Талантливият поп изпълнител Стефан Илчев е роден на 12 април - Деня на космонавта, в град Бургас. Детската му мечта е да стане стоматолог, но за радост на своите фенове избира да покорява други висини - тези в музиката.
Стефан направи силен дебют на българската поп сцена през 2008-ма година с песента "Близо до мен". Последваха хитовете „Общите неща", All the time и Get up, с която участва на миналогодишния финал на „Евровизия". През есента на 2009-а година младият изпълнител записа дует с поп-фолк певицата Емилия. Хитовото парче, което е изцяло в поп звучене, носи заглавието „Няма как".
Стефан е носител на много награди от фестивали и конкурси както в България, така и в чужбина.
Няколко дни след рождения си ден Стефан Илчев гостува на Дарик. Какво свързва младия изпълнител с оперната сцена, ще разберете от интервюто, което той даде специално за DarikNews.bg.
Пролетта дойде, а с нея и рожденият ден на Стефан Илчев. Ти си зодия Овен, харесваш ли си зодията?
Естествено. Особено в работата това страшно много ми помага и мисля, че който е зодия Овен, би потвърдил същото. Колкото до пролетта, надявам се да не се задържи много такава, защото нещо не ми харесва.
Отразява ли ти се лошото време на настроението по някакъв начин?
По-скоро - не. Нямам много време през деня, в което да виждам какво е времето навън, но това, че вали не трябва да ни спира да правим това, което искаме.
Ти си завършил Музикалната академия в София с оперно пеене? Разкажи ни нещо повече за този период - приятни, неприятни спомени?
Завърших оперно пеене в Музикалната академия в София, в класа на професор Благовеста Карнобатлова, и това е нещо, с което се гордея. Музикалното образование е нещо много хубаво за човек, който е решил да се занимава с музика. Лоши спомени - мисля, че нямам. Това, което съм учил, съм си го учил с огромно удоволствие. Приеха ме първи в списъка. Не бях кандидатствал никъде другаде, и си го учих с удоволствие, наистина. Това беше нещото, което избрах. Реших на доста късен етап да кандидатствам оперно пеене. Нещата тръгнаха, дипломирах се със спектакъл. Всичко, което съм изживял като мигове ще си остане винаги положително.
Как се категоризира твоят глас?
В Академията, спрямо оперната постановка, моят глас се води лиричен тенор, което ще рече, че можеш да пееш по-леки партии - тенорови, от репертоара на Доницети, Белини, Росини, и с нарастване на годините, както при мен се случва вече, може да сменяш репертоара, да минаваш на по-тежки партии. Като развитие е по-благодатно да се лиричен тенор, защото с физическото израстване на човек, гласът се променя.
Този лиричен тенор помага ли ти да попаднеш в най-известната си роля - да имитираш Лили Иванов?
Това ли е най-известната?
За мен - да.
По принцип, за каквото и да е оперното пеене ми помага страшно много. Независимо какво пея, това е нещо, което е много полезно и това ми дава възможността да пазя глас си, когато пея. Знам как да го поддържам, винаги усещам нещо, когато не е наред. Знам как да го лекувам, да не дава Господ да се разболявам, но оперното пеене е нещо, което ти дава само плюсове. Може да пееш всичко останало.
Ти, обаче, си избрал пътя на поп изпълнител. Дали би се върнал в даден момент към оперното пеене?
След като завърших Музикалната академия отидох да уча магистратура в Австрия и може би това ми даде ясен сигнал, че аз съм доста малък да уча оперно пеене и да се развивам като оперен певец. Не казвам, че слагам точка. Надявам се един ден отново да се върна към оперната музика, защото това е нещо, което не се забравя. Но на този етап мисля, че поп музика е това нещо, което ми дава стимул да продължавам. Щастлив съм, като цяло се чувствам по-ползотворен там.
Кои са твоите идоли в поп музиката?
