С ветото на президента върху НПК или пък с антикризисните мерки ще започне новата парламентарна сесия следващата седмица? Какви още закони спешно ще трябва да гласуват депутатите веднага след ваканцията си и дали се откриха виновните за гафа с "Държавен вестник"?, отговорите дава Цецка Цачева, председател на Народното събрание в предаването "Седмицата" на Дарик.
Преди два дни се върнахте от Петата сесия на жени лидери в областта на бизнеса, политиката и социалния живот в Централна и Югоизточна Европа. Днес, когато Европа преживява всъщност негативите от глобалната икономическа и финансова криза, какви са предимствата на женската гледна точка в политиката и в държавното ръководство? Какъв е знакът с идването на още една жена в правителството - проф. Анна-Мария Борисова за министър в здравеопазването?
За мен беше чест в лично качество да присъствам на тази среща. А за България това беше признание за възможността, която е дадена у нас на жените да заемат висши политически постове, да участват активно в икономическите и социалните процеси. Не случайно модераторът на срещата започна с цитат от изказване на министър-председателя на България господин Борисов за това какви качества притежават жените и защо той и партията, която води - ГЕРБ, се доверява на женско присъствие. Моето изказване беше посрещнато с аплодисменти при споменаването на факта, че за 130-годишната парламентарна история на България за първи път тя има председател жена на Народното събрание, че кметът на София е жена, че за втори път имаме еврокомисар жена, че генералният директор на ЮНЕСКО е българка, жена. И в този ред наистина се чувствах комфортно, тъй като проблемите, които имат жените в други централни и източни европейски държави - да се борят за квотен принцип, да се борят за определени проценти, при нас не стои. На въпроса ви кои са предимствата на жените, готвейки се за тази среща, аз търсих да намеря легално определение за жена-лидер в политиката, но винаги се улавях как попадам в капана на това да я сравнявам с мъжа-лидер. И по някакъв начин на преден план излиза житейското, че жените са организирани, работливи, съпруги, майки, нежни, извън скоба. Вътре в скобата. . . съдържанието за мен трябва да се изведе от обществено-историческите процеси и от факта, че жените като цяло много по-късно се включват в политиката. Това обаче - да бъдат по-малко активни в обществено-политическия живот, дава и предимства. Защото ние можем да погледнем един процес от гледна точка на малцинството, можем като жени да погледнем и да изведем една непопулярна теза и да отстояваме тази теза. И точно във време на кризи, когато изпитаните рецепти и правила не помагат, жените с нестандартното си мислене биха могли да подскажат иновативни и нови идеи, които да се окажат печеливши. Макар и малко нескромно, но бих споделила с вас, че начинът, по който развих тезата за лидерството на жените в политиката и в обществено-икономическия процес като цяло, беше посрещнат с изключително внимание и интерес от страна на партньорките ни. На тази среща. . . другото, което искам да съобщя на вас и на вашите слушатели, имах възможност за пореден път да се срещна, вече мога да я нарека и моя приятелка в лично качество, госпожа Барбара Прамер, която е председател на Националното събрание на Австрия, която е инициатор на женски форум на жените, председателки на народни. . . на национални парламенти. Следващата среща ще бъде в България. Определихме периода, определихме мястото, определихме темата. И тъй като винаги може по-добре и може по нов начин нещо да се случи, аз предложих, и то бе прието, в тази наша среща на председателки на национални парламенти, членки на Европейския съюз, да бъдат поканени и жени, председателки на държави, които са кандидатки за членки на евросъюза, каквито са Албания и Сърбия. Госпожа Прамер прие тази моя идея. Така че в разширен състав ще се срещнем в България.
С какво ще започнете в сряда новата парламентарна сесия, първо с ветото на президента или първо ще закълнете новия министър на здравеопазването проф. Борисова?
