на премиера, на финансовия министър и най-вече на вицепремиера Вълчев. Смятам, че това, което се направи, е разумно, балансирано и е достатъчно. Всъщност заплатата примерно за педагогическия персонал ще бъде значително по-висока, според мен с около 30 процента, отколкото заплатата в публичния сектор изцяло. Сега, някой може да смята, че трябва да бъде три пъти по-висока от публичния сектор, но тогава вие бихте попитала - а какво става тогава с лекарите, които също имат много високо образование и квалификация, какво става с медицинските сестри, с армията и т.н. За мен това е едно много добро решение и изказвайки цялото си уважение към хилядите, по-скоро десетките хиляди български учители, да не кажа и стотиците хиляди български учители през последните години, просто им предлагам като. . . действително всички да проявим голяма отговорност и разум и да приемат това доста добро предложение. Щедростта на кабинета, казвам щедрост образно, в този проектобюджет е насочена към сфери като образование, здравеопазване. Това е добре от гледна точка на интересите на хората, но, първо, става въпрос за нереформирани все още сектори, и второ, това май се оказаха приоритетите в бюджета, които се разписаха под натиска на социалните вълнения, на улицата, на протестите. Не е ли опасно това, не ви ли притеснява?Не съм съгласен. Ако погледнете обществения дебат от няколко години насам… Ще ви припомня, като министър на съобщенията преди няколко години проведох голяма програма за компютризация на училищата и тогава имаше подобен дебат, и знаете, че парламентът и правителството тогава, преди 2-3 години, отпусна значителни средства, примерно спомням си едни около 130 милиона лева, за реформи, за промени в образованието и за компютризация, които са факт. Така че това не е първата година, когато образованието е приоритет, но може би сега това се вижда много по-ясно в бюджета.
Ако ми позволите да споделя само с няколко изречения защо подкрепям този бюджет. В него има няколко големи достойнства. Най-напред той отговаря на трите икономически котви, които заложихме в коалиционното споразумение, не най-вече, а единствено от НДСВ. Това са да няма бюджетен дефицит, тук напротив - дори има голям излишък. Второ, да не се преразпределят повече от 40 процента от БВП през бюджета - и това се случва. И трето, да няма увеличение на преките данъци. Това е преизпълнено, защото са намалени преките данъци. Дори съм доволен, че предложението на НДСВ да се намали данък дивидент от 7 на 5 процента беше прието снощи, което е голям успех за нас.
Също така бюджетът може да не е идеален, но е добър като структура, като приоритети. Има някои неща, от които не сме доволни, разбира се, но никога не можем да бъдем максималисти. Аз например като икономист не съм доволен, че чрез данъци и приходи се изземват 44.1 процента от БВП. Аз лично бих желал да видя бюджет с около 2 до 4 пункта по-ниски приходи и съответно по-ниски разходи, но все пак да не забравяме, намираме се в лявоценстристко, а не дясноцентристко правителство, така че това е един разумен компромис в момента.
Това ли е основната ви забележка, основното ви опасение към проектобюджета за догодина? Онова, което можем да очакваме като реплика на НДСВ, разбира се, по-късно в дебатите. Да, ние това го дебатирахме снощи и всъщност НДСВ заяви ясно своите позиции. Действително не само аз, но и НДСВ има две основни бележки. Едната е, която ви казах, че бих предпочел да видя и приходите, и разходите в няколко пункта от БВП примерно с 2 милиарда лева по-ниски, т.е. още по-ниски данъци и по-ниски излишни разходи. Не говоря за съществени разходи, говоря за някои излишни разходи. И другото ми опасение е, че продължават някои от системите да не се реформират, както се вижда през бюджета. Например същите въпроси щяхте да ги задавате 1994 година, 2004, ще ги задаваме 2008 и се опасявам, че 2014 ще има същите въпроси - защо някои сектори не се реформират. Озаптяват ли се в цифрите, което е записано в бюджета, според вас озаптяват ли се нарасналите, особено към края на годината сега, искания за увеличаване на заплати, на пенсии? Вие самият бяхте предупреждавали още по средата на годината колегите си от левицата, че е опасно. Още в началото на годината, от февруари месец предупреждавах. Да, но по средата особено активно го направихте, да не се позволява духът да излезе от бутилката. Той, уви, излезе в тази учителска стачка.Да ви кажа, духът излезе от бутилката. Ние имахме вътрешни спорове още между февруари и април, спомняте си напускането на министрите на НДСВ на заседанието, в което се промени наредбата за търговските дружества. Предупреждавахме от самото начало, когато проблем според нас нямаше. Значи, нито имаше социални напрежения за увеличение на заплати и пенсии, нито в държавата имаше инфлация, нито нищо. И тогава дефицитът по текущата сметка беше с няколко пункта по-нисък.
И всичко, за което предупреждавахме, се случва. Помните, преди 6 месеца имах и доклад за дефицита по текущата сметка. Оттогава единственото, което се е случило, че инфлацията е по-висока, че дефицитът върви към почти към световен рекорд. Но реално единственото, което си спомням, че сме направили през тези месеци, е, че сме вдигнали рекордно пенсиите и много други доходи, което, как да ви кажа, много трудно сега ще можем да обясним на вашите слушатели защо някой може да е против увеличение на еди-кои си доходи. Ами защото, ако увеличим всички доходи много бързо, левът ще бъде обезценен и в евро пак всички ще сме по-бедни, отколкото сме започнали. Ето затова.
Но разбирам от това, което казвате, че нямате опасения бюджет 2008 да разтваря очакванията на хората за нещо повече. Ще бъда доста доволен от този бюджет, ако реформата, за която ме питахте в началото, се случи. Ще бъда разочарован, ако тя за пореден път не се състои, което ще бъде чисто политически, а не експертно-технически проблем. Т.е. при всички останали фактори, както винаги съм казвал, има само един фактор - или има политическа воля и промените се случват, или се търсят хиляда причини да не се случат и се обясняват с някакви обективни и научни фактори, а всъщност не е така. Просто няма политическа воля. Т.е. не бихте носили отговорност, ако тази реформа и това съкращение, планирано 12 на сто, в администрацията не се случи до края на мандата. Премиерът лично и тримата политически лидери, и трите политически сили официално го обявяват и ако то не се случи, всъщност кой ги е бламирал. Нека да видим кой.