От много години насам аз съм луд фен, държа да кажа луд, защото мисля, че наистина съм такъв, на Марая Кери. Като цяло това за мен е изпълнителят, от когото може много да се учиш. А и всички певци, и певици, които могат да пеят. За мен не е важно някой изпълнител или артист да направи някакво шоу на сцената. По-важното е, когато застане на сцената и каже „А" - да прикове погледите.
В нашата скромна България кои са твоите идоли?
Много харесвам Орлин Горанов - той ми е любимият български изпълнител, Васил Найденов . От певиците - Марги Хранова, Мариана Попова - това са за мен, хора, които могат да пеят и до ден-днешен.
Имаш дует с поп-фолк певицата Емилия. Какво ти е мнението за чалгата?
Като цяло аз съм от изпълнителите, които не отричат съществуването на даден стил музика. Не мисля, че е нормално човек, който се занимава с музика да каже, че това не съществува и да му обърне гръб. За мен има много стойностни изпълнители в този жанр, има качествена музика. По едно време започна много да се заимства от чуждите, от съседните на нас страни, да се правят много кавъри. За мен на първо място е това да се прави авторска музика и мисля, че поп-фолк изпълнителите крачка по крачка започват да се ориентират, за да могат да са по-близко до стил, който не е изцяло тотална чалга, те затова са си го кръстили поп-фолк. Колкото до дуета с Емилия - това е проект, който аз страшно много исках. Харесвам я като изпълнител, като човек. Запознахме се, говорихме. Много малко ни трябваше да вземем решение за дуета. Говорихме с Велислав Драганински, който написа музиката, текстът е на Йорданка Иванова. Снимахме клипа и според мен се получи нещо много хубаво. Самата песен няма нищо общо с поп-фолк.
Наскоро се върна от Швейцария, разкажи малко за това твое пътуване с бенда на пиано бар „Камино" и Емилия?
Това наше гостуване беше по покана на българите, които живеят в Швейцария. Бяхме в град Монтрьо в началото на март. Впечатлен съм от Швейцария. Там всичко е толкова подредено, имаш чувството, че ако е пъзел, не можеш да го наредиш толкова правилно. Като публика повечето бяха българи, имаше и чужденци, но най-важното беше, че хората се забавляваха. Поканих Емилия, за да може да има по-голямо разнообразие в цялата програма, защото българите жадуват за българска музика и ние бяхме наблегнали точно на това с моите колеги от пиано бар „Камино".
Остава ли ти време да се занимаваш с нещо извън музиката?
Слава Богу не ми остава време, защото единственото нещо, с което искам да се занимава това е музиката. Мисля, че човек трябва да се занимава с това, което чувства най-добре и където мисли, че е най-ползотворен и полезен за себе си, особено когато има хора, които го подкрепят. Смятам, че е крайно време в България всички хора да се определят кое могат да правят най-добре, за да може нещата да си дойдат на мястото лека-полека.
Успяваш ли с твоите участия да си осигуриш живота?
Благодарен съм за това, което имам. Не се оплаквам. Имам достатъчно работа, пътувам непрекъснато. Напълно удовлетворен съм. Мога да си позволя абсолютно всичко. Да съм здрав само - това си пожелавам, за да мога да продължавам в същия дух.
Имаш ли любим спорт или не си спортна натура?
Не съм спортна натура, но като цяло харесвам волейбол.
Имаш ли домашен любимец?
Да, имам. За нея ми остава време. Това е един невероятен Джак Ръсел териер - много умно куче, все още се разбираме идеално с нея.
С какво си запълваш малкото свободни минути, които ти остават?
Много често ходя на кино. Обичам да следя филмите, които са мащабни продукции, които са за гледане на кино. Почти всяка седмица гледаме по някой филм с приятели. Обичам да излизам, но не да ходя по много шумни заведения, защото все пак работата ми е свързана с това и малко или много искам да стоя на тихо. Обичам много да спя, така си поддържам гласа и по този начин релаксирам най-пълноценно. Много обичам и да карам кола. Това е нещото, което много ме отпуска. Не естествено в София, защото тук е малко трудно с движението.
Имаш ли си любима актриса, актьор?