Без да ви разочаровам, вчера съм подписала проекта за програма за първата сесия. Първият пленарен ден от третата сесия обикновено по традиция, парламентарна, има декларации на политическите партии, след което продължаваме с онова. . . докъдето стигнахме в края на втората сесия, това е законът за академичния състав и останалите законопроекти, които бяха включени в работната ни седмица преди Великден. До вчера в деловодсвото на Народното събрание не бе постъпило предложение от Министерския съвет за полагане клетва от новия член на правителството. А ако това се случи до сряда, естествено, че ще му бъде дадена възможност на новия министър на здравеопазването да положи клетва. Клетва обаче ще има, но тя ще бъде на новия народен представител, който встъпва на мястото на подалия оставка и освободен с наше решение и по негово желание народен представител от Великотърновския многомандатен избирателен район Цветан Цветанов, който влезе от листата на "Ред, законност и справедливост". Централната избирателна комисия излезе с удостоверение. Следващият, който е в листата, ще положи клетва в сряда. Оттам насетне нещата продължават съобразно дневния ред на обществото и съответно отклика при внасянето му в парламентарната зала.
В четвъртък президентът Георги Първанов наложи вето върху два текста от Наказателно-процесуалния кодекс, така, от най-спорните и най-скандалните, които предизвикаха най-бурна реакция сред магистрати, юристи и обществеността. Единият текст е за възможността да се постановява присъда само въз основата на данни от специални разузнавателни средства и анонимен свидетел, а другият въвежда резервен адвокат без съгласието на обвиняемия. От вчера вече имаме и реакция на премиера Бойко Борисов за ветото. Той обяви, че то ще бъде внимателно разгледано и ще има писмено становище кои от забележките се приемат, кои не и защо. Той обаче заяви, че според него текстът за резервния защитник трябва да остане в НПК, докато текстът за анонимния свидетел трябва да се прецизира, за да са спокойни гражданите, че няма да има незаконно съдени. Ще подкрепите или ще отхвърлите президентското вето, какви са нагласите? И ако го подкрепите, в коя част? В какъв вид ще излезе НПК след втория опит?
Много рисковано е еднолично аз да обобщя мнението на мнозинството в парламента по отношение ветото на президента. Това, което аз съм направила до момента, след като то пристигна в Народното събрание, вчера съм го разпределила на правната комисия, която по закон трябва да се произнесе и да излезе с доклад пред народните представители. Естествено, че тези два изключително спорни текста и преди приемането на НПК, преди ветото на парламента, бяха много широко дискутирани и обсъждани. Като юрист, като убеден демократ, винаги бих застанала на гледната точка на защита правата на онзи, спрямо когото се предвиждат някакви мерки. Но ситуацията, в която се намира нашата страна в момента, аз съм по-склонна да защитим правото на мнозинството, на голяма група от хора. И когато има конфликт на интереси между човешко право на конкретен индивид, който примерно е обвиняем, подсъдим и прочие, и това влиза в колизия с правото на голяма група от хора, каквито сме всички граждани, за тази организирана престъпност, за тези мафиотски структури, които съществуват в нашата държава, аз лично и в човешки план съм по-склонна да застана на страната на мнозинството. Но това е една много деликатна материя, много сложна юридическа материя, която, разбира се, ще намери своето решение от парламентарната зала.
НПК се връща в комисията, правната комисия, предполагам. В какви срокове, така, в колко време напред се очертава възможността да влезе и да се гласува отново някакъв вариант?
Най-вероятно дневният ред на правната комисия за идната сесия е определен. Вече право на ръководството на комисията е дали като точка ще бъде включен за идната седмица обсъждането. Ако не, най-късно през следващата седмица, работна, това ще се случи. Въпрос на взимане на решение. Но аз мисля, че до края на месеца във всички случаи ще можем да отговорим на ветото на президента.
Депутатите излязохте във ваканция с почти 30 закона, останали неразгледани през втората парламентарна сесия. От тях поне 10 са изключително важни и бързото им приемане е от съществено значение. Сред тях, така, ако можем да посочим, са законопроектите за обществените поръчки, за лечебните заведения, за академичния състав, вие също казахте, за нотариусите, за устройство на територията. С тях ли ще започнете или как ги виждате във времето тези изостанали 30-ина закона?
Прочетох в един ежедневник за 30-те закона, които стоят недовършени. Авторът явно не познава законодателния процес, че това не е нещо, като внася се законът и на другия ден се гласува в парламентарната зала. Всички тези закони са на различен етап от своето обсъждане. Голяма част от тях са между първо и второ четене, без да са изтекли още сроковете за предложения, които могат да постъпят от народни представители. Искам да поясня, че прозрачността, откритостта, с която работи 41-ото Народно събрание, дава възможност на различни професионални организации и структури, на неправителствени организации също да излизат между първо и второ четене с предложения, което. . . разбира се, те нямат законодателна инициатива, но това може да се случи през народни представители. Няма как законодателният процес да бъде сведен до завеждане на законопроекта в деловодството и постъпването му в пленарна зала. Така че нито един от тези 30 на брой цитирани нормативни актове не изостава някъде, без да се работи по него. По всички тях текат срокове. Онези, които са готови, са включени в програмата и, живот и здраве, след два дни започваме с тях.
Шестдесетте антикризисни мерки, които след няколко седмични дискусии правителството одобри, са сред най-спешните задачи на парламента и на държавата всъщност. Поправки в колко закона трябва да се гласуват спешно заради тях? Мина цифрата 15 закона.
Ако за втората сесия на 41-ото Народно събрание може да се каже, че беше сесия на промени в Наказателния кодекс, НПК, все ориентирани за борба с корупцията и организираната престъпност, то за предстоящата трета сесия безспорно акцентът и вниманието ни ще бъде насочено върху преодоляване последиците от тежката икономическа криза. Действително мерките, които са приети с решение 180 на Министерски съвет, са много обхватни. Те налагат промени в много нормативни актове. Точната цифра не се наемам да я спомена пред вас, защото каквато и да бъде тя, все няма да бъде вярната, първо защото това не е един закостенял категоричен процес, а в движение, според условията и това, което всеки ден излиза като информация за състоянието на държавата, е възможно да настъпят и други промени по отношение на такива антикризисни мерки. Законодателната инициатива за промени в законите трябва да дойде от Министерския съвет. Правителството е това, което последователно трябва да предложи на правен език тези мерки, след което народните представители, след обсъждане, да гласуват промените в съответните закони.
Да не стане така, че докато минат всички процедури по този пакет, дали ще са 15 или повече, или по-малко закони около антикризисните мерки, някак си да изостанем, да изгуби смисъл, да вземем да излезем от кризата? Имам предвид, че те са много спешни тези мерки.
Много бих се радвала, ако вашето притеснение се окаже вярно, защото няма да има нищо по-хубаво от това да излезем по най-бързия начин от кризата. . .
И без законодателни мерки.
. . . и без законодателни промени. Дано това се случи, желая го за цялата държава.
Икономическата комисия, която трябва да ги поеме, този пакет от закони, също има висящи законопроекти от предишната сесия, за акцизите и данъчните складове. Тя трябва да се справи с още 4 важни законопроекта - занаятите, енергетиката, безопасното използване на ядрената енергетика, кодексът на застраховането. Няма ли да натежи това нещо на сроковете за приемане на тези всички закони?
Аз мога да поема като гаранция това, че антикризисните промени в законодателството ще бъдат приоритетни и ще се разглеждат, обсъждат и гласуват с предимство пред останалите законодателни актове. Не е невъзможно успоредно с тези, които на различна степен в момента са висящи пред икономическата комисия, да се разглеждат и новите законопроекти, които очакваме от Министерски съвет.
Предполагам, че по същия начин стои въпросът и с правната комисия, където имате поне 5 висящи законопроекта - за нотариусите, където имотите трябва да се плащат вече само по банков път, това е мярка против прането на пари, по същия начин за корупцията при възлагането на обществени поръчки, промени в Закона за обществените поръчки. . .
Разбира се, тези закони ще бъдат и на правна комисия разпределени като съпътстваща комисия. Но 41-ото Народно събрание вече набра скорост, ако мога така да се изразя, народните представители вече са достатъчно обиграни, подготвени, така че не виждам проблеми за справяне със задачите, които животът. . .
Смятате, че няма да чакате още няколко месеца?
Не, категорично.