Страшно много харесвам Джулия Робъртс, Сандра Бълок, Анджелина Джоли - красиви, но и талантливи. От актьорите - определено Робърт Дениро ми е най-любим.
В духа на детския лексикон - коя е любимата ти книга?
Книги доста отдавна не съм чел, признавам си, но може би в годините, в които бях ученик романът, който прочетох с много голямо удоволствие беше „Тютюн", колкото и странно да звучи. Книгата е доста дебел и в началото много се плашех, но много ми хареса и мисля, че отново бих я прочел.
Имаш лека заигравка с модата и подиума?
Това беше един проект, който направихме заедно с Primo Emporio. Фотосесията я снимахме в Гърция, беше изключително горещо. Заигравка, не знам. Те ме поканиха, явно са ме харесали, и понеже Primo Emporio е по-младежка линия, а аз не съм първа младост, не съм и възрастен, но като цяло дрехите ми допаднаха и се съгласих да заснемем фотосесията.
Планираш ли понататъшни участия от този тип?
Не мисля, а и аз не съм много за модел, защото не съм много висок (смее се).
Ти си известна личност. Кое е най-лошото нещо, което си чувал за себе си?
Не се чувствам известен и не мисля, че това е нещото, към което трябва всеки един изпълнител или човек, който се занимава с дадена професия, която е свързана с публичност, да се стреми. Като цяло публичността не ми е донесла толкова лоши неща, с изключение на статия, в която пишеше, че съм се бил пропил, а аз алкохол не пия въобще. Приех го с усмивка.
От медиите кои предпочиташ - радио, телевизия или интернет?
Всички, не мога да ги деля. Много рядко ми остава време да гледам телевизия, радио слушам непрекъснато, когато съм в колата, а интернет е мястото откъде се осведомявам.
Занимаваш ли се с благотворителност?
Не искам да звучи като някаква хвалба, но събирам дрехи, защото аз имам страшно много, тъй като обичам да пазарувам дрехи, но някои от тях не успявам да нося. Събирам ги и ги давам на домове за сираци. Получих покана и на 19 април ще участвам в благотворителен концерт в Ловеч за два дома за сираци. След това на 20 април ще съм в моя роден град Бургас, където се организира благотворителен концерт за Гого от „Тоника". Всеки един българин, независимо дали е известен или не, трябва да има подкрепа и да чувства зад гърба си държавата. За съжаление това в България е много трудно, да не казвам, че почти никой не обръща внимание на хората с проблеми. За мен е радостно, че изпълнители от ранга на Йорданка Христова, Орлин Горанов се обединяват около тази кауза - да помогнем на Гого. Събират се да направят нещо добро. Благотворителността не трябва да е само за известните хора, тя трябва да е за всеки българин.
Какво би променил в държавата, ако имаше възможност?
Искам да променя хората - да започнат да вярват в себе си. Трябва да се промени скептицизмът у българина, а не да се казва непрекъснато, че ние нищо не можем да променим. Напротив, можем всичко. Ето сега как се обединяват изпълнителите за Гого. Ако всички хора се променят, могат да обърнат всичко на 180 градуса. Всяко едно мнение е от значение, всеки един глас, всеки един човек. Никой не трябва да се чувства малоценен, въпреки всичко, което виждаме и на което сме свидетели.
Реалист, оптимист или песимист си?
Песимист няма как да бъда, това е нетипично за Овена. Аз съм болен оптимист. Според мен всяко нещо има положителна точка, всичко трябва да се гледа от положителната страна. Оптимизъм и вяра - това е.
Вярващ ли си?
Преди да отида преди две години в Йерусалим - по-скоро вярвах, но не с такава сила. Не мога да кажа точно, че вярвам в Господ или нещо, което съществува. Има нещо, в което вярвам и ми помага.
Какво ще пожелаеш на всички българи?
Бих им пожелал да са здрави, за да продължават в тази изключително трудна борба с живота. На всеки му е трудно, но всеки един трябва да вярва в себе си, в това, което може и да продължава само напред.