Министърът на правосъдието Маргарита Попова съобщи преди великденските празници, че е на финала си стратегията за съдебна реформа и в най-скоро време тя ще бъде внесена в Министерски съвет, а оттам и в Народното събрание. Тя включва структурни, функционални и административни промени в съдебната власт. Ще има питане до Конституционния съд, което ще очертае конкретните параметри на реформата, каза министър Попова. Най-важният въпрос тук е дали се задават нови промени в конституцията. Конституционният съд ще бъде запитан дали няма да ревизира решението си от 2004 г. и да открехне още мъничко вратата за структурни реформи в съдебната власт. Спомняте си навярно, но за слушателите ще припомним, че решението на Конституционния съд от 2004 г. казва, че 95 процента от структурните промени в съдебната система трябва да се направят от Велико народно събрание. Тоест почти не може да се пипа съдебната система, ако не е Велико народното събрание. Ако този път се окаже, че има малко повече неща, които може да се свършат не от Велико народно събрание, дали се задават нови конституционни промени? Така, започнахте ли да обмисляте този въпрос?
Не е работа на законодателния орган и не е добър пример той да се намесва в работата на независимата съдебна система, с оглед разделението на властите и функционирането, взаимните връзки и контрол между тях. Както неведнъж съм казвала, най-добрият начин за излизане от ситуацията с упреците, с негативните изводи срещу работата на съдебната система, е това да бъде предмет и задача на самата съдебна система. И тук искам да споделя, че се виждат от страна на Висшия съдебен съвет засилени мерки по отношение на преодоляване на критиките към тяхната работа. Дали нещата ще се случат по начина, по който министър Попова ги предвижда, това времето ще покаже. Това, което мога аз да кажа като председател на Народното събрание, е, че тогава, когато бъде внесено в Народното събрание искане за промяна, било на конституцията, било в Закона за Висшия съдебен съвет, тогава. . .
Или за съдебната власт изобщо. . .
. . . за съдебната власт като цяло, ние, народните представители, ще си свършим работата. Но това е много сложна тема, за да се мисли, че промените в съдебната власт биха могли да бъдат инициирани от отделни народни представители. Това е работа, повтарям, на Висшия съдебен съвет. Разбира се, правителството, като имащо право на законодателна инициатива, също може да инициира такива промени. Но обществото ги очаква, защото знаете, че и междинният доклад, който излезе по линия на правосъдие в края на миналия месец, също, отчитайки прогреса, който имаме в битката с организираната престъпност, посочва негативния факт от това, че нямаме присъди и няма резултат от тази битка. Донякъде се стига, след което нещата в съда, не искам да казвам и да употребя думата потъват, но това като че ли е най-точната дума.
Тоест упреците не са законодателни вече?
Ами, въпрос на работа. Аз винаги съм казвала, че колкото и да са ни лоши законите, все пак е по-добре от липсата на какъвто и да е закон. И проблемът опира не толкова до лоша законодателна уредба, колкото до неприлагане на правила, които са приети и са законови текстове в момента.
Очаква се до лятото да приемете и етичен кодекс на депутата, поне така предложи председателят на антикорупционната комисия Димо Гяуров. С тези толкова спешни пакети, за които говорихме, ще му дойде ли редът до лятото?
Стига комисията по корупция, която в момента се оглавява от г-н Димо Гяуров, да си свърши работата и да го предложи, тъй като. . .
Да го изработи проекта за етичен кодекс?
. . . моето мнение е, че закъсняваме с изработването на този проект и че ако имаме и тези правила, би било по-добре за имиджа на Народното събрание, за работата на парламента, за поведението на народните представители - все неща, които, така, сме под погледа на обществото. И аз лично бих приветствала по най-бързия начин да бъдат предложени тези правила.
Да разбирам, че все още не сте се запознала с проекта на Димо Гяуров?
Не.
Той не го е представил официално?
Не, защото не е стигнало до моето знание.
Той включва такива едни основни проблеми, поне доколкото много бегло г-н Гяуров спомена, за поведението на. . . какво трябва да бъде поведението във и извън Народното събрание на депутатите, какви санкции и глоби да има за нарушението му. То и сега всъщност има немалко глоби, предполагам. Да остават ли депутати без заплата, ако не са гласували поне 30 процента от проектите, които се гласуват?
Това, последното, е мое предложение, което като народен представител, имащ право на законодателна инициатива, съм предложила. В момента то е разпределено на правна комисия и предстои да бъде обсъдено заедно с останалите промени, които ще се наложат в Правилника за организация дейността на Народното събрание. Една голяма част от тях са във връзка с Лисабонския договор и със засилената роля на националните парламенти. Други от предложените промени са по посока на издигане авторитета на Народното събрание и отговорността на народните представители. Вижте, за мен е недопустимо, след като се извърши регистрация в пленарна зала, голяма част от народните представители да напуснат пленарната зала и, макар и на територията на Народното събрание, да не участват пряко в дневния ред на парламента. Да, на всеки му се налага да има срещи, понякога с международен елемент, друг път въпроси, които не търпят отлагане, или пък някакви работни групи, комисии между различните парламентарни групи. Затова според мен е допустимо в рамките на една трета, ако може въобще цифрата да бъде измерител на поведение на работа на народен представител, да се счита, че по уважителни причини не може в момента да присъства в пленарна зала. Но това, което се получава в момента - присъстват, но не гласуват цели парламентарни групи, регистрират се, напуснат залата. Това за мен не е нормално и не е изпълнение на основното задължение на всеки един народен представител - да бъде законодател, да участва в този процес. А това се изразява чрез гласуването.
Значи ли това, че когато в знак на протест някоя парламентарна група напусне залата, ще има санкция например за нея по този кодекс?
Зависи колко пъти ще напуска залата. Ако я напуска за времето, за което една трета от гласовете. . . от гласуванията минат в повече, естествено, че би трябвало, ако се приеме, да има санкция. Защото в момента имаме независими народни представители, които участват само в парламентарния контрол, не посещават комисиите, постоянните, не работят активно в този законодателен процес. И тук някак си се изкривява и взаимоотношението между властите и взаимния контрол, който има между тях. Значи, не е морално, не е етично да отправяш въпроси, питания, да контролираш изпълнителната власт, без ти да си изпълняваш задълженията като народен представител, без ти да участваш в работата на законодателната власт. И в тези отношения просто трябва да се опитаме малко по-прецизно да регулираме връзката между различните власти и най-вече вътре в нашата си къщичка, в парламента.
Като заговорихме за отсъствия и за глоби, трябва ли хора като Ахмед Доган например, знаем, от години не стъпва в парламента, да получават изобщо възнаграждения по тази логика, след като така и така няма механизъм за отзоваване на депутатите в българската конституция? И даже, ако дойде ред до конституционни промени по повод съдебната реформа, дали пък не е дошъл редът да обмислите и механизъм за отзоваване на депутатите?
Този институт от правна гледна точка е много сложен и много сериозен и не бих искала в малкото време, което имаме в момента, да навлизам в детайли за него, въпреки че лично аз много съм проучвала, работила съм по тази тема, запозната съм с сравнителен аспект с други правни уредби, конституционни. Мисля, че при така действащата наша конституция не е възможно да очакваме възмездие, бих го нарекла, върху поведението на г-н Ахмед Доган.
А за механизма за отзоваване.
Също при така действащата конституция в момента. . . това исках да кажа, че просто няма как. Първо, това са народни представители, които са избрани по този ред, и общ принцип е за ненакърняване на правата за времето на един мандат. Но пак казвам, сложни са нещата "за" и "против", въпреки че при една нова конституционна уредба на този текст, разбира се, че би трябвало да се помисли категорично и върху отзоваването, и то не само в хипотезата на г-н Доган на трайно неприсъствие в залата, а и за други по-малки по степен нарушения.
Не може да не питаме - обнародваха ли в "Държавен вестник" новата поправка на поправката на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите? Да припомим на слушателите, че поправката на този закон бе публикувана в "Държавен вестник" с изменения, които не са били съгласувани с вас и с президента. Какво се случи? Намериха ли отговорни за казуса? Има ли наказани вече? Доколко е бил лобистки според вас този. . . тази поправка в закона и кой е лобистът?
За съжаление не мога да посоча конкретно, по начина, по който бих искала да го сторя - с имената на тези, заради които се стигна дотук, не защото ги укривам, а просто защото не ги знам. Но мисля, че достатъчно ясно за българското общество като цяло фактите се знаят. В пленарна зала подлагам на гласуване параграф 90 с легалното определение на непряка реклама по предложение на комисията, т.е. по предложение на това, което са гласували народните представители в здравната комисия. Сто и пет народни представители гласуват "за" текста, който им е раздаден на доклад от тази здравна комисия. Излиза стенограмата, сравнявам. Преди това пред мен тя е подписана от докладчика в зала, поставям си подписа, изпраща се на президента, издава указ, обнародва се в "Държавен вестник". На следващия брой "Държавен вестник" се появява отдолу в едно каре поправка. За слушателите и за вас искам да поясня, че законът не борави, законът за нормативните актове и законът за "Държавен вестник", с понятия като технически, фактически или някакви други видове грешки. Понятието е несъответствие в текстовете. Така че започвайки да изследвам този случай, аз открих, само от 2000 г. насам съм се ограничила като период, занапред не мога да говоря, че преди този случай има 11 други случая, в които някой решава, по неизвестен начин за мен, че има несъответствие. Защото законът не казва дали е явна, дали е техническа грешката. И без знанието на председателите, говоря за моите предшественици, без намесата на президента, без указ, просто така в редакцията на "Държавен вестник" отива някой, подава документ, без никакъв подпис, санкциониращ, от председателя и от президента, и излиза поправка. Сега, от опозицията казват - ама те там са много дребни поправките, става въпрос за една запетайка. Но знаете ли в закона за социалното осигуряване мястото на една запетайка колко съществено променя смисъла и цели групи български граждани са изведени от получаване на определена привилегия, която е по закона за социалното. . . по Кодекса за социалното осигуряване. Така че хубавото на този изключително неприятен случай, който бие по авторитета и на Народното събрание, и на президентската институция, и изобщо на държавните институции, е, че занапред ще се вкара ред и това повече няма да се допуска. Защото, пак повтарям, една инерция, едно, така, позоваване на практика. . . аз винаги съм казвала, че съм привърженик на парламентарните традиции, на добрите практики, но това е една незаконосъобразна практика, това е категорично нарушаване на закона за нормативните актове. И не би могло да се каже - ето, сега го има този текст и той е лобистки. А тези другите 11 преди това? Но така или иначе запозната съм с пресконференцията, която дадоха г-жа Мая Манолова и г-н Антон Кутев, казаха, че случаят ще бъде даден на прокурор. Аплодирам, нека да се стигне докрай и да се знае кои са лицата. Защото със средствата, които имам аз по линия на иззети обяснения от лица от администрацията по веригата, не съм в състояние, аз нямам и такива правомощия на разследващ орган, за да установя точно кои са персонално хората, заради които се случи възможна тази, в кавички казано, поправка.
Доколко е тежко закононарушението по ваше лично мнение, т.е. трябва ли да бъде обект на прокуратурата или смятате, че не е престъпление това нещо и би могло с вътрешни санкции да се регулира?
Този случай ще бъде обект на внимание на комисията по парламентарна етика, комисията на Димо Гяуров. Поне така се информирах от средствата за масова информация, че опозицията го дава там. Аз заявих и в пленарна зала - аз ще държа докрай този случай да получи своето обяснение и да стане максимално ясен и прозрачен за обществото. Дали има престъпление, дали има умисъл - това са неща, които са обект на съдебната власт. Дали има престъпление, може да бъде казано само с влязла в сила присъда, дали има виновно лице - също. Така че с тези понятия, наситени с много юридическо съдържание, аз не бих си позволила да спекулирам.
А дали е лобистки, поне вашето мнение?
И на това не мога да ви отговоря, защото не познавам тези среди, не познавам тези кръгове, нямам данни и информация народни представители да имат наистина такива контакти. От това, което аз знам от докладчика и заместник-председателя на комисията, значи, имало е различни варианти на този текст, но истината е, че накрая много, така, бързо и скоростно ги приемахме. И наистина, чува се в звуковия файл, той нещо предъвква там. Дали е лапсус, дали е имало умисъл, не мога да го кажа това нещо. Но съм убедена за него, че той е много искрен в обясненията си, които ми даде, и че той като заместник-председател на тази комисия, участвал в обсъждането, не е имал различно волеизявление от онова, за което той е дал гласа си, а именно да гласува текста на комисията, който е предложен на всички народни представители.
